Внушиха на българите, че свободата е да можеш да отидеш на екскурзия в чужбина

Внушиха на българите, че свободата е да можеш да отидеш на екскурзия в чужбина.

Аз не мога да кажа какво е свобода - много е лично възприятието. Къса пола, купони до зори - все несериозни неща.

Само зная - не от учебниците, а от разкази на старите ми баби и дядовци, а те от своите, че след Освобождението през 1878-а, младите мъже са се закичвали със здравец, отивайки във войската на държавата им. Е, после майките са слагали черни забрадки след войните, но са ги изпращали с песни. И горди, че момчетата им са войници. Било е срам някой да се освободи от служба - значи е нефелен. И това продължи почти до моята младост, когато имаше разни тарикатчета да кръшкат от армията.

Нещо лично. 

Цял живот съм знаела, че татко не е бил в казармата, привикан като млад войник през 43-та, защото са го изгонили, понеже баща му е комунист. Неговият набор после е изпратен в Отечествената война и 30 000 млади мъже не се връщат. Това ми го е разказвала мама, така знаят в селото. Малко преди тате да си отиде от света ми каза своята дълго пазена тайна. А и животът му мина като старшина в армията. Не е изгонен, защото дядо е комунист, а защото е бил болен. Когато тръгва за казармата от Перник, разбира, че не си е взел повиквателната. И 10 килиметра тича до селото и обратно, поради което получава от умора воден плеврит. В казармата го преглеждат и го отпращат - болни млади мъже не им тябват. Той се прибира и скрива причината - това е срам да не можеш да служиш по болест. Измисля причината с татко комунист. Мама си отиде от света без да научи това. Той ми го каза малко преди да умре.

А какво общо има това със свободата? Ми, има. Ти си свободен човек, когато можеш да служиш на Родината си. Не можеш ли - те е срам и го криеш цял живот.

Е, той, в крайна сметка, го направи, отдавайки своя живот за Българската народна армия.

Без да е ходил в това време на екскурзии.

Направи го като възрастен, когато му платих да изръчка Европата. Но, въпреки че му хареса - е, видях чужди къщи на чужди хора - неговите спомени не бяха от нея.

А от ония километри, които е тичал да си вземе забравената повиквателна за войник...

Зоя Деянова