Умира Навални от пневмония - три дена от сутрин до вечер нонстоп извънредни студиа. Убиват българина Марин Маринов, който е хуманитарен работник за ООН в Газа - същите медии телеграфно съобщават, че "някакъв българин (без име и самоличност) е починал

Умира Навални от пневмония - три дена от сутрин до вечер нонстоп извънредни студиа по нашите телевизии - "Убиха Навални, световната демокрация и мир в опасност, националната сигурност и евроориентацията на България са застрашени". Помня го, беше петък следобед - от 5 часа същия ден тука почнаха извънредните студиа - и продължиха нонстоп до неделя включително. Президентът, премиерът или патриархът да бяха починали - нямаше да има толкова извънредни студиа и медийно внимание.

Убиват българина Марин Маринов, който е хуманитарен работник за ООН в Газа - същите медии телеграфно съобщават, че "някакъв българин (без име и самоличност) е починал  в Газа" (вероятно от инфаркт или от инсулт). Дори не благоволят да му кажат името.

И според мен в случая няма някакви указания, обаждания от главни редактори, оперативки. Това си е класически пример за автоцензура. Журналистите със съответния професионален инстинкт знаят за какво трябва да говорят и за какво не трябва - ако искат да се издигнат в кариерата. И почти не се налага някой да им дава инструктаж, те са си като дресирани тюленчета.

И става нещо като естествен подбор в природата: професионалният инстикт за това кое е удобно да се говори и кое не се превръща в ключов адаптивен механизъм за оцеляване в медийната корпоративна среда. Тия "биологични видове" в медиите, които са по-автентични и нямат такъв "инстинкт" - тях "природата" ги отсява рано и така "изчезват" като биологични видове в медийната екосистема още на най-ниските нива. А тези, които са "самоселектирани" от естествения подбор, оцелелите благодарение на адаптивните си умения да се нагаждат и да усещат накъде духат ветровете - тях дори няма нужда да им даваш инструкции и да им правиш специални оперативки - те сами знаят кое е позволено и кое не.

Това, между другото, важи за почти всяка голяма и тежко бюрократизирана корпорация. Основният адаптивен механизъм за оцеляване и израстване в йерархията не е талантът, дисциплината, отдадеността и интелекта - а умението да се нагаждаш и инстиктът да се харесваш на преките началници. За да ти забележат качествата, трябва да минеш през няколко нива и пласта, на всеки от които има някакъв пряк началник, който ще те чувства като заплаха, която трябва да бъде неутрализарана, ако си прекалено умен и автентичен. 

Затова тия организации винаги самоселектират за сервилност и  конформизъм, и тактическа "лоялност" към прекия началник. Ако нямат някой шеф-"еднорог" (уникален и рядък положителен случай) като Елон Мъск, който да се опитва да контролира целия процес, включително и на най-ниски нива, вместо да делегира правомощия наляво и надясно - неизбежно сервилността и конформизма стават главен критерий за корпоративно израстване (а при някой хубави жени - и секса естествено).

Аз заради това политически съм "цезарист" - вярвам в силния и добродетелен лидер с огромни правомощия.  Цезар, Наполеон, Путин, Букеле, Орбан и така нататък. Защото държавата е като една голяма корпорация. И колкото повече властта в нея не е в силен и подържан от народа лидер, а в някакви бюрокрация и институции, толкова повече прилича на корпорация - и толкова повече като типична корпорация самоселектира за конформизъм и сервилна посредственост.

                             Тихомир Чергов