В последните две години държавата абдикира от борбата с организираната престъпност.
Инструмент на държавата по всички линии от интерес за хората
В последните три десетилетия, когато водещи у нас бяха разграждането на институциите и планираното отстъпление на държавата, свикнахме да чуваме само лоши новини от и за съдебната система - безнаказаност за рецидивисти, породена от алогични съдебни решения, бездействие и протакане на процесите, непрестанни опити за политическо кадруване и натиск върху магистратите. Не чести, но за сметка на това разтърсващи, са добрите новини, които идват от правосъдието.
Последните дни има няколко, които несъмнено заслужават специално внимание.
Върховният касационен съд защити морала и човешките ценности
Важно за морала на младото поколение, за ценностите ни като хора, за семейството и бъдещето ни като нация бе решението на гражданските съдии от Върховния касационен съд, които с 28 на 21 гласа обявиха на 20 февруари т. г. дълго чаканото тълкувателно решение срещу юридическата забрана за смяна на пола. Мнозинството от върховните съдии правилно не приеха транссексуалните да могат да сменят пола в документите си за самоличност. Да, това е в обществен интерес, колкото и на маргинализираните групи в защита на ЛГБТИ+ правата да не им хареса.
Не, българският съд не е ретрограден, а брани морала, ценностите и бъдещето на идните поколения. За жалост, това решение едва ли ще стопира либералстващото лоби, което ще продължи да атакува устоите на държавността по обичайния начин - през натиск за законови промени, през решения на Европейския съд за правата на човека и Съда на Европейския съюз, през Брюкселски диктат. Подобно на истеричното лобиране за приемане на Истанбулската конвенция, нещо, от което България бе спасена, макар и временно, с решение на Конституционния съд.
Смесен съдийски състав потвърди легитимността на избора на професионалната квота във ВСС
Още преди половин година Висшият съдебен съвет трябваше да заработи в нов състав. Това не се случи, а изгледите са кризата да продължи и то дълго. Причината - докато магистратите избраха пряко своите представители, политиците в парламента така и не можаха да съберат необходимите 160 гласа за избор на членове на ВСС. Конституционното мнозинство бе заложено през 2016 г. по идея тогава на подалия оставка като правосъден министър Христо Иванов. Днес Темида бере плодовете на поредната лобистка реформа на задкулисието, чието лице бе именно Христо Иванов.
Изборът на съдиите миналата година - кой да ги представлява във ВСС, бе знаков. Нито един от кандидатите на политическото лоби на олигархията в правосъдието - Съюза на съдиите в България (ССБ), не успя да влезе в кадровия орган.
Очаквано това доведе до истерия кукловодите и самите политизирани съдии, а провалилите се кандидати опитаха да съборят избора на колегите си през атака в съда. Дори фактът, че търсиш заобиколен начин, а не осъзнаваш, че гилдията не те приема и не желае да я представляваш, показва същността на онези политизирани магистрати, които са част от ССБ. В крайна сметка, въпреки неприкритите опити да се събори избора на над 2000 съдии през една доста спорна съдебна експертиза, изготвена от близки до партията на Христо Иванов „Да, България“ компютърни специалисти, смесен състав от ВКС и ВАС, верифицира вота на съдийската общност.
Наистина това са две много добри новини от Темида, при това само в рамките на един ден. Куриозното в случая е, че и двете засягат интересите на свързани помежду си кръгове в юридическите среди - адвокатски лобита и политическо зависими съдии.
Европейската прокуратура у нас за пореден път демонстрира пълната си несъстоятелност
На фона на добрите новини от съда, като показателна новина може да се определи тази, че Европейската прокуратура, поне в България, демонстрира пълната си несъстоятелност. Нещо, което бе очаквано и за което практикуващи юристи предупреждаваха още преди две години, когато стартира работата на ръководената от румънката Лаура Кьовеши поредна европейска институция, целяща да отслаби националните институции и в крайна сметка идентичността на отделните страни членки на ЕС.
Масово напускат европейски прокурори от България, поне трима вече са заявили, че не желаят да бъдат част от евроструктурата. Четвърти чака да получи място в друга европейска администрация и също напуска, а кандидатите за постовете са все по-малко. Напускали прокурорски помощници и дори деловодителки. За всичко това се разбра от няколко семейни публикации в медии, които в последните 3-4 години пропагандираха как Кьовеши ще раздаде правосъдие, което изначално „лошата“ българска прокуратура отказвала. Е, реалността се оказа различна. Въпросните автори на летописи за европрокуратурата без малко да обвинят българския главен прокурор Иван Гешев за неразбориите в българския филиал на европрокурорите, но засега не намират доводи. И как да намерят, като са изписали тонове мастило за обратното - как най-накрая има разследваща структура, независима от обвинител №1.
Разбира се, спестена е истината, а тя е, че българският представител в Европейската прокуратура в централата u в Люксембург е обвързан с определени олигархични кръгове у нас, които имат проблеми с българското правосъдие. Спестена е истината, че проблемите пред Кьовеши като европрокурор не са само в България, а във всички 22 страни- членки и идват от факта, че като цяло съдебните системи на отделните държави са строго специфични, което прави (почти)невъзможен успехът на Европейската прокуратура във вида, в който функционира от 2021 г.
Структурата чисто и просто е поредната наднационална единица на Европейския съюз, която струва скъпо, а има ниска ефективност. И това бе предвидимо много преди европрокуратурата да заработи, натоварена с невъзможни за реализиране очаквания. Реалността обаче не е от полза на кръговете, атакуващи българските държавни обвинители. Затова те внимателно и с финес отбелязват провала на Кьовеши в България. Всъщност, това не е неин персонален, а на тези, които я поставиха там, и най-вече на онези, които дълги години употребяват името u за преследване на политически цели у нас. Добрата новина за държавата е, че те за пореден път се провалиха, опитвайки да издигнат в култ европрокурорите, докато насаждат нихилизъм към българските обвинители.
Прокуратурата предупреди за отстъпление на държавата в борбата с мафията
Разбира се, добрите новини са рядкост, особено през последните години, в които сме свидетели на отстъпление на държавата от постигнатото в борбата с бандитизма. За това говори и разпространената от прокуратурата информация за тревожната тенденция за „чувствителен спад в постигнатите резултати в борбата с организираната престъпност“ и особено в сферата на нелегалния трафик на мигранти.
Фактите са красноречиви - ако през 2020 г. е имало 162 досъдебни производства срещу организирана престъпност, то през 2021 г. те са 111, за да спаднат до 51 за първите девет месеца на миналата година. Няма „престъпен ум“, който да не остане доволен от тази черна статистика.
Тя недвусмислено показва, че организираните престъпни банди са необезпокоявани. Всъщност, някой да помни кога за последно бяха разкрити фабрики за производство на нелегални цигари или големи канали за трафик и разпространение на дрога. Някой изобщо да се сеща за разкриване на банди за телефонни измами, които от около година отново станаха актуални.
Обяснението - закриването на Специализираната прокуратура логично води до намаляване на досъдебните производства и осъдените лица за участие в организирани престъпни групи, т. е. държавата абдикира от борбата с мафията. За жалост, прогнозата на прокуратурата далеч не е розова. Очаква се негативната тенденция тепърва да се затвърждава и заради нарушената комуникация между институциите, и „в резултат на неефективни законодателни предложения“ на представители на изпълнителната власт, и на решения на предишни народни събрания.
Кое от това не е вярно? Прав е Гешев, когато казва, че реформа на съдебната власт не е да смениш главния прокурор, да ликвидираш цялото спецправосъдие, доказало своята ефективност по признание на Европейската комисия, да ограничаваш правомощията на държавните обвинители, а да приемеш закони, които да дадат инструмент на държавата по всички линии от интерес за хората - от борбата с организираната престъпност и корупцията във властта до убийствата по пътищата и зачестилите случаи на битови конфликти, които ескалират до трагична и нелепа гибел на невинни жертви.
За жалост, когато има дори една лоша новина, тя неминуемо засенчва дори три добри новини. Надеждата е, че добрите няма да са изключение, а при тях тенденцията ще е възходяща. Това зависи и от избора на всеки нас като част от обществото.
Trud.bg
