Преди седем години паметници и портрети на Левски бяха поругани от роми. Осквернителите бяха оправдани.
Днес словото на Ботев, другият най-велик българин на новите времена, е поругано от укрофашаги. Няма да намерят виновниците, защото изобщо няма да ги търсят.
А ние къде сме, българи? Има ли ни? Живи ли сме?
Къде е нашата полиция? Къде са "нашите управници"? Къде е цялата лумпеняшка сбирщина, самообявила се за "политическа класа"? Къде са гръмогласните спортни агитки, които се замерят с пейки и пиратки и от чиито "мъжествени крясъци" треперят стадионите? Защо не се съберат, за да разрешат случаи като този?
Къде са националните предатели Петков и Радев? И сега ли ще замижат пред поредната храчка върху лицето на България?
Защо ли питам - разбира се, че ще мълчат. Те са натовци, а не българи, за тях България е евтина стока за продан. Хартиен кулис в комедия дел'арте. Те нямат Родина.
Български народе, опомни се и защити сам достойнството си. Всеки българин трябва да се вдигне срещу такова национално унижение. Нямаме институции, които да бранят българската чест, но нима и самите ние сме лишени от душа? Нима сме равнодушни мъртъвци, когато става дума за посегателство над нашите най-скъпи светини?
Какво прави тая фашистка свастика върху стиховете на Ботев? Какво означава жълтосинята цапаница?
Означава едно: гавра с България. Гавра с всеки от нас. Ако се погледнем в огледалото, ще видим голяма мазна плюнка насред челото си. Не плюнка, а болезнена язва. Какво ще правим? Ще я забършем и ще продължим? Докога и докъде?
Трябва всекиму да е пределно ясно, че вече няма накъде.
Само страхливци и мижитурки ли е родила земята ни в последните десетилетия? Какво днес значи името "българин" - роб, нищожество, безродник?
Националната чест е като личното достойнство - всеки от нас трябва да я пази. Ако се отвърнем се от тоя най- пръв синовен дълг, то значи, че със собствените си ръце сме убили България, плюли сме върху гробовете на бащите си и сме се отрекли от децата си.
И тук не става дума за антифашистки, съветски, руски, комунистически или други символи и паметници на територията на страната ни. Става дума за българска история, земя, държавност и суверенитет.
Никой - бил той български гражданин или чужденец, няма право да поругава паметници в България. Докато тя, поне формално, е свободна държава. Имаме закон срещу посегателства върху светините. Но отдавна сме го погазили - като честта си.
Нека започнем с най-простото - опълченска охрана на българските паметници. Хора от близките квартали или селища да дежурят на смени от три часа. Времето, което обикновено българинът оползотворява в кръчмата пред бутилка бира - времето, в което бистри политиката на маса и се зъби на високите цени и малоумните правителства.
Престанете да негодувате в Интернет, български мъже. Това е жалко. Оставете тоя фронт на жените.
Сократ е казал: Глупецът се задоволява с възмущение. Умният действа.
Милена Върбанова
