Столична община загуби години в нищоправене по казуса как боклукът, който домакинствата в София генерират, да спре да е проблем на цялата държава и да се превърне в ресурс, който максимално да се преработва и връща в икономиката. Дълго време бившият кмет Йорданка Фандъкова поддържаше илюзията, че темата е прекалено специализирана, че тя знае как да се справи с нея централно и че затова не е нужно въпросът да се обсъжда с обикновените граждани. Така доскорошната градска управа не направи почти нищо да възпита в софиянци усет да събират отпадъците си разделно и да ги предават така, че да улесняват процеса по рециклирането им. Затова новата столична власт трябва тепърва да се заеме с този проблем.
Всичко това пролича през последните дни, в които временният шеф на софийския завод за боклука Николай Савов разкри фрапантни проблеми с функционирането му. Савов бе една от първите рокади на новия кмет Васил Терзиев след старта на мандата му на 13 ноември м.г. Терзиев обяви, че дава задача на временния директор да проучи състоянието на завода, който официално се нарича Столично предприятие за третиране на отпадъците (СПТО ). През седмицата Савов отговори, че откритият с големи обещания от ГЕРБ обект не работи ефективно, поради което огромната част от боклука на София се складира, а не се преработва, каквито са съвременните изисквания и добри практики. Това е причината клетките за депониране в местността "Садината" край село Яна да се пълнят по-бързо от планираното, което след 2-3 г.
може да вкара София в криза с боклука.
Савов информира още, че СПТО произвежда два пъти по-малко RDF (гориво от преработката на твърди битови отпадъци) от това, което капацитетът му позволява. Освен това произведеният RDF e с лошо качество, поради което фирмите не го искат (в момента той се изгаря в пещите на циментовия завод в Девня, за което Столична община си плаща). Причината за лошото качество е, че от сместа за RDF-а не са били отстранявани ненужни съставки като например алуминиеви кенчета и строителните отпадъци, което води до влошаване на показателите му.
Впоследствие Савов изнесе и данни, че предишното ръководство на СПТО е сключило договори, които задължават предприятието да купува резервни части и консумативи на изключително високи цени - позната практика от времената на ГЕРБ в Столична община. Той даде пример с фирма, която единствено има право да доставя гайки за някои от машините в завода. Цената през посредника обаче била около 380 лева, докато в магазините същите гайки стрували в пъти по-малко. "Договорът е сключен малко преди моето идване. Ако сега на нас ни потрябват такива гайки, ние сме длъжни да я купим само от тази фирма, въпреки че на друго място същата струва стотинки", коментира Савов пред "Евронюз".
След директора на СПТО кметът Терзиев добави, че заводът в Яна струва на софиянци много пари - 346 млн. за построяването му и по 15 млн. на година за поддръжка и че въпреки това той не изпълнява предназначението си.
"Заводът е бил управляван неефективно,
с нехайство към проблемите, които са се трупали с години (заводът бе открит през 2015 г.)", обобщи кметът.
Реакцията на ГЕРБ не закъсня. Партията обвини Терзиев, че пуска "димки" за възможна криза с боклука. Направи впечатление обаче, че нито предшественикът му Йорданка Фандъкова, нито общинските съветници на Бойко Борисов не оспориха изнесените данни. Никой не отрече изчисленията на Савов, че за последните 3 г. само 41 на сто от боклука на София е бил оползотворен, а останалият е заровен. Не бе отречено и че през 2023 г. бившите управляващи са прекратили нов договор за предаване на RDF и че старият не се изпълнява в цялост заради проблеми в предприятието. Вместо това ГЕРБ "визионерски" констатираха, че "работата на ръководството на Столична община е да направи така, че да няма кризи в нито един сектор - нито след 3, нито след 30 г."
Състоянието на завода в Яна разкри нещо, което много софиянци подозираха - че години наред бившият кмет Фандъкова и екипът й са изпълнявали ретроградна стратегия за сметосъбирането и са давали фалшиви обещания как ще превърнат София в място с нулев отпадък, към каквото се стремят модерните градове. През 17-те години управление в София ГЕРБ почти напълно неглижираха разяснителната дейност защо столичани трябва да изхвърлят разделно пластмасата и метала, хартията и стъклото. И защо остатъците от храната също трябва да се пускат в отделна кофа. Всъщност кафяви контейнери за органични отпадъци в София почти няма и едва ли 10 на сто от жителите на града са наясно с предназначението им.
В ерата "Фандъкова" общината не направи почти нищо
и за въвеждането на т.нар. депозитна система, при която празните пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенчета се изкупуват обратно и се рециклират. Чрез същата система в страни като Холандия и Германия почти 100% от пластмасовите опаковки се предават.
Вместо това Фандъкова години наред тръбеше, че проблемът с боклука на столицата ще се реши, ако в ТЕЦ-София бъде построена инсталация за изгарянето му. Т.нар. инсинератор трябваше да оползотворява вече споменатия RDF, за който става ясно, че не е искан почти никъде. В началото на 2023 г. стана ясно, че инсинератор все пак няма да има, след като със съдебно дело обществената поръчка на „Топлофикация“ бе върната в начална фаза. След това Фандъкова обяви, че процедурата се прекратява, но допълни, че тя и заместниците й ще търсят други пари от Европа за същия проект. След като ГЕРБ загубиха изборите в София м.г., на идеята пещи за горене на боклук да се строят само на 3 км. от центъра на града вече би трябвало да се гледа като на зачеркната.
Дали обаче новата власт ще насочи усилията си в правилната посока - да говори на съгражданите си, че те и общината трябва да са едно, когато става дума за намаляване на отпадъците? В предизборната кампания Васил Терзиев даде да се разбере, че мисли в тази посока.
"Ще направим рециклирането по-достъпно
– система а разделно събиране на отпадъците в рамките на 50 м. от жилището. Да изхвърлиш разделно става по-лесно и по-изгодно, отколкото да хвърлиш в общия контейнер. Ще въведем постепенно депозитна система за определени видове опаковки. Ще създадем площадки за едрогабаритни отпадъци, както и ще улесним компостирането на биоразградими отпадъци. Хората ще могат да извозят сами отпадъка си или да заявят транспорт", пише в програмата на Терзиев.
В новата план-сметка на София за чистотата, която все още не може да се гласува заради блокажа на Столичния общински съвет, са предвидени повече контейнери за хранителни отпадъци (споменатите кафяви кофи), като на първо време се планира такива да се поставят в „Подуяне“, „Младост“ и „Люлин“.
Занапред Европа вече също
ще дава пари само за подпомагане на разделното събиране на боклука.
Преди дни шефката на оперативна програма "Околна среда” към МОСВ Галина Симеонова заяви, че в програмния период 2021-2027 г., в който бюджетът за България е 3,6 млрд лв., не се предвижда финансиране на проекти за смесен битов отпадък. "Визията е, че трябва да учим обществото, нас самите и бъдещите поколения, че разделното събиране е правилният подход. Надяваме се и че общините през 2024 г. ще тръгнат в посока да променят начина, по който формират такса смет - на база генерирано количество, а не на база данъчната оценка на домакинството", коментира Симеонова пред "24 часа".
На думи изглежда, че битката София да генерира все по-малко боклук и все повече да се рециклира ще започне да се води по по-съвременен начин. Остава да се види дали това ще случи и на практика.
