„Невярно представяне на съдържанието и умишлено неправилно тълкуване са причина за несъгласието на България и още няколко държави от ЕС да ратифицират конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. 7 страни от ЕС отказват - България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания.“
Това пише в своя статия за „24 часа“ Пламена Томева, която изброява
„8 лъжи за Истанбулската конвенция пречат на България да защити жените си от насилие“. Твърденията на авторката почиват на волна интерпрецаия по темата, без за се основават на контретните текстове на Конвенция и Обяснителния доклад към нея, който е съществен за прилагането й.
Много съм писала и обяснявала за подводните камъни на Истанбулската конвенция (ИК), която под благовидния предлог за борбата срещу насилието над жени и деца всъщност прокарва норми, които влизат в противоречие с българската Конституция и традиционни норми за отношение към семейство, родители, деца.
След решението на Конституционния съд, който отхвърли ИС като противоконституционна, дебатът затихна. Той се отвори отново обаче след вчерашното незаконодателно решение на Европарламента, според което всички държави от ЕС незабавно и без отлагане трябва да ратифицират Конвенцията.
В резолюцията се призовава насилието над жени да бъде включено в каталога на признатите от ЕС престъпления.
Никой не може да ни наложи да приемем Конвенцията, след като тя вече е отхвърлена, освен ако не се намери мнозинство, което да промени Конституцията. Не вярвам това да стане в обозримо бъдеще.
И понеже в текста на Пламена Томева се говори за
„стотици манипулатори, които заблуждават обществото с неверни твърдения относно нейното съдържание“, ще се опитам да покажа неверните твърдения в нейните „8 лъжи за Истанбулската конвенция, които пречат на България да защити жените си от насилие“.
Томева цитира и
„списък на основните аргументи на противниците на Конвенцията“.
Срещу всеки неин аргумент (в курсив) ще посоча контрааргумент на базата на конкретни текстове от Конвенцията и Обяснителния доклад за нейното приложение.
Оставям на читателите да преценят кой въвежда в заблуждение.
1. „Истанбулската конвенция противоречи на традиционния модел на семейство. Истината - конвенцията не регулира семейния живот или неговата структура и държавите не са принудени да променят традиционните си представи за семейство“, пише Томева.
Припомням: В т.26 на Преамбюла на ИК са изброени основните човешки права на жените: „сигурност, свобода, достойнство, физическа и емоционална неприкосновеност“. Да ви липсва някое едно от най-важните права на жената и основна функция на традиционното семейство? Майчинството?! Да, за правото на жената да има майчинство и за неговата защита няма нито ред – нито в Конвенцията, нито в Обяснителния доклад.
2. Традиции и ценности са поставени на карта. Истината - конвенцията само отбелязва, че традициите, културата и религията не могат да бъдат извинение за насилието над жени.
Не е вярно! В Глава I – Цели, дефиниции, равенство и недискриминация, общи задължения , член 3 – Определения, точка 43 – Определението за „пол“ казва: „Терминът „пол“, използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията“. И се обяснява, че „съществуват и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики на пола, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Нещо повече – подчертано е, че „член 12 (1) формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите традициите и другите практики, основани на стериотипните роли на половете…“.
Преведено на обикновен език това означава, че Конвенцията прави категорична разлика между пол – (мъж и жена) и „социален пол“/джендър.
3. Думата “пол” (gender), за която се разразиха най-яростните разправии у нас, не може да замени термините “жена” и “мъж”. Истината - думата “пол” (gender) в конвенцията се използва само за да подчертае факта, че жените често са подложени на насилие поради своя пол. Конвенцията не заменя понятията “жена” и “мъж”.
И това не е вярно! Даже е лъжа! Още в член 3, ал."в" Конвенцията дава следното определение, което е фундаментът на документа: "пол" означава социално изградена роля, поведение, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете".
Според джендър-идеологията на Джудит Бътлър, която е втъкана във философията на Истанбулската конвенция „децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация“
4. Конвенцията въвежда понятието “трети пол”,
което се отнася за членове на сексуални малцинства или такива, които са променили пола си. Истината - терминът “трети пол” не се среща абсолютно никъде в документа. Няма и елемент на принуда някой да го въвежда. Държавите се ангажират единствено да защитават правата на жертвите във всеки случай на дискриминация - включително поради пол, раса, език, възраст, семейно положение, сексуална ориентация или полова идентичност.
Не е вярно! "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения...".
Обяснителният доклад изисква в „услугите за подкрепа да бъдат включени и: гейовете, лесбийките, бисексуалните, транссексуалните, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.“
5. Конвенцията изисква легализиране на еднополовите бракове. Истината - текстът по никакъв начин не засяга местното семейно законодателство и в конвенцията няма нито дума по въпроса. Причината за подобни манипулативни изказвания е използването на думата “партньор” в текста на конвенцията. Тя е употребена единствено защото според действащото законодателство инцидент не е домашно насилие, ако партньорите не са женени. Истанбулската конвенция ще предостави защита при насилие в несемейни двойки.
Не е вярно! Обяснителният доклад категорично разкрива същността на Конвенцията – ако мъже: гейове или жени-лесбийки поискат да влязат в брачно съжителство и ние им го откажем, това ще е форма на дискриминация, за което на България ще бъде търсена съответната съдебна отговорност.
Истанбулската конвенция е първата стъпка към еднополовите бракове, защото ще поиска от нашето законодателство да разреши например на една жена, определила се като "мъж", да сключи брак с друга жена на базата само на личното ѝ самоопределение. Така фактически ще се стигне и до промяна на Конституцията.
6. Еднополовите двойки ще могат да осиновяват деца. Истината - процедурата по осиновяване изобщо не се разглежда в конвенцията. То се регулира от местното законодателство.
Това е заблуда! Вкарването на термина „gender“ в Конвенцията е умишлено – то има за цел да осигури защита срещу насилие не просто и не само на жените, като биологичен пол, но и на „жените“, които всъщност са родени като мъже, но са заявили, че се чувстват като жени и този социален статут им е официално признат. Това ще им даде право да осиновяват деца
7. Конвенцията гласи, че държавите трябва да се борят с установените полови стереотипи. Истината - конвенцията гласи, че държавите трябва да се борят с половите стереотипи, които могат да доведат до насилие. Сред тях например е мнението, че жената няма право на глас в семейството, или убеждението, че мястото ѝ е в кухнята.
Това са пълни глупости! Истанбулската конвенция вменява в дълг на страните, които са я ратифицирали, да внедрят нейните постулати на всички нива в образователната система. Ако в българските училища децата започнат да се обучават по джендър-доктрината как момиченца могат да станат момченцаи обратното, нормалните хора ще започнат да изтеглят децата си от училище.
8. Истанбулската конвенция ни е наложена отвън и сега ни принуждават да я подпишем. Истината - документът е доброволно подписан от правосъдната тогава министърка Екатерина Захариева след решение на правителството от 13 април 2016 г. Документът няма нищо общо с нито една държавна политика или принуда от чужда страна спрямо България. Всички тези факти може да бъдат проверени в оригиналния текст на документа, който е достъпен на български език.
Да, документът е подписан от Екатерина Захариева, но се направи опит да бъде прокаран без дебат в обществото. Подминават се обаче задълженията, които би трябвало да поемем, ако я ратифицираме.
Страните, ратифицирали Конвенцията, трябва да приемат родените като мъже, един ден да се трансформират като жени и както и жени в мъже и да разрешават еднополови хомосексуални двойки да осиновяват деца. Конвенцията изисква в училищата да се разяснява на учениците, че е възможно да са родени в грешното тяло и ако имат такова усещане открито да го заявяват.
А пък държавите, според препоръката CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите за борба с дискриминацията заради сексуална ориентация и джендърна идентичност (чл.18), трябва да отменят всяко законодателство, което ограничава допустимата възраст за еднополови сексуални актове, а еднополовите бракове да имат еднакви права с разнополовите (чл.23 и чл.24).
От чл. 4, т.3 на Конвенцията става ясно, че текстовете ѝ трябва да се прилагат от страните без дискриминация въз основа на „sex“ и „gender“, което означава, че авторите на Конвенцията правят ясно разграничение между пол и „социален пол“, което трябва да залегне в българското законодателство. И естествено и в българската Конституция.
Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще задължава страната ни да защищава от ненасилие не просто и не само жените като биологичен пол, но и т.н. „социален“ женски пол (мъже определили се като жени), което на практика ще означава и признаване на този вид пол.
Ще задължава страната ни също да въведе в образователните си програми разясняващи на децата, че съществуват жени от т.н. „социален пол“ и т.н.
Е, кой въвежда в заблуждение?
Припомням всичко това, за да не си мисли някой, че "тъмни сили" отново искат да изкривят истината?
http://epicenter.bg/
