Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Не си спомням кой от колегите ми скоро ме попита: „Абе, Катя, на какво вие психолозите му викате „краш фетиш?“. Опулих се в недоумение, но бързо разбрах контекста на въпроса и настръхнах от ужас. Въз основа на новините, темата за насилието и убийство на животни беше взело превес над останалите ми мисли. Почти всеки ден пътувам и виждам размазани животни на шосето. Тях никой не ги брои и не ги вкарва в графата на жертви на тормоз. Подминаваме ги безразлично. Дори и не помисляме за убийците им. Това престъпление минава в жанра „случва се“; приемаме че са жертва на случайността, която не съм съгласна, че не можем да променим. Докато един ден не научим, че някой съзнателно насилва и убива, за да печели пари, които харчи с удоволствие за себе си. Живея на село и в градината си се грижа за над десет животни. Тези, които идват от улицата, за да се нахранят при мен, не ги броя. И си давам сметка как всяка перверзия искаме да облечем с думи, за да я разберем по-добре, а оттам и да я оправдаем.
Имаше една приказка, че не е виновен който яде зелника, а който му го дава. Аз обаче от подобни манджи повръщам. В момента, в който хората в обществото ни се превърнаха в консуматори на удоволствия, стремежа им към тях стана неконтролируем, стигащ до уродливи крайности. Поставихме удоволствието над всичко! Замисляли ли сте защо като общество се докарахме до тук? В онези стари времена всяко животно е имало своето място и принос в бита на селянина и е било на почит. Сега отглеждаме домашни любимци, за кеф. Някои ги продават, други ги подаряват, трети ги убиват, всички за наслада!
И тъй като бързо се адаптираме към забавленията, искаме други, по-различни и по-вълнуващи. Можеш да шофираш на шосето със съобразена скорост, но не го правиш, защото не е интересно, няма адреналин. А когато внезапно изскочи животно на пътя, не ти, а то е виновно и за това ще го размажеш, защото при тази скорост и да искаш, не можеш да спреш веднага. Същото е и с останалите насилници, които изпитват радост от убийствата. Радват се на високите скорости в магистралата на живота. Преживяват се на върха на пирамидата, те са силните, могат да те смачкат, да те унижат, а защо и да не печелят от това? Нали сведохме живота си единствено до пари, консумация и удоволствия.
„Абе, Катя ти си много наивна. От работа се стават гърбат, не се става богат“, подхвърли друг колега.
Вярно бе, а вие кога за последно посадихте нещо в градината си и се погрижихте за него? Знаете ли колко месеца ежедневен труд изисква всяко растение, докато достигне до трапезата ви? Човекът не е на върха на пирамидата, а е равноправен на всички останали в хранителната верига. Напрягаш мишци, ореш, копаеш, сееш, поливаш, плевиш и чак накрая ядеш. Това приучва към базисна загриженост към всичко живо, което е около теб. Другото те обезличава и те прави безчувствен към нещата, които просто трябва да изконсумираш. Отчуждавайки се от земята си, се отчуждихме от труда и от това да се грижим и отглеждаме храната си. Това на свой ред доведе до дистанция между хората. Животът на растението няма значение за теб, защото можеш да си го купиш, да го изконсумираш и да го изсереш, няма емоция и няма спомен. Какво да говорим за животните или за интимния ви партньор. Няма ли удоволствия, няма живот. Затова сега се храним с боклуци и за съжаление живеем в боклуци и сред боклуци. Убийците на животни са сякаш квинтесенцията на съвременната ни култура. Самозабравила се в егоистично-садистичния си стремеж към удоволствие. Тук наистина няма спирачки. Колкото повече, толкова повече. И това е върхът на деградацията на човешкото. Преди обаче да изхвърлим мръсотията от живота си, е добре да си помислим как да променим отношението си към него, когато създаваме, а не когато консумираме. И не на последно място когато се качите в колата си и натиснете газта, се замислете, че на пътя не сте сами. Дължим си взаимно уважение.
