Връща ми се надеждата за дълговечността на естествения интелект /или органичната му симулация/ в медиите, когато наблюдавам емпатията, граничеща със състрадание от страна на водещите, особено на субектите от женски пол към кандидатите за НС от ППДБ. Като едни майки на деца със СОП са, даже гласовата бленда и бръчката на угриженост в междувеждието им еднаква.
Готови са сякаш да изрипнат иззад десковете на предизборните сетове /терминологията е издържана/ и да забършат с мокра салфетка челцата и носовете на милите им, изоставащи с материала за предучилищна политически недоносчета.
Не мож я конкурира ИИ тази човешкост, да живее обичта към ближния и близкият по грант, по софра, по умствен багаж и харизма!
Соня Момчилова
Крис
2 hours before
Така си е. Повръща ми се от физиономиите на т. нар. журналисти, толкова откровено се навеждат на умнокрасивитета. Принципно спрях да ги гледам, защото ми причиняват различни физически неразположения, но последния път не можеше да не ми се набие на очи с какъв комсомолски плам в очите и настървеност се нахвърлят на представителите на "Възраждане" и "Има такъв народ". Тези родни чистофайници, подобно на събратята си на Запад, години наред не споменаваха и дума за Джулиан Асандж, станал заложник на дълбоките държави в името на истината. Щях да повърна, когато слушах тези дни някакъв анализатор от май някакъв център за демокрация да го оплюва подобаващо, защото, видите ли, след освобождаването му той се осмелява да говори и да разкрива някои чудовищни неща. Чудя се защо въобще го държа този телевизор, когато непоправимо нарушава душевното ми равновесие. Ама се изкушавам понякога да се насладя на "безупречната им журналистическа принципност".
Коментирай