В света на трофейните хора
— Здравейте! За интервюто за работа ли идвате?
— Кой, аз ли? Извинете ме, но аз не ходя по интервюта. Интервютата са за плебса. Аз съм трофеен работник.
— За пръв път чувам.
— Така е, защото не сте в крак с времето. Трофейните работници са рядка ценност и са дар за работодателя, който ги наеме. Те красят фирмата, грижат се да са поддържани и така вдигат реномето на цялото предприятие. В резултат фирмата минава на друго ниво. По-уважавана е и по-забележима.
— Интересно. А как точно става това?
— Хората и най-вече конкуренцията виждат, че вашият работодател е придружен на важни срещи от неговия трофеен работник, какъвто те никога няма да имат. Забелязват високата класа на трофейния работник – обноските, маниерите и изискаността му. Завиждат. Мечтаят си и те да се докоснат до такъв работник, но трофейните работници не са за всеки. Това всеки го знае. Достатъчно ли е?
— А какво смятате, че можете да работите?
— Момент! Да се разберем още в началото. Трофейният работник не работи. Ако си търсите някой слуга, някоя обикновена мърша да се гърби, си наемете някой грозен смотльо да ви работи по цял ден. Трофейният работник е ценност. Той само присъства и отдава своята работна енергия. Излъчва позитивна работна аура и се грижи останалите членове и най-вече членовете на ръководния екип да са постоянно задоволени. Също така, трофейният работник е зает с непрестанни грижи да изглежда добре, да е отпочинал, да е в кондиция. Да има подходяща прическа, излъчване и правилна аура. В работно време може да ходи на фитнес, фризьор, да се вижда с приятели, обича да ходи по заведения, но не какви да е. Обича компаниите и свободата. Също така обича да е такъв, какъвто е, и да не изневерява на себе си.
— А вие какъв сте?
— Такъв, какъвто съм… И ако сега ме попитате дали изневерявам на себе си, отговорът е не! Питате ли дали изневерявам на себе си?
— Не! Сигурно имате изискване и за парите?
— Изискванията са ми скромни. Шест хиляди евро на месец, още толкова за поддръжка плюс кола, която да ми харесва, апартамент и няколко дреболии като служебни екскурзии насам-натам по света.
— Не е ли прекалено?
— Аз насила не ви карам. Ако искате, си наемете друг трофеен работник, но трябва да знаете, че втори като мен няма да намерите. Знаете ли колко фирми реват в момента за мен? Само да вдигна телефона и ще се уредя за две минути.
Емил Йотовски
