Пламът на местните не пресъхва с изграждането на двете големи църкви в града
Иконата „Св. Богородица Скоропослушница” и днес се тачи като чудотворна
Паметна дата е 27 февруари 1870 г. в нашата история, която големият писател Тончо Жечев нарече Българския Великден. Тогава султан Абдул Азис подписва ферман за учредяване на Българската екзархия. Това е връхната точка в десетилетната борба за независима църква и национална идентичност. Очертанията на Българската екзархия на практика дават границите на териториите, населени с българи.
А този ден е много важен и за Златоград. Защото будните му жители вече не желаят да останат само с вкопаната в земята църква „Успение Богородично”. Те искат храм, който да се извиси към небето и да покаже на света, че в Златоград е победило християнството и направените безбройни жертви не са били напразни. А в народната памет издигането на новата църква „Св. Георги” е свързано със сънища, в които светецът се явява и показва мястото на бъдещия си храм. Всъщност липсват точни данни как се е стигнало до неговото съграждане.
Много интересни данни дава краткият строителен надпис на външната стена на църквата. От него се разбира, че тя е завършена на 21 май 1871 г. с общите усилия (харач) на всички християни. Важен момент е отбелязването на митрополит Антим, при когото приключва строежа. По това време глава на Пловдивската епархия, където се намира Златоград, вече е българинът Панарет Пловдивски. Без съмнение споменатият архиерей е видинският митрополит Антим, който на 28 февруари (по нов стил) 1872 г. ще бъде избран за общобългарски екзарх. „Единственото логично обяснение за присъствието на името му в надписа – пише изкуствоведката Мариела Стойкова, - е активната гражданска позиция на местните жители, съпричастността им към събитията, свързани с националните борби за църковна независимост и учредяването на Българската екзархия, и подкрепата им за бъдещия избор на български екзарх”. Това е неоспоримо доказателство за участието на златоградчани в една от най-героичните страници от новата българска история.
Голяма загадка в надписа е за името на строителя на храма. Проблемът се крие във факта, че тази част от текста е предадена със съкращения: Р.М.Г.КРу. В първите три букви явно е кодирано името на създателя на храма. М. Стойкова предлага няколко хипотези, като едната е, че зад съкращението Р.М.Г. се крие известният родопски майстор Георги Лилков, градил близката по план църква в с. Лилково. Тайнствените букви обаче могат да означават също съкратените имена на няколко майстори.
Трудни за тълкуване са последните три букви (КРу). Засега надделява мнението, че те трябва да се развържат като „[построен] от ръката.“ Стойкова обаче предлага и други интересни решения. Едното е за евентуален майстор, дошъл от македонския град Крушево. Изследователката не изключва и възможността това да са първите букви от фамилията на строителя, макар до този момент да не е известен майстор с такова име.
Църквата „Св. Георги” е завършена през 1871 г. и осветена на 23.07.1872 г. от пловдивския митрополит Панарет заедно с дякон Максим. Тя представлява трикорабна куполна базилика с апсида от изток и открит притвор на запад. Вече през 1911-1912 г. там е прибавена висока камбанария, завършваща тържествения облик на сградата.
Златоградчани се грижат специално за украсата на храма, като поръчват великолепен таблен иконостас, имитиращ каменен градеж. Основната част на иконите от царския ред са изписани през 1877 г. от зографа Нестор Траянов от Галичник в Македония. Негово е единственото стенописно изображение в църквата – това на Исус Христос Вседържител в купола. Този художник от прочутата Дебърска школа рисува образите на братята св. св. Кирил и Методий, както и на най-българската светица – св. Петка Търновска. Забележително е, че покровителката на българите е изобразена заедно със светците Модест и Харалампий. Освен това върху същата икона е записано, че частици от мощите на тези светии са вградени в храма при неговото освещаване. М. Стойкова много добре съзира връзката между тях и поминъка на хората в Златоград. Тя припомня, че единият е покровител на абаджиите, а другият – на скотовъдците. А тези два занаята винаги са били основни за местните жители.
Интересна е възможната връзка на този зограф с Яков Змейкович. Както се знае, роденият в днешна Северна Македония просветител е един от големите български възрожденци и олицетворява единството между отделните части на нашата нация. Той трайно се свързва със Златоград и посвещава живота си на образованието там. М. Стойкова допуска именно Змейкович да е довел дебърски зографи в родопския град.
За да украсят църквата „Св. Георги”, златоградчани носят икони от различни места, включително и от Света Гора. През ХІХ в. те имат тесни връзки с атонските манастири и преди всичко с Ватопед. В тази обител се замонашват местни хора като Дамян и Спиридон Джинджеви от Хекимовия род. Вече като йеромонах Климент, вторият идва в града и носи в църквата „Св. Георги” реликварий със свещения Честен пояс на св. Богородица, който туки посрещат с огромна почит. Донесена е и иконата „Пояс Богородичен”, украсяваща днес храма. В църквата се пазят и други икони на атонски майстори като йеромонах Вениамин Кондракис и зограф Дионисий.
В „Св. Георги” на особена почит са двете Богородични икони, поставени в централния кораб една срещу друга. По-ранната е наричана също „ватопедска” и под образа на св. Богородица с Младенеца действително се вижда изображение на Ватопедския манастир. Изписано е и името на зографа Константин Михайлов Влах от споменатия македонски град Крушево и датата на изписване (1878 г.) Това произведение е реплика на прочутата ватопедска икона на св. Богородица Утешителница, пазела, според легендите, манастира от разбойниците турци.
Намиращата се насреща икона „Св. Богородица Скоропослушница” и днес се тачи от златоградчани като чудотворна. Тя пък е реплика на известна чудотворна икона от атонския манастир Дохиар и е дело на ксантийския зограф Михаил Евангелидис.
Въобще почитта към Божията майка в Златоград е огромна и това личи и от други икони, монтирани в празничния ред.
Няколко икони в новата църква „Св. Георги” са пренесени от стария храм „Успение Богородично”. Сред тях блести творбата „Св. Димитър на кон”, рисувана през 1856-1857 г. от прочутия Николаос Адриануполитис. Св. Георги, също възседнал кон, пък е изобразен от самоковлията Иван Доспевски около 1858 г. В тази група са и произведенията на майстори от Тревненската школа, работили преди в старата църква.
Християнският плам на златоградчани не пресъхва с изграждането на двете големи църкви в града. Възстановени са храмовете от Кръстатата гора и околността. В 1916 г. е издигнат параклис в руините на крепостта на връх „Св. Неделя” със средства на Георги Молев и Серафим Ганев. През 1926 г. пък е построена красива църква на връх „Св. Атанасий”. По-късно дълго време тя тъне в разруха, но през 2019 г. отново възвръща блясъка си след светкавична кампания за набиране на средства, ръководена от инж. Александър Митушев. Днес от Златоград могат да се видят нейните позлатени кубета, а нощното осветление е символ на възхода на християнството през ХІХ-ХХ в.
Християнството в Златоградско оцелява, въпреки всички опити на завоевателите да го унищожат. Днес християни и мюсюлмани живеят дружно без никой да натрапва на другия своята религия. Впрочем това е така от векове, защото винаги са знаели една истина, която стои над религията. Истината, че те са преди всичко българи.
trud.bg
