Вчерашен хляб

Продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете.

Имах много избори. Сега си давам сметка колко пъти съм пропуснал по човешки да направя кариера…

Можех да държа микрофон. Можех да пея. Помните ли Рени от “Оркестър без име”? Тя искаше да пее. Че и сълзи пусна. После изостави групата, защото й обещаха “Сан Ремо”. Конкурсът “Сан Ремо” е на едно предателство разстояние от всеки вмирисан селкооп. Човек оставя принципите си, както Рени групата. И тръгва след италианеца с “Ферари”. За да пее: “…за мира на целия свят и за благостоянието на светите Божии църкви, и за единението им…” Шегувам се, разбира се. Ще пее песен за “любов, раздяла и още нещо”. Никой никога не казва какво е това “нещо”. Затова предполагам че е неприлично! 

Можех да се занимавам с мода. Птици да кълват по ръкавите ми. Млади кончета да пият вода на гърба ми. От връхната дреха да се подава ръкав на “по нашенски бяла” риза, а на нея да лъщи позлатено копче с инициали “БГ”. Не, не идва от Бог. Нито от патриотичен сантимент към България. Дори не и от Бай Ганьо. Когато навремето правех глупости, един приятел ми подвикваше: “Бе, Гочоо.” Защото Гочо звучи по-глупаво и от Бай Ганьо, нали? Жена ми понякога умалително ме нарича Гоче… И ето ме тука с инициали на ръкавелите – БГ. Може да я накарам да ми избродира буквата Г на някой джоб. Никой няма да знае на Господа ли се кланям или глупостта си изповядвам. 

Можех да карам кола. Не като Фитипалди. Просто да карам. Като героя на Павел Попандов от онзи стар български филм “Равновесие”, дето накрая казва: “Возиме…” Ако не сте го гледали – препоръчвам. Така и не се научих да карам кола. А ако се бях потрудил малко, какви хора можеше да возя… Да ми стъпват по гумените килимчета и да се изтягат в кожения салон, а аз да им подхвърлям шеговито клюки и професионални съвети. А те, от тях да мине, да ме издигат там, докъдето сам не мога да изпълзя. 

Можех да бъда като героя на Сотир Майноловски в “Най-добрия човек, когото познавам”. Казваше: “Антов носи тебеширчета, Антов прави услуги, Антов се подмазва за диплома…, нали?! Пита ли ме някой колко… ясно, де… не искам да… абе, аз се подмазвам, ама… тия, дето ми приемат подмазването, знаеш ли колко ги аз… Аз затова вас ви уважавам…” Хм… Лъжа ви, чак толкова добър човек нямаше как да стана. Конкуренцията е безмилостна…

Затова продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете. 

Денят вече преваля. Появили са се първите усещания за вечер. Гледам си часовника… Пак излъгах. Нямам часовник. Ориентирам се по Слънцето. По Слънцето на правдата. Хлябът ми е този, дето го помните от детството си, което също беше вчера. Като хляба. Вчерашен. Изяждахме кората, докато го занесем до вкъщи. А ако някой те срещне по улицата, ти казва: “Чупи малко!” И ти чупиш. Не си циция. 

Сега леко се е втвърдил. Съзнавам, че може да е по моя вина. А може и просто зъбите ни да са станали по-меки. Знам ли… Сега хората съвсем полудяха. Имат алергии към хляба дотолкова, че чакаме някое НПО да писне срещу думите в молитвата “Отче наш… насъщният ни хляб дай ни днес…” Защо точно хляб? Не може ли да е мюсли с прясно мляко? Насъщният ни зоб дай ни днес… Като коне, които ги хранят, преди да ги бият с камшик, за да препускат… 

А вие знаете ли, Синодалната комисия по биоетика на една Поместна Църква препоръча вярващите с глутенова алергия да се причастяват само с Кръвта на Господа? Ами ако имат и глутенова алергия, и алергия към грозде едновременно, с какво ще ги причастяваме? Не се заяждам, само питам. Защото нося хляб. И такова отношение може съвсем да ми затрудни работата. 

И без това продавам пред хипермаркет. Магазинът е на долния етаж. На горния има кино. Отвън съм аз с вчерашния хляб. А вътре има хиляди различни нови хлябове – безглутенови, нарязани на филии, опаковани в найлонови торбички или в хартиени пликове с надписи, взети от клипчета, пускани в Тик-Ток. Там има само умни мисли. 

Диетични хлябове от ръж… Помните ли “Спасителят в ръжта”? Холдън, който казваше: “Ако някой хване някой в цъфналата ръж…” А Фийби му се подиграваше, че не е запомнил правилно стихотворението. Този диетичен хляб е правен от хора, които не са чели други стихотворения, освен срещаните във Фейсбук, докато скролват. 

Повечето днешни хлябове са с Е-та. Е-79, Е-83, Е-86… И изобщо Е-та с номера на автобуси, които возят до гробищата в София… Не е чудно. Е-тата са, за да не се разваля… Хлябът, не човекът… Пука му на някого от големия бизнес за хората. 

А аз продавам вчерашен хляб. На малцината, които все още го обичат. Не ги е страх, че ще надебелеят, ще се задушат. И изобщо, че вчерашният хляб някак ще ги убие. Останаха само няколко часа. И се прибирам. Познавам и други, които продават като мен. Когато мръкне, и те ще се приберат. А супермаркетът с новите хлябове ще работи чак до полунощ. Имаше една ужасна хеви метъл песен: “…Две минути до полунощ – стрелките, които застрашават съдбата…” 

От новия хляб ще има до последно. И за всички. Пък и децата се отучиха да ядат обикновени филии. Дюнерите и пиците са друга работа. А възрастните вече свикнаха с новото и си го обичат… 

И все пак – елате, елате! Техният е скъп. Ще ви го дам евтино. Дори без пари. 

Помните ли какво говори Господ чрез пророк Исаия: “Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви ще се наслади с тлъстина.” (Ис 55:2)

Това е.

Като го написах, извиках на попадията: 

– Ще дойдеш ли да видиш нещо за редакция?

– За какво е проповедта този път? – попита ме.

– Този път е за проповедта! – стана смешен разговор.

– И?

– И за нейното отиващо си настояще и идващо бъдеще!

Отец Владимир Дойчев

https://outsideri.org/