Езикът на омразата е неконтролируемо оръжие - раздаваш ли го с лекота на хората, които си научил да те повтарят, те могат да го обърнат към теб самия.
Снощи един от пропагандаторите на ненавистта не се посвени да напише това:
“Поради липса на друго, умните и красивите се радват на медали по борба, щанги и прочие некрасиви спортове, спечелени от натурализирани руснаци, кубинци, иранци, ливанци и прочие участници от остта на злото (по официалната квалификация на САЩ) под български флаг, както и всички други трансбългари на Олимпиадата, което е хубава новина. Ние се радваме също. Скоро умнокрасивите ще харесат и хорото пред Народния театър. Вьпрос на време и паспорт на танцьорите. И стесненият хоризонт на стесненото умнокрасиво фасцинирано въображение. Впрочем има една тьнка червена линия на този успех и тя е, че спечелилите медали не са българи или са половин българи и затова може би побеждават, защото носят друг характер в кръвта си. Това трябва да ни притеснява като нация с инстинкт, а не да ни радва, защото сме минали метър по пазарния и лесен пьт на успеха.”
За негово учудване, нахвърлиха му се, при това свирепо, собствените му, уж дресирани последователи - насочиха трупаната благодарение на него ненавист към самия него. Заръфаха го с ярост, на която самият той ги учи.
Със свежестта на утрото той изтри безчовечния си пост (както често прави), но това в епохата на дигиталния свят нищо не означава. Следите остават.
Важният урок от тази случка - вътрешната ни потребност да се обединим е по-силна от всяка ненавист, която разни платени клакьори на външни господари се опитват да внушават.
Този народ има нужда от общи радости, от обединени успехи.
И никой, дори най-повярвалият си зловредник, не може да посяга на това.
Радослав Бимбалов
Бимбалов е леке
3 months before
НПО-то на Бимбалов трупа мангизи благодарение на неговата ненавист към българския народ и както се оказа от неговите несретни писаници и към самия него...
Коментирай