Конституционната комисия изслушва кандидатите за конституционни съдии за попълване на парламентарната квота в Конституционния съд. Издигнатите кандидатури са общо три.
През изминалата седмица ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и "Възраждане" издигнаха свои кандидати. От първата политическа сила посочиха председателя на парламентарната група Десислава Атанасова, от ПП-ДБ съдия Борислав Белазелков, а от "Възраждане" депутатката Цвета Рангелова.
Под номинациите на Белазелков и на Атанасова, освен депутати от партиите, които ги издигат, са се подписали лидерите на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, на ПП-ДБ Христо Иванов и на ДПС Делян Пеевски.
Процедурата за попълването на парламентарната квота е изостанала с две години. Народното събрание трябваше да подмени своето представителство в Конституционния съд през есента на 2021 година. Заради забавянето обаче мандатът на двамата съдии ще бъде намален на от 9 на 7 години.
Вече е направена проверка по документите, каза председателят на комисията Надежда Йорданова, като е установени, че всички са представили нужните такива.
Членовете на Конституционния съд трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията - да са юристи с високи професионални и нравствени качества и с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им е девет години.
Кандидатите ще бъдат изслушани по азбучен ред.
Кандидатите ще бъдат кратко представени от номиниралите ги, като в правилата за избор, е записано, че в представянето трябва да са включени данни за мотивацията, специфичната подготовка и публичната мотивация на кандидата.
След което в рамките на 10 минути номинираните ще направят презентация, а след това следват и въпроси.
Освен депутатите, въпроси към Белазелков, Атанасова и Рангелова ще могат да задават и представители на неправителствени организации и журналисти.
След изслушването комисията изготвя доклад, който се представя преди гласуването в зала. За избран се смята кандидатът събрал повече от половината от присъстващите в съответния ден депутати.
Вероятно при изслушватето днес ще бъде поставен въпроса за това дали е удачно ярки политически лица да стават членове на Конституционния съд.
Припомняме, в настоящия състав на КС има още трима бивши политици освен Филип Димитров, чиято звезда изгрява първо в политиката.
Преди да влезе в него през 2015 г., председател на ВАС и омбудсман Константин Пенчев бе депутат (от 2001 до 2004 г.) от НДСВ. Самият той е признавал, че надали е щял да бъде предложен за шеф на ВАС, ако не е бил от царската партия.
Проф. Атанас Семов, който е в КС от 2019-а, също тръгна от политиката. Преподавателят по право на ЕС в Софийския университет бе зам.-председател на партията РЗС (с лидер Яне Янев), депутат в 41-ото НС и негов зам.-шеф.
Другият професор в КС и доскорошен преподавател Янаки Стоилов ярко присъства в политиката през целия преход, сред авторите е на настоящата конституция.
Президентът първо го назначи за служебен правосъден министър, а после и в КС от своята квота. Затова Стоилов напусна БСП.
В предишните състави също бе пълно с бивши партийни имена. Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през 2021 г., е сред съучредителите на ГЕРБ в родния Ямбол. Бе депутат и зам.-шеф на парламента през 2009-а, когато бе избран в КС с гласовете на колегите си от ГЕРБ.
Покойният проф. Георги Петканов, бивш декан на Юридическия факултет и зам.-ректор на СУ, също бе депутат - от НДСВ, преди да стане вътрешен министър в правителството на царя, а после правосъден при тройната коалиция.
Знаково име в СДС бе покойният Васил Гоцев, депутат в 3 парламента и правосъден министър при Иван Костов. И ако той имаше сдържаността на старата школа, то това не може да се каже за Георги Марков като синьо острие - автор на култовите фрази “Силен седесарски шут по БКП” и “Избори до дупка”.
Като депутат във Великото НС Марков не само не подписа конституцията, но и инициира гладната стачка срещу нея. Това не спря Желю Желев 3 г. по-късно да го направи конституционен съдия. Аргументът на президента бе, че е човек със самостоятелно мислене.
От министерското кресло в КС отива Станислав Димитров през 1992 г. - бе земеделски министър в кабинета на Филип Димитров. Макар че легендарният шеф на ВКС Иван Григоров никога не е бил в политиката, малцина не знаят за неговите политически пристрастия.
Неделчо Беронов е знаменателно име в правото и също има депутатски мандат.
Истинска парламентарна легенда е покойният проф. Любен Корнезов, дългогодишен депутат от БСП, който е от първия състав на КС.
Така че определено няма изненада креслата там да се попълват от парламентарните банки.
Министърът на правосъдието Атанас Славов заяви преди ден, че не е съгласен Десислава Атанасова да си прави отвод по делото за промените в основния закон, ако бъде избрана за конституционен съдия.
"Появиха се тези, че ако г-жа Атанасова бъде избрана, тя трябвало да си направи отвод по делото за Конституцията, което вече е в Конституционния съд. Аз не съм съгласен с тази теза, няма такова изискване. Много е важно конституционните промени, както бяха приети, да бъдат защитени и от Конституционния съд. Не очаквам г-жа Атанасова да си прави отвод", посочи още министърът.
"Освен дългия юридически опит, за Конституционния съд е много важно да има политическа сензитивност, защото голяма част от решенията, които се вземат, са и стратегически политически решения наред с чисто юридическата аргументация", коментира още министър Славов. Според него не е случайно, че за 33 години винаги е имало политици, които от парламента и от правителството са влизали в Конституционния съд. "Дали това трябва да е водещ принцип – не, но това е важно за Конституционния съд", смята Славов.
Той припомни, че едно от условията по закон да станеш конституционен съдия, са моралните и нравствени качества. По думите му тази оценка се дава от органа, който избира бъдещите съдии. В случая това е парламентът. (Квота в КС имат и президентът, и двете върховни съдилища.)
