Три стари камиона за 61 000 евро и още 61 000 евро за чистене около кофите Какво става в район „Изгрев“?
Докато хората в София плащат все по-високи данъци и такси, а темата с боклука периодично се превръща в обществен скандал, в район „Изгрев“ се разиграва поредица от обществени поръчки, които изглеждат като учебник по това как да се харчат огромни суми за временни решения.
Фактите са публични.
На 26 февруари 2026 г. район „Изгрев“ прекратява процедура за наем на специализирана техника за сметосъбиране. След това почти веднага се появява нова процедура със същия предмет.
Още тук възниква първият голям въпрос.
Защо е прекратена първата процедура?
Какво налага нова поръчка веднага след това?
Защо гражданите така и не получиха ясен и разбираем отговор защо се стига до подобно рестартиране на процедурата?
Следва още по-интересната част.
Район „Изгрев“ решава да наеме три сметосъбиращи камиона за срок от едва три месеца.
Цената?
61 355 евро с ДДС.
За три месеца.
За три машини.
Без оператори.
Без шофьори.
Без включено гориво.
Без да говорим за нова техника.
Според публикуваните данни машините са произведени през 2008 г., 2009 г. и 2012 г.
Тоест районната администрация плаща десетки хиляди евро за временно ползване на техника, която на места е на близо 18 години.
Официално предоставените машини са МАН ТГМ 26.340, Мерцедес 2533 и МАН ТГС 26.320.
Три стари сметосъбиращи камиона.
За три месеца под наем
Сметката е над 20 000 евро на машина за периода.
Тук вече идва въпросът, който всеки данъкоплатец би задал.
Нормално ли е подобен разход?
Защото когато човек отвори пазара за употребявана специализирана техника, ще открие множество подобни машини на цени от порядъка на 8 000 до 10 000 евро.
Разбира се, наемът не е покупка.
Разбира се, има транспорт, регистрация, обслужване и други разходи.
Но точно затова администрацията трябва да обясни защо е избрала този вариант и как е стигнала до извода, че това е най-изгодното решение за обществения интерес.
Защото отстрани изглежда така:
Вместо да се мисли дългосрочно, се наливат десетки хиляди евро в краткосрочен наем на стара техника.
И ако това беше единственият разход, историята можеше и да приключи дотук.
Само че не е.
На 30 януари 2026 г. район „Изгрев“ пуска още една обществена поръчка.
Предметът е почистване на пространствата около контейнерите за битови отпадъци.
Стойността?
Отново 61 355 евро с ДДС.
Да, още толкова.
Така общата сума по двете поръчки набъбва до над 122 000 евро.
И това отново не включва шофьори.
Не включва оператори.
Не включва гориво.
Не включва ежедневната експлоатация на техниката.
Тук вече става трудно човек да разбере каква точно е философията на управление.
Още по-неприятно изглежда фактът, че по поръчката за почистване около контейнерите останалите участници са декласирани и в крайна сметка остава само една фирма.
Законно ли е това?
Може би.
Но изглежда ли добре?
Категорично не.
Защото когато обществото вижда прекратени процедури, нови процедури, отпадащи кандидати, стари машини на високи цени и шестцифрени разходи в евро за временни мерки, започват да се появяват напълно логични съмнения.
Именно тук започва големият проблем за ръководството на район „Изгрев“.
Не защото някой е доказал престъпление.
А защото управлението започва да изглежда непрозрачно.
Защото решенията започват да изглеждат трудно обясними.
Защото гражданите започват да се питат дали всички тези действия са продиктувани единствено от обществения интерес.
Най-тежкият удар върху доверието не идва от самите цифри.
Той идва от усещането, че никой не обяснява защо се стига до подобни разходи.
Защо първата процедура е прекратена?
Защо се стига до нова?
Защо се плащат над 61 000 евро за тримесечен наем на стари камиони?
Защо паралелно се дават още над 61 000 евро за почистване около контейнерите?
Колко струва реално цялата операция след добавянето на заплати, гориво и поддръжка?
И най-важният въпрос.
Ако това не е лошо управление на публичен ресурс, тогава как точно трябва да бъде наречено?
Защото когато над 122 000 евро потъват в краткосрочни решения, стари машини и външни услуги, гражданите имат пълното право да поискат отговори.
А когато отговорите липсват, започват съмненията.
И точно тези съмнения днес тегнат над район „Изгрев“ повече от всичко друго
