Слушам фнимателно Малина Крумова, и се чудя как може да си прекарваш дните спокойно и доволно, овъртолен в таква безсмисленост и празни приказки….
Аз изпаднах в първата си работа в такава безсмисленост. Когато завърших гимназия не кандидатствах нищо, напук на наще, щото така…. Трябваше да работя 8 месеца задължително, за да кандидатствам следващата година. Тате ме взе в института, в който работеше. Да има контрол, нали… Институтът беше в Княжево, а ние живеем в Изток. Ходенето на работа беше като да изкачваш Еверест всеки ден. Особено след купон, нали….
Работех някакви тъпотии, които дори не помня кви бяха. С една естонка, Таня. Таня беше много красива и симпатична, беше женена за някакъв художник-пиянде, който я биеше, та тя на работа си почиваше. После се раздели с него и се събра с друг художник, който също я биеше…
В съседната стая работеше един мъж, който бродираше гоблени. Щом няма работа – щрак, вади гергефа и бродира. Беше ми адски скучно, ама адски… Един ден, не много след като постъпих, намерих на спирката на трамвая едно кученце. Разбира се моментално го взех и го занесох в института. Таня и мъжът с бродериите много му се задваха. Зарязахме всичко и се заиграхме с кученцето. То тича из стаята, ака и пишка, лае, яде каквото сме му дали, търкаля си паничката за вода, въобще произведе страхотен шум, а ние се кикотим…
По едно време идва секретарката на директора и вика, че долу точно под наща стая има важно съвещание и институтските фактори се много разсейват от шума, който се носи…
- Махайте го това куче! – вика.
Да бе, ще го махам, тая луда ли е! Взех си кученцето под мишка и си тръгнах. Прибрах се вкъщи. Веднага с мама го кръстихме Ръмпо, братовчедите ми имаха един Ръмпо и аз завиждах… Ръмпо се оказа с глисти. Докторът каза, че ще ги изака за 2-3 дни. Направихме му чудно апартаментчи в мазето, че вкъщи не е особено подходящо да се чисти от глисти, нали… Първата сутрин Ръмпо започна да драска по вратата на мазето още от 5 часа сутринта и да вие… Втората – от 4. Блокчето ни е малко, та всички бяха будни… Комшията отгоре казал на жена си:
- Тихо ставай, Раче, че да не събудим на Тинтерови кученцето…
Честно, не знам как Ръмпо влезе във филофския размисъл за безсмислието на една Малина…. Че и зае толкова място!
Исках да кажа, че напуснах този институт след не много време, защото 19-годишната ми душа не можа да понесе безсмислието. По подобен начин съм се държала винаги така, независимо от последствията. И до сега…
Това, което не търпя е глупостта в битието и упоритото нежелание да я признаеш и да се противопоставиш.
В погледа на Малина се четеше празно. Черна дупка, космическа. Безсмислие.
Убедена съм, че не комунизъмът е виновен, а търпението ни към подобни безполезни хора, наместили се като…., ми като цирей на г.з, панарициум на нокът, като фурункул, като пародонтоза … в живота… Безопасни страдания, съгласете се, но много гадни.
Виктория Тинтерова
http://afera.bg/
