ТВОЙ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИЙО!

Написах статията, която следва по-долу, на 19 февруари 2018 г. - по случай 145-та годишнина от обесването на Васил Левски. Малко преди това от бургаски "магистрати" бе оправдана банда цигани, кощунствали с паметник на Апостола. Историкът Божидар Димитров, глашатай на Герб и Бойко Борисов, също бе поругал образа на най-великия българин, обявявайки го за неизвестен и забравен човечец, изкуствено натрапен като български национален герой от Иван Вазов. В момента на написването на статията, Б. Димитров бе още жив и хулите му към Левски продължаваха да се сипят.

Статията ми бе публикувана в много печатни и електронни издания, както и в две мои книги. Не смятах отново да я предлагам на вниманието на читателите, но днес изневиделица попаднах на текста на Георги Тахов в "Свободно слово", в който авторът разобличава историческия фалшификат на професорката от Илинойс Мария Тодорова, озаглавен "Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой"( изд. 2009 ). "Антибългарският проект - пише г-н Тахов - е финансиран от фондация "Джон Саймън Гугенхайм" и Националния център за хуманитарни науки". При това щедро финансиран - както се плаща на предателите. Не знаех за съществуването на това кощунствено съчинение, но добре познавам създателката му, Мария Тодорова, дъщеря на Николай Тодоров, казионен социалистически професор по история, свързан с подготовката на Възродителния процес, бивш председател на първото НС подир избухването на "демокрацията", когото народът презрително нарече Ватмана, заради неадекватното му поведение и постоянното звънене с парламентарната камбанка. Мария Тодорова преподаваше история на османското владичество в България на студентите от ИФ на СУ - и още навремето бе завършен, отвратителен еничар и османофил. Когато окръглеше устенца и с примижали от наслада очички произнесеше "Сюлейман Кануни" ( С. Законодателят, С. Великолепни ), мед лепнеше по сърцето й. Това е цял клан от нагли псевдоучени, изградили кариерата си с угодничество и пълзене, някога тъмночервени, а днес явно тъмносини, както всички социалистически нагаждачи, които светкавично се превърнаха в тъмносини сороски подлоги. Не се учудвам, че такова влечуго си е позволило гавра с Апостола. То не си дава сметка, че се опълчва не само срещу историческата правда, но и срещу Бога. Защото Левски е пратеник Свише - за пробудата и свободата на България. В статията си ясно пиша, че този, който си позволи да похули Левски, е бивал поразяван от Провидението. С Божидар Димитров се случи същото.

Светотатствени слова срещу Левски биват бълвани постоянно от българомразките ни медии, притежавани и управлявани от ЦРУ. Една от най-гръмките съвременни клевети, изопачаващи и изкористяващи образа на Левски е, че той е бил масон. Ясни са целите на манипулаторите, широко пропагандиращи подобна нелепост.

Ето защо помолих редактора на "Свободно слово" да публикува статията ми срещу ругателите на Левски, написана преди пет години. Тя и днес звучи актуално.

------

Отбелязваме годишнината от обесването на най-великия син на Отечеството - Васил Левски. И по това как го правим и сме го правили през различните периоди на този почти век и половина, личи възходът или падението на българския народ.Честването на 19 февруари никога не е било "казионно" - на този ден със сърцето си чувстваме как "зимата пее свойта зла песен" дори когато природата ни подарява предпролетно слънце. То винаги е било лично, но и национално съпреживяно чувство, което от ледната безнадеждност, ни издига до разбирането на необходимостта от тая върховна саможертва - да падне най-добрият, за да спечели цял народ.

Тая година докосването ни до Апостола може би беше по-истинско, отколкото в предишните. Народът ни се събуди и усети нещо от силата на комитетските времена и от опиянението на Април 1876-а. Светкавично, само за броени седмици настъпи едно Възраждане, чийто апогей сигурно ще бъде по-трагичен и по-жертвоносен дори от тоя на дедите ни. Светът едва ли ще узнае за него, защото в епохата на свръхбързите комуникации, всяко добро и героично дело се задушава в пълно мълчание. Но за нас, българите, жребият е хвърлен,часът настъпва.

И тъкмо защото душите ни се събудиха и самоуважението ни се възвърна, не можем повече да търпим разгула от кощунствено поругаване на нашите национални ценности и герои.Тези хули се сипят върху всички светли личности от българската история. Но главният им прицел е Васил Иванов Кунчев - Васил Левски. Защото зложелателите ни прекрасно разбират, че той е самото въплъщение на българския дух, стои в ядрото на българския код, представлява светая светих на България. Че докато се свети името му, България ще бъде.Че както Карлово е географски център на Отечеството, така Левски е негова духовна сърцевина.( Чувала съм дори да се твърди, че гробът на майката на Апостола се намира в пресечната точка на диагоналите на днешната ни територия).

Ето защо гнездото на българоубийците - машите на ЦРУ, Сорос, неолибералните НПО-та и гербаджийските малоумни еничари, го замерят с плоски отвратителни епитети, съобразно пигмейския си ръст - бил терорист, законно обезвреден от законната(?!) турска власт. Ето защо го премахват от учебните програми на младото българско поколение. Ето защо остават ненаказани циганите, които оскверняват паметниците му, заливат ги с черна боя, снимат и въртят в Интернет дивашката си оргия. Най-страшното е, че те са оправдавани и насърчавани от "български магистрати". Всъщност те едва ли изобщо са прочели, че в своите предначертания за управлението на бъдеща свободна България, великият хуманист Левски им отрежда достойно равнопоставено място, ако зачитат върховенството на закона.

Когато една вражеска армия потегли в атака, тя не хвърля главните си сили за унищожението на някой редови солдат, а удря там, където се извисява пълководецът. Враговете на Христа не клеймят някой обикновен светец - те храчат директно по нашия Бог. Вакханалията, в която се е превърнала гаврата с Апостола, ни показва колко много от нашето достойнство сме проспали, колко далеко сме допуснали да стигне светотатството с България.

Сред тая канонада от хули, се откроява гласът на малка групичка пишман-интелектуалци, които, без да са свързани със соросоиди като Евгени Дайнов, Калин Янакиев и пр. ,са не по-малко вредни от тях.Това са материалисти-хедонисти, вечни държавни хрантутници, идеолози на авантата, любители на първите триста бутилки от маркови винарски изби и на плюскането до пръсване ( в прекия гастрономически смисъл ). Най-арогантният сред тях е историкът Божидар Димитров, наскоро пенсионирал се като директор на НИМ. Познавам го отдавна, знам ,че беше един от научните творци на Възродителния процес, чувала съм, че бил офицер или агент или доносник от ДС или всичко накуп. Това е нелишен от интелектуални качества човек, но пошъл, склонен да смъква всичко до нивото на шкембето си. У Божидар Димитров има и едно постоянно инфантилно желание да смайва, да се "изцепва", да остава в центъра на вниманието. И това с възрастта се засили, имам чувството, че тоя шут дори обезумя от шутовщини, също като своя патрон Бойко Борисов - и много от изверженията му са плод на сенилна деменция. Разбира се, той е далече от личността на Левски, колкото правото черво е далече от главния мозък. Лапачът на кебапчета сигурно е много сърдит на човек, който преминава Балкана с една порязаница хляб и три маслини дневна дажба. Бай Ганьо и Левски винаги ще бъдат два антипода.

Неудобно ми е да го оборвам точка по точка,защото трябва да изброявам азбучни истини, които всяко дете знае. Съвременниците на Левски са били напълно наясно с неговото величие и незаменимост като идеолог, организатор, стратег и тактик на българската национална революция. За три години лично той изгражда стройна мрежа от тайни революционни комитети, една истинска държава в държавата, с полиция, хазна, поща и пр. като единствен знае всичко за всички. Освен че повтаря непрекъснато тези факти в "Записки по българските въстания", Захарий Стоянов описва и предизвикващата тръпки на покруса своя първа среща с бай Иван Арабаджията, всеотдаен сподвижник на Левски, който след гибелта му не може да повярва, че на света може да се роди друг, който да продължи делото на Дякона. Известна е тежката идейна и психическа криза, в която изпада Любен Каравелов след загубата на Левски - и която ведно с туберкулозата, го вкарва без време в гроба. Емигрантските революционни среди единодушно са смятали Левски за двигател на националната борба, ето защо след обесването му, в тях настъпва потрес и се вземат прибързани решения, чийто резултат е Старозагорското въстание от 1875 г. Смъртта на Левски кара друг гений, Ботев да напише "Твой един син, Българийо", следователно напълно е съзнавал уникалността на личността и делото му. Организаторите на Априлското въстание заявяват пред народа, че са следовници на Левски и в негово име се наричат апостоли на свободата.Турската полиция е смятала Левски за централна фигура на революционната организация и като такъв го е преследвала, а думите на прокълнатия от българския народ Иванчо Пенчович: "Осъдихме на смърт най-добрия българин", казани след произнасянето на присъдата, ясно говорят какво мислят и турският съд и всички българи за значимостта на Левски.И още, и още.

Вазов поставя образа на Левски в центъра на "Епопея на забравените" не защото е бил незначителна фигура, та народът го е забравил, а защото властниците на нова България са забравили неговите завети, макар че и тогава, както и сега, портретите му са висели над главите им в кабинетите.

Към безсмислиците на Божидар Димитров можем да се отнасяме само като към бръщолевенето на луд или пиян. Въпросът е защо нашата скотска преса прогърмя ушите ни с пошлостите му?

Защо човек, хулещ Левски може да бъде министър, несменяем директор на НИМ, да продължава да носи титлата "професор по история", та даже и да се стяга за полическа кариера?

От детство знам, че този, който е похулил Левски, е бивал поразен от Провидението.

Нека днес не мислим за неговите хулители, а да се обърнем само към неговия чист и свят образ. Нека приемем за свое неговото верую: "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.

Милена Върбанова