Вчера почетохме смъртта на Васил Левски. А аз днес се питам: Как смеем?

Вчера почетохме паметта на Васил Левски (йеродякон Игнатий). Точно преди да ритнат бурето под краката му и да увисне на въжето, той извикал: "Боже, избави България!" И този негов вик...

Днес един от обичайните медийни умници, чието единствено задължение е да ни поучават как да мислим, обяснил от малкия екран, че България е била "асоциирана от Османската империя за известно време". Ей тъй, по телевизора го рекнал, пред всички... И тези негови думи...

Вчера почетохме смъртта на Васил Левски. А аз днес се питам: Как смеем? 

Не е ли безсрамно да оцветяваш бесилото на днешния фон?

Кое ухо чува Дякона и кое умника?

Какво е избавление? 

И какво е България? 

И как предсмъртния вик и социалноантропологическото мрънкане обитават заедно пред лицата ни (като двама господари)?

Лицемерно е! Нали все единия господар трябва да обикнем, а другия да намразим?

отец Владимир Дойчев