Случилото се на 22 октомври 2026 г. пред централата на партия „Прогресивна България“ в София е не просто поредният изолиран инцидент на напрежение между власт и медии. То е тежък, стряскащ симптом за това как институциите, призвани да пазят реда и сигурността в държавата, започват да виждат в лицето на търсещия истината журналист враг, който трябва да бъде физически елиминиран от терена. Случката с дългогодишната разследваща журналистка Соня Колтуклиева е брутално посегателство срещу правото на обществото да знае.
Какво всъщност се случи на софийския паваж на бул. „Христо Ботев“? В стремежа си да си свърши работата и да вземе коментар от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, Колтуклиева се приближава до служебния автомобил. След като Доцова отказва диалог и затваря вратата, журналистката прави последен опит да получи отговори — действие, което всеки отдаден на професията си репортер би направил в името на обществения интерес. В този момент реакцията на служителя от Националната служба за охрана (НСО) е непропорционално агресивна и безпощадна. Вместо професионално разграничаване или вербален контрол, гардът прилага груба физическа сила. Соня Колтуклиева бива брутално изблъскана, губи равновесие и пада тежко директно върху камъка на улицата.
Резултатът от това физическо саморазправяне е болезнен и ясен – линейка, спешно транспортиране във Военномедицинска академия (ВМА) и тежки медицински диагнози: сериозни съмнения за счупена ключица, извадено рамо и коварно мозъчно сътресение. На паважа падна не просто един човек, там паднаха и последните илюзии за недосегаемостта на свободната журналистика в демократична България. Паднаха професионалните стандарти за охрана, превърнати в мутренско разчистване на неудобни въпроси.
Защитата на Соня Колтуклиева в този момент е защита на всеки един български журналист, който отказва да бъде просто послушен микрофонодържател. Професията на репортера не е да угажда на политиците, нито да чака благосклонно одобрение пред блиндираните им лимузини. Нейната мисия е да пита, да изисква отговори и да бърка в раната, когато властта се опитва да се скрие. Когато един държавен гард, платен с данъците на същите тези граждани, си позволи да контузи журналист заради зададен въпрос, той превръща държавната машина в инструмент за репресия.
Колтуклиева, независимо от критичния си и понякога остър стил, показа смелост, каквато днес рядко се среща. Тя отиде на терен, за да си свърши работата докрай. Задължение на цялото общество и на медийната общност е да застанат категорично зад нея. Не можем да допуснем физическото насилие да се превърне в легитимен отговор на неудобните въпроси. Проверките в НСО не трябва да бъдат поредното замитане на случая под килима. Журналистите не са заплаха за националната сигурност – те са нейният най-важен гарант чрез истината, която изнасят наяве. Пострадалото тяло на Соня Колтуклиева е белег върху лицето на българската демокрация, който няма да зарасне, докато няма реално поемане на отговорност.
Иван
54 minutes before
Тая няма ли поне малко достойнство . То бива робски слугинаж но това е изключително противно
Коментирай