Трагедията в Царево: "Всичко е законно"

Годината е 2022, а месецът - март. Общинският съветник в Царево Емил Пейчев пише сигнал за затрупано със строителни материали дере в града. Дерето е собственост на новосъздадената фирма МОВ, а собственикът ѝ Станчо Стоянов е кръщелник на смятания за кмет в сянка Ангел Цигуларов - общински съветник от ГЕРБ. Имотът някога е бил дере - водосбор, по-късно обаче общината го вкарва в регулация, а накрая и го продава на приближения бизнесмен. Впоследствие дерето е затрупано с всевъзможни отпадъци от строежи в близост, със стари автомобилни гуми и дори изоставена тоалетна.

След поредица сигнали Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разпорежда проверка. Причината е ясна - деретата на реките не бива да бъдат затапвани, тъй като подобна човешка намеса крие опасност от наводнения като тези от 5 септември в морската община, които отнеха няколко човешки живота.

На проверките, направени в рамките на няколко месеца след това, присъства представител на общинската администрация, който отказва да разпише протоколите. Реакция от кмета Лапчев или неговите заместници няма. МОСВ обаче се задейства и със заповед на тогавашния заместник-министър Тома Белев е издадено предписание за разчистване.

Документи, с които "Капитал" разполага, сочат, че разпореждането е било със срок май миналата година. По думите на Емил Пейчев обаче това изобщо не се е случило. "Махнаха по-видимите отпадъци и засипаха едно хубаво отгоре с пръст", разказва той.

Така сагата с дерето на р. Черна приключва. Година и половина по-късно на 5 септември в Царево вали над 20 часа. Общината е наводнена. Четирима души намират смъртта си в града. Причината - буквално пометен от придошлата река мост, който завлича автомобил в морето. Там смъртта си намериха шефката на районния съд в града и дъщеря ѝ.

Дерето, за което стана дума преди малко, се намира на около 400 метра от фаталния мост, който е напълно разрушен.

Да се каже, че само то е причината за трагичните събития в града, би било преувеличено. Но сигурно е едно - историята е част от проблема. И е илюстративна за случващото се от години в общината.

Докато в Синеморец и Ахтопол бедствието предизвика щети, които изглеждаха пропорционални на обилните дъждове, то в Царево и къмпинг "Нестинарка" например положението, изглежда, излезе извън контрол. Причините са различни. Експерти посочват от горските сечи в Странджа до безразборното застрояване - без план, без цел и на парче.

В една от първите си реакции по темата министърът на околната среда Юлиян Попов коментира, че за случилото се в Царево "със сигурност има човешки фактор, но не може да се каже какъв е".

"Всичко е законно"

Изглежда обаче, и Царево, и "Нестинарка" имат едно общо кратно - деретата. Това край река Черна, за което Емил Пейчев пише поредица сигнали, е само христоматиен пример. В града има десетки най-малкото защото оттам минават три реки: Лесово дере, Черна река и Попска река.

В последните 10 години деретата постепенно изчезват, а на техните места се появяват имоти в регулация, които впоследствие се продават, застрояват или засипват с отпадъци. Така на пръв поглед всичко е законно, тъй като в регулираните имоти собствениците могат да извършват подобни дейности.

Проблемът обаче е другаде. Деретата на реките би следвало да са регулирани от Закона за водите. Разпоредбата на чл. 146 от нормативния акт ясно забранява разполагането на жилищни и вилни сгради, както и на стопански постройки в заливаемите тераси на реките и сервитута на хидротехническите съоръжения и язовирните стени. Когато дадено дере се вкара в регулация, тази забрана спира да важи, защото имотът вече не е в обсега на Закона за водите.

И така всичко става законно. Водата обаче не се вълнува от нормативните вратички. При бедствия от ранга на случилото се в началото на септември водата от придошлите реки просто няма откъде да се оттече.

Другият силно засегнат курорт освен Царево е къмпинг "Нестинарка". Там водите прииждат директно от връх Папия в Странджа. "Аз съм на този къмпинг от 99-а година и в самото начало имаше едни отводнителни дерета, които впоследствие бяха изравнени, засипани. На тяхно място в момента има построени хотели, без да се помисли, че трябва да се направи нова отводнителна система", коментира в ефира на "България он ер" един от собствениците на почивна станция край "Нестинарка", Борислав Петков. Отводнителните дерета в местността също както тези в Царево изчезват последователно в последните 10 години.

"Капитал" потърси за коментар Басейнова дирекция - Варна, която отговаря за черноморския регион, с поредица въпроси за това на колко от реките в община Царево са определени заливите ивици, но оттам не отговориха на обажданията.

Управление при наводнения

Отделно от това в България има действащ План за управление на риска от наводнения в черноморския район, има и проект за такъв за следващите години.

В него за град Царево е записано, че рискът от речни наводнения е малък. "Дъждовните внезапни (поройни) наводнения са мащабни и рискът е разпространен в целия град, като някои райони са засегнати в по-голяма степен. Такъв е случаят със застроените зони по дългите леви склонове на Черна река и ниските части на града в близост до стадиона", е записано в документа.

В него са предвидени и мерки, които да противодействат на евентуални дъждовни наводнения. Едната е подобряване устойчивостта на строителството, а другата - изграждане на отводни канали. Нито една от мерките обаче не се предвижда за района на отнесения от водата мост в Царево.

"Ако имаше предвидено каквото и да било, най-малко щеше да се мисли дали този мост не трябва да бъде по-висок, дали е подходящо строен при приток на вода", коментира пред "Капитал" бившият заместник-министър на околната среда Тома Белев.

И сечта е "по закон"

Друг проблем, разбира се, сечта в Странджа. Горите са естествена спирачка за образуването на големи водни оттоци и буквално могат да предотвратят наводнения. Когато ги няма обаче, дъждовната вода бързо стига да реките и повишава нивата им.

"Никой не казва, че наводненията в Царево са причинени изцяло от сечите, но никой не може да отрече, че те имат отношение", разказва от своя страна Атанас Русев от организацията "Да запазим Корал".

Русев и бившият шеф на агенцията по горите и ексдепутат от ПП Александър Дунчев от години разследват сечите в Странджа. Наблюденията им са, че в голяма част от случаите става дума за имитация на законност. "Да, формално има издадени документи, има позволително, има маркировка за сечта, но ако човек се зарови по-дълбоко, вижда фрапиращи случаи: маркировката, която трябва да се извърши преди изсичането, се прави след - виждат се следите по стърготините, изсичат се дървета, които изобщо не са маркирани", обяснява Русев.

Такъв е и случаят в гората над водосбора на Караагач. "Разрешителното е за 1800 кубически метра. А гората я няма. Липсва законовата маркировка, има очевидна фалшификация на такава", описва Русев.

Безхаберието

Следващ проблем от цялата плеяда институционално безхаберие е пълната липса на заинтересованост от страна на местните власти. Пред "Капитал" София Лазарова, която е собственик на имот в Ахтопол, разказа за тригодишните ѝ опити да сигнализира местна и държавна власт за свлачище в района на стария град.

От документите става ясно, че Лазарова е изпратила поредица сигнали за алеята над морето в стария Ахтопол заради започнал още през 2020 г. свлачищен процес, видим с просто око. На не повече от 100 метра от тръгналата към морето земна маса се намират къщи. "Нищо не се направи. Нито от кмет, нито от държава, а писахме навсякъде", разказва Лазарова.

Сега, след пороя от 5 септември и след медийно активизиране, е извършена проверка. "Твърдят, че нещо ще се случи. Но те твърдяха, че работят по случая, и така три години нищо", допълва София Лазарова.

Nemo iudex in sua causa

В община Царево вече работи междуведомствена комисия, която описва щетите и до две седмици трябва да представи на централната власт причините за наводнението. В нея влизат представители на МОСВ, МРРБ, Министерство на земеделието, АПИ, както и представители на областната администрация на Бургас и от засегнатите общини.

Тук, разбира се, се поставя въпросът могат ли отговорните структури да се проверяват сами дали не са изпълнявали формално законови предписания, или директно не са ги заобикаляли. Именно по тази причина съществува вероятността действителността да катастрофира в древния римски принцип, че никой не може да бъде съдия на собственото си дело.