В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. ФАЛШИВ РАЗГОВОР ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ И „ЛУДАТА“ ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. ИНКЯР МУ Е МАЙКАТА

На 24.01.2023 АФЕРА публикува:

ИСКАМ НЕЗАБАВНА СРЕЩА ОЧИ В ОЧИ С ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДАНС, ДОКАТО „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ НЕ МЕ Е НАБУТАЛ В НЯКОЙ БАГАЖНИК! „АЗ СЪМ ОПРАВИЛ РАБОТАТА С ТОМОВА!“ ВЕРНО ЛИ, БЕ?!

ИСКАМ НЕЗАБАВНА СРЕЩА ОЧИ В ОЧИ С ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДАНС, ДОКАТО „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ НЕ МЕ Е НАБУТАЛ В НЯКОЙ БАГАЖНИК! „АЗ СЪМ ОПРАВИЛ РАБОТАТА С ТОМОВА!“ ВЕРНО ЛИ, БЕ?!

Две седмици преди това след поредица от публикации за готвеното назначение за нов шеф на ВиК – Варна „по пътя на копринката“, бях налазена от няколко на пръв поглед иначе взаимноизключващи се кръгове – през ухажване, ръмжене и „кажи цифра!“, с една цел – „спри да пишеш за ВиК“. Всички тези кръгове напред вървяха с едно име: „Копринков“.

След публикацията, с която поисках незабавна среща очи в очи с президента и председателя на ДАНС, всички набези към мен секнаха, като отрязани с нож.

На 27 януари т.г. в 11,55 ч., докато пътувах за София, телефона ми звънна:

-Добър ден, г-жа Томова търся.

-Аз съм.

– От администрацията на Президента се обаждам. Главният секретар по вътрешна политика на президента, Николай Копринков съм. Мога ли да Ви отнема няколко минутки?

-Разбира се, слушам Ви.

-Тъй като имате повече от интерес към мен, аз исках да Ви поканя да пием по кафе при нас в администрацията, ако, така, имате настроение в тая посока…

-В коя администрация не разбрах?

-На президента.

-Кой ме кани – Вие, или Президентът?

-Аз Ви каня. Разбира се Президентът ще го уведомя за нашите разговори, може и той да се включи в разговора…

-Ами, господин Копринков, аз в момента пътувам… Каква синхроничност! Някой е пуснал дрон май да ме следи /смея се/… Шегувам се. Пътувам в момента за София и някъде, живот и здраве, към 15 часа ще съм в София, само днес и тази вечер съм в София, утре пътувам за чужбина. Така че, ако можете да го организирате днес след 15 часа следобед, ще бъде прекрасно.

-Ами да се организираме тогава за 15,30 ч. – 16 ч….

– Ние сме във Велико Търново сега, слагам го два часа и половина, че тука един дъжд вали, мъгли… Айде, сложете го в 16 часа!

-16 нула нула, входа на който ще Ви чакат е входа откъм „Дондуков“, не този с гвардейците…

-О.к. Няма да мога да се облека подобаващо, заради Вас, тъй като пътувам…

-Ама, моля Ви се, няма проблеми, спокойно.

-Добре, господин Копринков, ще се видим в 16 часа, живи и здрави.

Айдаааа, плещя си наум, аз искам среща очи в очи в Президента и шефа на ДАНС за „пътя на копринката“, те ме пращат при … „пътя на копринката“.

Е, да го изтанцуваме тоя валс!

По пътя към София нищо не премислям, нито се подготвям на ум за сглядата, защото когато си професор по изпреварване нямаш нужда предварително да запаметяваш „заучени положения“, спонтанността винаги е била най-непредсказуемото ми оръжие. Надявам се само Копринков да е достатъчно подготвен с кого точно ще си има работа, за да ми е интересно.

София ме загръща със студ, прехвърчащ сняг, пристигаме петнайсетина минути преди 16 часа, успявам само да хвърля куфара в хотела, да сложа едно червило, да застана пред огледалото като Боб Фос от „Ах, този джаз!“ и да изрека: „Време е за представление, приятели!“.

На входа на президентството откъм „Дондуков“ ме посреща секретарката на Николай Копринков. Толкова широко усмихната, че се чувствам като лейди Га Га. Качваме се в кабинета на Николай Копринков, който е последния по коридора в дъното вляво.

Вътре кабинета на Копринков е с широко отворена врата и докато изчаквам да ме покани в секретарското кътче, Копринков, виждайки ме, забързва речта си малко приповдигнато към белокос нисък мъж, с който приключват разговор.

-Оправяме проблема с Мексико… – с жест ме кани Копринков да вляза в кабинета му.

-Вие оправихте България, че до Мексико опряхте! – изплесквам като начало.

-Амааа… там българите ги арестували, помагаме… – бързореко Копринков пише активи на велик държавник.

Хубаво, ама аз не съм дошла тука да си говорим за Мексико и го оставям без никакво внимание по тая тъй важна тема на управленска загриженост.

В кабинета на Николай Копринков има кът с диван и кресла и докато стоя права Копринков ми посочва дивана и казва:

-Седнете там, да ви е по-широко…

Вляво от мен до дивана има малко допотопно телевизорче, чийто звук е усилен обаче с една подозрителна идея по-високо. Аре, сега, пинизи – си мисля – ще се надцакваме кой кого ще запише и ще заглуши. Ама се правя, че съм от Левуново.

-Какво ще пиете? Кафе, чай… Или нещо по-силно… – суети се Николай Копринков.

-Чай с мед и минерална вода. Но ако Вие искате нещо по-силно за да се успокоите, налейте си, няма проблем…

Копринков сяда срещу мен на креслото. Аз съм си на дивана, за „да ми е по-широко“.

В началото Копринков ми казва, че един човек го по посъветвал да се срещне с мен – ей така очи в очи, да се видим, и свойски тихо казва „код ….“. Айдааа, почнахме с „кодове“ да си говорим. Давам му да се разбере, че разбирам за какво говори и той се усмихва доволен. За кратко.

-Много странно! Аз искам среща с президента и с шефа на ДАНС, а се срещам с … Вас! – изстрелвам.

– Те се пазят… – изрича Копринков.

-Пазят се от мен, така ли?

-Не, нее… – на това място Копринков нещо се опитва да каже за „техните хора“, „вашите хора“ – объркана работа, която вкарвам веднага в релси:

-Кои са вашите хора?

-Моите хора са майка ми, сестра ми, жена ми, децата ми – това са моите хора… – изрича Николай Копринков. – То в днешно време – кой да ти е човек? Само след няколко години някой, на когото си разчитал, се обръща, или пък те забравя…

– Сигурно е така. – отбелязвам.

– Минава времето и те забравят…

-Ама ние не говорим за приятелски връзки, господин Копринков, говорим за корпоративни връзки, които не са приятелски никога! – връщам топката на терена аз.

Копринков отново заговаря за майка си, сестра си и че това са неговите хора.

-Вижте сега, дайте да не бъркаме майки, бащи, сестри, деца и така нататък, защото това е толкова банално, че…

-Аз исках да изчистим нещата, Вие пишете за мен много, за някакъв „път на копринката“, който го няма…

-За разлика от Вас, господин Копринков, не стоя тука в тая сграда и не съм в някаква кула от слонова кост, това не е обидно към Вас, така са Ви се сложили обстоятелствата, Вие работите тука, в тая сграда…

-Ами ние непрекъснато сме сред хората, имаме толкова мероприятия…

-Вижте сега, оставете мероприятията, защото ми става много скучно. Вие сам казахте досега, че се срещате само със семейния си кръг, а аз за разлика от Вас се срещам с всякакви среди и съм на терен, и на улицата, и със всякокви хора… Вие сте извън реалността, говоря не само за Вас, а за цялото президентство, на вас ви се казва това, онова, вие вярвате или не вярвате, но не сте вътре в реалния живот. И затова ви казвам, че живеете в кула от слонова кост, а аз живея в друг свят и в този свят се срещам с всякакви хора, от всякакви среди – работещи, неработещи, политици, мутри, бизнесмени, всякакви. Много е странно, господин Копринков, че никой не отрича, че зад всичко това, което стои като сегашни препретки бизнес, политика и пари, стои Вашето име!

-Е как така стои моето име?

-Ами ей така! Добре, нали искахте да изговорим всичко казус по казус. Да тръгнем отзад напред. Може да си налеете питие, нали казахте, че Ви се пие, просто да бъдете по-спокоен…

-Не, не…

-Нека да тръгнем тогава отзад напред. От ВиК Варна. Какъв Ви е интереса там?

-Никакъв. Нулев.

-Защо тогава сложихте Вие новия директор?

–Ама там си има ВиК холдинг, министерство… Как така стигнахте до извода, че аз някого съм назначавал?

-Той самият директор си го казва…

– Ама аз не го познавам. Аз не съм го виждал.

-Защо го сложихте тогава? Добре, понеже ще си говорим с „кодове“, защо всички, в продължение на няколко дни мен ме заградиха от четири кръга и всички идват от Ваше име?

– Сега, дайте да ги видим кои са…

-Защо например не идват към мен с името на Драган Петков, или на Румен Радев, или на Гълъб Донев, и който се сетите още, а с Вашето?

-Пак казвам, никой не съм пращал никъде. Аз нямам никакви притеснения за това, което се случва, ама никакви. Нямам абсолютно никакви притеснения.

-Защо го сложихте?

-Не съм го сложил. Нормалната процедура е…

-Да, да, това не ми го обяснявайте, конкурс, процедура, всичко това ми е ясно… Дайте да си говорим мъжки, честно, едно към едно. Защото конкурса беше пунта мара и всички го знаеха, че е пунта мара, включително и участващите в конкурса. Кой го сложи? След като би трябвало да знаете какви злоупотреби е правил назад във времето точно като шеф на ВиК. Кой го избра този човек, питам?

-Ама защо трябва трябва аз да съм го сложил...

-Ами защото Вие кадрувате, господин Копринков!

-Аз не кадрувам. Откъде го знаете, че кадрувам?

-Е как няма да го знам? Аз съм пращала хора по стъргата на Вашето кадруване, мои хора – и знаех по минути какво се случва – отиват първо при Пламен Узунов, после Узунов ги праща при Копринконков, и така, знам как става е прецакването на финала, за да сложите най-удобния, който да ви облслужва…

-Аз не знам за такова нещо. Ако искате да извикаме Узунов…

-Ами ако искате си го извикайте, ваша работа. Изобщо нямам никакъв проблем да говоря и пред него. И пред Румен Радев нямам никакъв проблем да говоря едно към едно. Говорим за кадруването!

– Нищо не кадрувам.

-Значи нищо не кадрувате. Обяснете ми тогава защо като нямате никакъв интерес и нямате нищо общо с нищо, защо от десет дена, понеже говорехме за ВиК, защо всички се изредиха да спрат да пиша за Вик, един по един, един от средите на мутрите, друг от средите на другите мутри, трети приятелски, четвърти пък хукнал да търси службите, че чрез тях нещо не можело ли да се направи с Томова, да спре да пише, и всичките, абсолютно всичките, господин Копринков, които даже са конкурентни един на друг, а не се наговорят, казват в прав текст, че „човекът е Копринков“. Всички казват, че вие сте човекът, господин Копринков! Аз това не мога да си го измисля. Това не ми го е разказал някой, че аз да му повярвам, да го напиша, и да кажат тая Томова е луда. Това се случва с мен, на мой гръб, в реално време! Никой не ми го разказва! И се случва с различни кръгове, с различни лица. И вие ми казвате, че нямате нищо общо. Еее, к’во правим?! И вие ми казвате, че нямате нищо общо!

-Ами нямам нищо общо.

.Ама аз не очаквам да ми кажете, че имате нещо общо.

-Аз нямам никаква власт да правя това.

-Ааа, нямате власт никаква?!

-Е каква власт имам?

-Добре, нямате власт. Кой има власт? Значи Вие нито кадрувате, нито имате някаква власт, какво правите Вие господин Копринков?

-Аз съм секретар по вътрешната политика на президента.

-И какво правите Вие за вътрешната политика на България?

-Има една камара решения в Народното събрание, има една камара закони…

-Кадрувате ли, или не кадрудвате, г-н Копринков? Няма нищо лошо да кадрувате, ама кадрувайте като хората. Не назначавайте идиоти! Как пък един читав не назначихте на едно място, бе, как, обяснете ми го този факт!

-Аз най не мога да разбера как така бях въвлечен в кадруването на Митниците. Там, където пък не познавам нито един човек, нито един.

-Е, добре, де, аз доколкото знам е имало една среща при президента Радев, и Узунов е бил там, имало е и други хора, и един от тези други хора категорично ви е казал, че трябва да сте идиоти за да назначите тези шефове на Митниците… И вие сте били на тази среща заедно с Узунов…

-Не не е имало такава среща.

-Не сте били и на тази среща. Вие не сте били никъде. Аз защо говоря с Вас и аз не знам. Има един лаф „Аз не съм от тука“.  Аз съм директна, Вие не сте директен.

-Някой Ви е казал нещо…

-Никой нищо не ми е казал.

-Е как тогава знаете?

-Вижте, господине, аз съм разследващ журналист, върша си работата. Нито съм прокуратура, нито съм МВР, нито съм ДАНС, нито съм следствие. За съжаление! Ако имах възможността да съм ГДБОП, МВР, ДАНС, щях да ви гепам на третия ден! Не само Вас, господин Копринков, всичките около вас! Така че аз нямам такъв ресурс като журналист, да дойда тука и да ви тресна записи, които са веществени доказателства. И МВР, и служби обаче са ваши, и те никога няма да ви заковат. Няма кой да ви закове! Това обаче ще ви изиграе лоша шега. И ви го казвам съвсем добронамерено. Всички кръгове го знаят това тихо шетане и щавене, което се върши. Не го знам само аз, знаят го и журналистите, но за журналистика и дръжки на микрофони не искам да приказвам, знаят го и бизнес средите, знаят го и хората все повече,  това вече се знае от една огромна част в България. И, господин Копринков, дали ще е Томова, дали ще е Драган, все тая, в един момент всичко това ще избие! И тогава ще се наложи да гледате всичките, както Боко гледаше, когато му извадих чекмеджето с парите! За съжаление. Казвам ви го съвсем добронамерено.  И съвсем чистосърдечно, защото нямам нищо лично против вас, нито против господин Радев, но за разлика от вас аз се борех с Боко повече от 15 години, какво сте правили вие всичките през това време не ме интерусава, и като журналист няма да понеса това, което направихте вие всичките! Изпрахте Боко и го върнахте на бял кон, оневинихте го, изписахте му веждите, и повтаряте Схемата му. За съжаление. Няма лошо, даже ще кажа сега нещо абсурдно, направете си ресурса за избори и прочие, ама не така дърварската, Копринков, не така дърварската! Нямате нищо общо с Вик, нямате нищо общо с митниците, нямате нищо общо с Кирил Добрев и горивата…

-Четох това за Община Варна и договора, който е сключен, но аз нямам нищо общо с това…

-Е, Кирил Добрев нали е от вашия отбор?

-Ама аз не знам той какво сключва с Община Варна…

-Добре, вие познавате ли Георги Самуилов?

-Ами познавам го когато беше във футболен клуб Ботев…

-За контрабандни горива изобщо чувате ли ли сте?

-Не знам…

-Нищо не знаете, не сте чували… Добре, какво да си говорим, кажете! Аз съм потресена! Вие нищо не знаете. За какво да си говорим? Какво да ви кажа повече?! И защо всъщност говоря с Вас? Аз исках да се видя с Президента за „пътя на копринката“. Пиша, че искам да се срещна с Президента, той ме праща да си говоря с този, за когото искам да говоря на президента.

-Нееее, това е лична моя покана към Вас…

-Радев знае ли?

-Знае.

-Добрееее. Щом така разбирате комуникацията с мен, така ще е.

-Вие внушавате за този „път на копринката“, правите внушения и сте се фиксирали… Имам чувството, че някой ви внушава това, което пишете…

-Добре, дайте опровержение, дайте ме под съд, напишете опровержение, че никого не познавате, че нямате нищо общо с нищо, нямате нищо общо с горивата, нямате нищо общо с митниците, нямате нищо общо с Кирил Добрев, нямате нищо общо с Инса ойл, напишете го… Познавате ли Ами?

–Не го познавам.

-И него не познавате… Защото той ви знае обаче.

-Никога не съм го виждал.

-И какво стана с тоя Златния гьол, дето и там голяма борба водихте, оревахте орталъка как сте преборили копурцията и кво стана – Златния гьол пак на Ами. Нали така?

-Там е министъра…

-Е, да, де, те все министрите навсякъде, ама и тоя с магистралите министърът казва, където трябва, че става това, което кажете Вие, бе, господин Копринков!

-И Ви сте го чула това?

-Аз не съм го чула, но господин Радев го е чул! Добрееее, господин Копринков, приемам, че сте ангел небесен, че не познавате никого, че се срещате само с близките си. Обяснете ми тогава как всички са си плюли в устата отвсякъде и от всички страни, и говорят за Вас, че Вие сте човекът! Обяснете ми го! Как става това? И сте баш кадровикът. А кадровикът на Спецслужби и полиция – Пламен Узунов! Това го знаят и уличните кучета…

-Стига бе…

-Какво стига бе, господин Копринков?!

-Ами аз Ви казах, че никого съм кадрувал…

-Познавате ли Веселин Русев, когото сложихте на ВиК Варна?

-Не го познавам изобщо. Кое е толкова важното във ВиК Варна?

-Парата! Голямата пара! Там знаете ли какви пари са?

-Нямам представа.

-Който дойде на власт и започва да сменя шефовете на ВиК. Освен партийни каси и йол са за огромни пари за когото трябва. Нали отговаряте за вътрешната политика и това ли не знаете? И сто човека се изредиха да се бият на гърба ми да искат да спра да пиша. Е няма да спра да пиша, господин Копринков! Не сте вие хората, които ще ми кажат да пиша или да не пиша.

-Аз никого не съм изпращал.

-Е, всички вървят с Вашето име напред, как да не сте изпращали никого?

-И какво казват тези хора, дето идват при вас?

-Копринков казват.

-Ама защо го пишете само Вие?

-Защото пиша истината. Защото Ви казах, че не ми се говори за медии, че ми се повръща на тая тема. Всички медии са овлядани по схемата на Боко.

-Нищо не сме овлядавали при медиите…

-Айде бе, ами пуснете си телевизиите, прочетете така наречените големи медии. Някой нещо да пише за корупцията на вашите управляващи, освен АФЕРА и още някои малки медии? И не го казвам, защото съм велика, а защото това е истината. Абсолютно същата схема като при Боко.

-Ами кажете ми, госпожо Томова, как, как да се преборим ние с корупцията?

-Аз не мога да ви давам рецепта как да се преборите с корупцията. Като взема властта ще я боря.

–Ами Вие трябва да участвате в политиката, мисля… Трябва да влезете в политиката.

-Така ли? Аз като вляза в политиката, вие ще излезете от там. Ами аз ще участвам, ама тогава да ви е як задника на всичките „по пътя на копринката“. Защото ако си мислите, че така стават нещата, така не стават нещата! Сега ме питате как да се борите с корупцията! След две години ме питате сега как да борите корупцията, след като осрахте всичко! Ами аз от първия ви ден в управлението съм го писала как сто хиляди пъти. И вие направихте точно обратното на това, което трябва да се направи. Не говоря само за Вас персонално, а и за всички, и за Радев. И знаете ли защо нищо не направихте? Нали питате защо, и как да се борите с корупцията….

-Господин Радев освети много процеси за борбата с корупцията и се стигна до протеста…

-Кой протест, моля? Конкретно, конкретно! Какво осветил г-н Радев, че не съм разбрала?

-Той освети много процеси…

-Какво точно освети г-н Радев? Къде бяхте вие, когато АФЕРА 15 години беше на пангара на Боко и компания? Какво е осветил? А кажете конкретно, де! Ако не бяха чекмеджето на Боко и пачките, дето извади АФЕРА, друг път щеше да ви удържи протеста, да не говорим пък, че там осрахте всичко с тия протести. И какво направихте за две години? Какво? Нищо! Некадърник до некадърника! Цалата власт е ваша, бе, господин Копринков! И сега ме питате как да  преборите корупцията, точно Вие пък ме питате! Ами нищо не преборихте и нищо няма да преборите, защото демонстрирахте лош, безумен кадрови подбор! Кой назначи Рашков, а? Некадърник до некадърник! Не само нищо не направи, освен да говори нарцистични глупости по телевизията, ами изпра и Боко! Написах го от първия ден, че така ще стане, защото ми е ясен Рашков и как нищо няма да свърши. Ами оня червендалестия Демерджиев? Кой го измисли тоя?

-Демерджиев е много добър министър, вижте започна да хваща полицаи корумпирани…

-Моляяяя?  Чувате ли се какво говорите?

-Защо?

-Ами защото за нищо не става! Имате ли представа какво става в МВР, защото аз имам, 30 години се занимавам с МВР и служби и знам повече от Вас. Вие знаете ли, че такъв смешен и презиран министър няма като тоя Демерджиев? Хващал корумпирани полицаи… Кои, бе Копринков, трима четирима ниска топка, къде са висшите корумпета, които са опасали МВР, а? Аз нямам какво да говоря изобщо след като ми казвате, че Демерджиев бил добър министър. Разговора става наистина абсурден. Идете си вижте кадровите промени в местните Дирекции, дето изпокадрувахте некадърник до чесън, идете вижте, бе, какви …. назначихте! И чакате да ви кажа как да преборите корупцията. Вие, лично, г-н Копринков, защо назначихте за областен управител на Варна човекът на Иван Драшков? Смърков? Пълен некадърник, изобщо не знае къде се намира, ама такъв ви трябваше, нали? За да не прави нищо, защото интересите са огромни. За две години нищо не направихте!

-Как да не напарвихме, намалихме цената на газа…

-Абе, господин Копринков, оставете сега газа, нали ме питате за корупцията… Това, което Ви говоря е истината, ако искате да ви лъжа и да говоря хлъзгави приказни приказки колко сте велики, като тука всичките ви „стратези“, няма да стане. Този разговор наистина е напълно безмислен. Какво да ви обяснявам! Цялата власт е в ръцете ви и какво – Нищо! Освен „пътя на копринката“.

–Той Бойко Борисов го каза това първи „пътя на копринката“ …

-Не Бойко Борисов, а АФЕРА го каза и той го приказваше после пред медиите… И защо млъкна Бойко Борисов за „пътя на копринката“, господин Копринков? Как така изведнъж млъкна съвсем Борисов за „пътя на копринката“ и не смее да го произнесе?

–Ами може би защото е разбрал, че е бил подведен и че такъв „път на коприрнката“ няма… Вас имам мувството, че някой ви внушава, че има такова нещо…

-Да, аз си ги измислям, по цял ден си стоя, идва някой, внушава ми нещо, и аз започвам да си фантазирам, и да си измислям сюжети, и хоп! Измислям си „пътя на копринката“, защото така ми харесва… Нали така, господин Копринков?  И както си фантазирам, аз, лудата Томова, идва някой и ми предрага 20 000 лева да спра да си фантазирам за „пътя на копринката“…  Фантазирам, да, де, ама човекът готов да дава пари, да спре Томова да пише за пътя на копринката… Значи вие крадете по 2-3 милиона на ден и идвате да ми запушвате устата с 20 000 лева… Нито сте ми в категорията, нито сте ми на класата, господин Копринков.

-Ама как аз ще крада по 2-3 милиона на ден?

-Не вие лично, вашите хора. За идиотка ли ме мислите, че мога да си въобразя, че лично Вие ходите насам натам с чувалите… Питах ви, казахте, че никого не познавате.

-Ами не познавам.

-Познавате ли Дънката?

-Не, изобщо не съм го виждал. А вие познавате ли го?

-Познавам го, разбира се, аз съм журналист.

-Мога ли да кажа, че сте от кръга на Дънката?

-Вижте сега, господин Копринков, ние се намираме в сградата на какво е това тука – президентската администрация, нали така?! Вие сте държавен чиновник и получавате заплата от данъкоплатските пари. Аз съм журналистка, г-н Копринков, и това, че мога да се срещам с Дънката или с когото си помислите, Таки харесва ли ви?, например, си е моя работа, журналистическа. Но вие сте държавен чиновник и за вас е особено важно да нямате допир с такива конкати докато сте държавен чиновник. Познавате ли Маджо?

-Никога не съм го виждал. Познавам от телевизора онзи на „Славия“ Венци Стефанов…Чувствам се като на ризпит…

-Пардон, професионална деформация.

-Ами дайте да направим нещо с тези сигнали, да отидем при Демерджиев…

-Хахахах, и като отидем при Демерджиев, какво? И като отидем в ГДБОП, какво? Те са назначени от Вас и Узунов, и ще ви разследват?!

-Аз подобни хора не познавам, сега мога да изляза и аз да кажа, че г-жа Томова ги познава тия хора и се срещате и познавате такива хора.

-Абе, господин Копринков, аз мога да се срещам с всеки – с Таки, с Къро, с Дънката, с Маджо, с Бойко Борисов, с Румен Радев, с Ахмед Доган, с когото се сетите, аз съм разследващ журналист и това ми е работата, вие обаче сте държавен служител, това е разликата е между нас! И не съм толкова луда за да не знам как става свързката на такива хора с хора като Вас…

-Той наскоро и Асен Василев каза, че Румен Радев и Бойко Борисов се срещат тайно и каза, че имало всякакви способи за комуникация. Вие какво мислите?

-Асен Василев изобщо не го харесвам, но в това е прав – да, има всякакви различни способи за комуникация.

-Аз мога да ви кажа, че това, че някакви хора вършат нещо и използват моето име, аз няма как да знам. Аз си върша работата, получавам държавна заплата, която никак не е малка, имам хотел в село Труд, и той върви добре, Слава на Бога, и това са ми доходите. Аз се гордея с това, че съм бил селски кмет, не ме е срам…

-Ама аз не съм казала, че трябва да Ви е срам…

-Защото така някак си пишете, че съм селски кмет…

-Ами какво някак си? Нали не Ви е срам, че сте бил селски кмет? Какво сега „някак си“? Защо имате толкова ниско самочувствие, нали сте бил селски кмет? Аз съм написала факт, не Ви обижгдам.

-Да, така е…

-Някой ден, неведоми са пътищата Господни, господин Копринков, ако се случи така, че взема да докажа някои Ваши контакти, няма ли да ви бъде малко неудобно?

-Не малко, много неудобно ще ми бъде.

-Няма ли да Ви е малко неудобно, че ме гледате в очите и така ме лъжете.

– Няма, защото нищо няма да можете да докажете.

-Аз в този разговор нищо няма да кажа какво знам, с какво разполагам, аз затова поисках среща с шефа на ДАНС и президента, а те ме пращат ми при човека, за когото искам да разговарям…

–Те не ви пращат…

-О.к.

-Вие имате фиксация върху мен…

-Господин Копринков, всички кадрови промени, които се случиха в държавата, в което няма нищо лошо, аз ако бях на вас, сто пъти повече кадрови промени щях да направя, се случиха не благодарение на министрите и премиерите служебни, а се случипа от вас двамата с Пламен Узунов. Хубаво, искали сте да смените тази мафиотска власт, която управлява досега. За тези две години, не знам кой ви е давал акъл за кадруването, но за тези две години, доведохте държавата до трагедия, благодарение на кадровия си безумен потенциал. Идете, разходете се по градовете, сложете една шапка, дегизирайте се, слушайте хората какво говорят, а не така да ходите с костюмите, охраните на някакви режисирани срещи, да ви ръкопляскат. Сега пак ми кажете, че не кадрувате. Сигурно Рашков знаеше кого назначава изобщо. Хабер нямаше. Подписваше каквото му се подава като имена от вас с Узунов. И много дълбоко се лъжете, че само Веселина Томова си ги „измисля“ тия работи. Знаят ги много хора, и все повече стават. Той и Боко беше чист ангел небесен, и той все нищо не знаеше, ама накрая лъсна, така че, никой не знае какво ще се случи в този живот, господин Копринков, и когато се случи и лъснат някои неща наяве, не знам как ще ме погледнете в очите…

-Няма да се случи, защото това са Ваши внушения…

-Давайте ме на съд! Хайде, дайте ме на съд…

-Ееее, сега, ще се съдим...

-Господин Копринков, много ми е тъжно от този разговор. Вие наистина живеете някъде в безкислородна среда. Всичките.

–Защо така смятате?

-Аз това, което смятам, го пиша всеки ден и съм го написала. Вие наистина сте вече някъде там, на севън скай. Щом си харесвате министрите, щом си харесвате всичкото, просто вече не знаете къде живеете. Вие сте в етапа на Боко през втория мандат, когато беше изключително самозабравен, вие сте в този етап. Оттук нататък ще почнете да падате. И ще започнете сами да разбирате, че нещата са необратими и само надолу, чак тогава ще започнете да изтрезнявате. И при Боко имаше такъв момент, когато започна да си дава сметка, че работата отива на епици. Вие слушате единствено себе си. Аз каквото и да ви кажа, Вие казвате – това не е така, вие сте най-добрите, другите, които ви казват истината като мен, са луди. Това е вашия етап в момента. Когато човек се вземе много насериозно, г-н Копринков, той винаги пада. И много го боли. И вас така ще ви заболи. Не го казвам като заплаха. А вие понеже се самозабравихте, и понеже си помислихте, че много бързо можете да направите това, което правеше Боко, при вас падането ще стане още по-бързо. Иначе за това, което ме извикахте тука, „пътя на копринката“, и вие знаете, че е така, и аз знам, че е така. Вие се правите, че не ме лъжете, аз се правя, че уж Ви вярвам.  И това е един фалшив разговор. Този, който ви е посъветвал да се срещнете с мен, много грешно Ви е посъветвал, трябваше да Ви каже, че не понасям такива фалшиви разговори и с мен се говори мъжки – едно към едно. С мен се говори честно. Почнат ли да ме лъжат, става страшно. Аз разбирам, че Вие сте хора държавници и не можете да си говорите така както аз го правя, джаста праста, аз не искам това от вас. Но искам откритост и честност. Така и не разбрах от този разговор – какво искате от мен, и защо ме поканихте? Да спра да пиша за Вас ли? Кажете какво искате?

-Не, не искам да спирате да пишете. Искам да видите чонека, за когото пишете…

-Да, виждам Ви… Много сте симпатичен /засмивам се/. Видях Ви, глеам Ви в очите…

–Това, което внушавате…

-Кое е внушение?

-Ами това, някакви пътища… Кадрувания, списъци с хора за назначение…

-Инкяр му е майката!

-/засмива се/ Това беше, когато жената хване мъжа с друга жена, нали?

-Да, на калъп те хващат, ама инкяр му е майката.

-Внушава Ви някой нещо…

-Някой, какво? Ако ме познавахте, все пак трябваше да се подготвите с кого ще се срещате, щяхте да знаете, че не се е родил тоя, който, както казвате Вие, да ми внушава какво да правя и какво да пиша, да ме фиксира във Вас или в когото и да е. И понеже номера на всички, дето се срещаха с мен от Ваше име, не мина, айде сега направо се срещаме с Вас. Айде кажете, какво искате от мене!

–Исках да се видим.

-Добре, ок, видяхме се. Нищо лично нямам към Вас, върша си просто работата.

Копринков усилва звука на телевизора, който е срещу него – дават новините и започва репортаж за президента Румен Радев. С това прекъсва разговора насред дума, вперен в телевизора. Дават репортаж с Румен Радев в Перник при кукерите.

-Господин Копринков… – обръщам се към него както е вперен в телевизора, прекъснал разговора ни. – Г-н Копринков, дадоха шефа Ви по телевизора и Вие просто приключихте разговора, зарязахте ме, за да гледате шефа си! Ето това е за което говоря, че вече сте на севън скай, разбирате ли? Съжалявам, но това е неуважение към мен. Аз съм дама, Вие ме каните на разговор, седите срещу ме, пускат шефа Ви по телевизора и Вие зарязвате разговора…

–Не, просто, аз просто Ви показвам къде е Радев, в Перник е…и Ви показвам, че не Ви лъжа.

-Ако ще и в Левуново да е. Това, което правите е неуважение към събеседника си.

.… – Това, което го написахте за договора с горивата за Община Варна, милиони, че съм взел от „пътя на копринката“, нищо не съм взел, няма такива пари…

-Аз никъде не съм написала, че сте взели Вие парите, написала съм „пътя на копринката“, да съм написала Копринков даде договора, написала съм „пътя на копринката“, кои са лицата и съм показала договора… Ех, майка му стара, няма такъв „път на копринката“, измислих си го тоя път, щото ей така седя и друга работа си нямам, освен да измислям „пътя на копринката“, аз съм ненормална… Този разговор е абсурден, г-н Копринков, но понеже ме амбицирате, нищо, че не съм амбициозна, ще дойде ден, в който няма да можете да ме погледнете в очите. Обещавам ви го. Само с лакеи не става да сте обградени. Продължавайте в същия дух и после не се чудете, че що е рекла АФЕРА, все е вярно. Но да сме живи и здрави, това е важното. Видяхме се. Симпатичен сте. Инкяр му е майката. Научен сте на това. Исках да се срещна с президента Радев, но …

–И това може да стане…

– След като е паднало мандалото, няма никакъв смисъл.

-Можем да продължим да обсъждаме...

-Какво да обсъждаме? Няма никакъв смисъл. Не виждам смисъла. Кажете, какво имаме да обсъждаме повече?

– И аз трябва да се съгласявам?

-За какво трябва да съгласявате?

-Вие не сте съгласна с това, което Ви казах.

-Ама това е абсурден разговор, който водим! И това е разговор, който до нищо не води! Ако сте искали да ме видите, видяхте ме – ок, и аз ви видях – ок.

–Истината винаги излиза наяве.

-Не го казвайте това на журналист. Внимавайте какво си пожелавате.

Ставам, защото вече наистина ситуацията е сюрреалистична.

Това, което пускам тук е голяма част от разговора. Казах много още неща, но в този абсурден спектакъл и от тях нямаше никакъв смисъл.

Може и да не повярвате, но когато излязох от Президентството, там, отпред на тротоара се разплаках. От безсилие. От унижение, че това може ПАК да е управлението на тази държава.

Вървях и плачех.

После след три преки, точно като Скарлет О’Хара си казах: „И утре е ден“.

Но много безнадеждно си го казах.

Веселина Томова

afera.bg