Ядем ли българите "канцерогенно" месо и отровни зеленчуци?

Магазините, цените и хората – тема, която никога не напуска битието на българина, но в началото на тази година се превърна в епицентър на бурни обсъждания и протестни акции.

Яне Янев, бивш народен представител, председател на политическата партия "Ред, законност и справедливост", но агроинженер по образование и настоящ говедовъд, гостува на 23 февруари в предаването "Денят с Георги Любенов" по Българската национална телевизия. Конкретен повод за разговора бе бойкотът на хранителните вериги или, по думите на самия водещ – "идеята, която седи зад него, а именно – високите цени". Любенов даде думата на Янев, поставяйки акцент върху факта, че към момента бившият политик е производител. Основният въпрос гласеше: Какво се случва от производителя до щанда? 

Припомняме ви, че през февруари движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи обявиха общонароден бойкот на всички хранителни магазини поради драстичното, според редица потребители, увеличаване на цените на основни хранителни стоки. Организаторите заявиха, че България е най-бедната страна в ЕС, а цените на стоки като масло, мляко, сирене и месо в чуждестранни търговски вериги са по-високи в България, отколкото в страните, в които тези вериги са разположени.

Като отзвук по темата се състоя и интервюто с близо 15-минутна продължителност, в което Яне Янев изказа поредица от смущаващи твърдения за качеството на животинските, а и на растителните хранителни продукти, които българите купуват и консумират. Основното послание, което гостът – производител отправи към телевизионната аудитория, бе, че масовият потребител яде крайно нискокачествена храна, купена от хранителните вериги, внесена отвън в ущърб на българските животновъди, преработватели и производители. Друго притеснение на Янев бе липсата на контрол, отчетност и яснота защо българското животновъдство не се реализира като потенциал на българския хранителен пазар.

Твърденията на Янев се оказаха вкусни за редица родни медии, които побързаха да ги мултиплицират в своите сайтове, като последва и отзвук в социалните мрежи.

Поради чувствителния характер на темата и нейната пряка относимост към ежедневието на българските граждани от екипа на БНР "Проверка на факти" направихме опит да проследим достоверността на част от твърденията на Яне Янев, изразени в телевизионен ефир и разпространени от доста други медии.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е органът, до който се допитахме за отговор, за качеството на месните (и растителни) продукти, достигащи до потребителите у нас. БАБХ е институцията, натоварена с отговорността да следи за качеството на храните, хранителните добавки и напитките; растителната защита и торовете, фотосанитарния контрол, контрола на фуражите, граничния контрол на суровини и продукти от растителен и животински произход, както и върху ветеринарната медицина и хуманното отношение върху животните.

БАБХ изпрати подробен официален отговор по всички проблемни точки от запитването на БНР.

От Агенцията написаха: "Във връзка с направените в публичното пространство твърдения за безопасността и проследяемостта на храните в България, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) категорично заявява, че разпространената информация е невярна, подвеждаща и всяваща ненужно напрежение в обществото, като създава и недоверие към родните производители. Българските граждани могат да бъдат спокойни – системата за контрол на храните в страната е в пълно съответствие с европейските стандарти. БАБХ уверява, че на българския пазар се предлагат безопасни храни".

Ето и проверката на фактите:

ТВЪРДЕНИЕ: "Огромна част от вносното месо е на по 15-20 години и е смляно на огромни пратове от по 1 тон и от него се правят "български" колбаси. Огромна част от тези храни са тиха, но сигурна отрова." (Яне Янев)

ОТГОВОР: От БАБХ подчертават, че България прилага единните принципи на официален контрол по цялата агрохранителна верига, разписани в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година. Въпросните принципи касаят официалния контрол и гаранциите за прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата за здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита и на всички подпомагащи нормативни актове. Това в особена степен се отнася и за контрола на суровини и храни с произход други държави членки на ЕС и трети държави.

"При извършвания официален контрол в месопреработвателните предприятия, инспекторите проверяват произхода и сроковете на годност на влаганите суровини. Резултатите от тези проверки категорично отхвърлят твърдението за използване в производството на суровини, добити 15-20 години назад. За всяка пратка месо с произход трети страни се извършва проверка за съответствие на първа граница на ЕС, а на пратките в рамките на вътреобщностна търговия – в обекта на разтоварване на територията на България. Всички пратки са придружени с необходимите документи за произход, съдържащи данни за сроковете им на годност. Представят се и доказателства за температурните условия за транспорт и съхранение." (БАБХ)

ТВЪРДЕНИЕ: "Няма проследяемост. Няма реални проверки, които да установят произхода. Значи гърците лапат хубаво чисто месо, а ние лапаме канцерогенните меса на по 30 години. И компетентните органи не могат да видят документите." (Яне Янев)

ОТГОВОР: "Редовно се извършват проверки и по сигнали от медии, държавни и неправителствени организации и потребители, като при тях има конкретно съмнение и данни, свързани с производител или търговец, вид и естество на съмнението и други конкретни съмнения. В случай, че бъде установено несъответствие в зависимост от тежестта се прилагат административни санкции, унищожаване на несъответстващите продукти, както и преустановяване дейността на обектите".

БАБХ уверява потребителите, че няма бизнес оператор, който да е възпрепятствал контролния орган за извършване на проверка в обект.

Що се отнася до сравнението, което Янев прави с южната ни съседка, прилагаме данни на Евростат от 2023 година за селскостопанската продукция – животновъдството и месопроизводството в Европа.

Според статистиката по-голямата част от добитъка в Европа се отглежда само в няколко от държавите-членки. Испания представлява около една четвърт от популациите на свине (25,4%) и овце (23,6%) в ЕС през 2023 година, докато Гърция има подобен дял от популацията на кози в ЕС (25,8%), а Франция има малко по-малък дял (22,8%) от популацията на говеда.

През 2023 година Гърция е на 10-то място в класацията за животновъдство в Европа. България – на 17-то. Вероятно гръцките животновъди успяват да задоволят нуждите на своя местен пазар в по-голяма степен от тези в България, но общата тенденция за ЕС е спад в популацията на селскостопанските животни, отглеждани за месо. Дали в Гърция се яде по-качествено месо е твърдение, което трудно подлежи на доказване с наличните точни данни. 

ТВЪРДЕНИЕ: "България няма право да внася от Турция препарати за растителна защита и ветеринарно-медицински медикаменти. Обаче има право да внася зеленчуци, които се пръскат с какво ли не там в Турция. Те влизат тук и ние ги лапаме. Препаратите, с които се пръскат в Турция, са на основата на динитроортокрезоловите съединения. Забранени са в ЕС, но зеленчуците, които са пръскани с тях идват от Турция и ние го лапаме, даваме ги на нашите деца." (Яне Янев)

ОТГОВОР: "БАБХ извършва официален контрол на национално ниво чрез програми за контрол на остатъци от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход. Тези програми се подготвят и изпълняват ежегодно, обхващайки търговската мрежа, включително местно производство, храни с произход от държави членки на ЕС и трети държави, сред които и Турция."

От контролния орган допълват, че с цел гарантиране на по-строг контрол проби се взимат и на самите гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) при въвеждането на плодове и зеленчуци с произход от трети държави, включително Турция.

БАБХ следва Регламент ЕС 2019/1793, в рамките на който е предвиден и контрол върху съдържанието на остатъци от пестициди в този тип стоки. Проверките включват извършване на 100% документален контрол, проверка за идентичност, физическа проверка с включено вземане на проби за лабораторен анализ с определена честота в законодателен акт, включително за остатъци от пестициди, микотоксини и др.

ТВЪРДНЕИЕ:  "България е в долна, мъртва точка по отношение на производството на мляко и на млечни продукти, на плодове и зеленчуци...97,3% от говеждото месо е вносно."  (Яне Янев)

ОТГОВОР: Във връзка с това твърдение се свързахме за отговор с Националния Съюз на говедовъдите в България (НСГБ). В коментар по телефона предствител на НСГБ определи казаното от Яне Янев по отношение на качеството на месните суровини и продукти, като  "трудно за доказване".  За сметка на това обаче статистиката, свързана с броя на говедата, отглеждани в България през 2024 година, от една страна, показва притеснителна тенденция за застой в сектора, от друга страна, навежда на мисълта за разминаване между възможностите на българското животновъдство и това, което достига до българския пазар като продукти родно производство.

Годишната справка, публикувана в официалния сайт на НСГБ, за броя на животните към 1 ноември 2024 година, когато започва и стопанската 2025 година, гласи:

Броят на говедата от всички категории е 538 400, като разликата от 2023 година е много малка, само -2.7%.

Сайт на НСГБ

"Ако не се промени нещо по отношение реализацията на продукцията, начина на търгуване, селекцията, резултатите (по отношение производството – месо и мляко), ще бъдат същите, като миналата година или по-ниски", пише в анализа.

Броят на животните, оставени за месо, от които ще бъдат и закланите, е едва 18 600. Това едва ли ще помогне кой знае колко на пазара на месо у нас, констатира авторът на публикувания материал.

Анализът завършва с прогноза: "Бъдещето, определяно от цифрите – е мрачно (...) НСГБ неколкократно е внасял предложения, относно стимулиране производството на разплоден материал и угоени говеда. Засега, доколкото знаем, няма резултат, но дойде времето, когато тези предложения ще бъдат разгледани.Относно месото. Ще продължим да си го внасяме, защото нямаме достатъчно наше производство. С 8000 т производство на месо годишно, трудно ще се напълнят магазините и преработката".

Броят на животните не е единственият проблем, който отчитат хората в сектора. При наличие на 500 000 говеда в началото на 2024 година, според данните са заклани 35 900 – цифра, която анализаторът от НСГБ определя като "смешна". Спрямо споделените данни е ясно, че съществува разминаване по веригата на българското месопроизводството. 

Към датата на анализа все още няма точна информация за износа и вноса на говеждо месо през 2024 година, но според публикувания материал сме изнесли 248 т говеждо месо до края на ноември, което обаче е с 42% по-малко в сравнение с ноември 2023 година. Най-големи количества месо е изнесено за Молдова, Гърция и Румъния.

Съответно до ноември 2024 година е са внесени 8110 тона говеждо месо. Най-много месо България е внесла от Полша, Италия, Нидерландия и Германия. Най-малко е внесено месо от Аржентина – 400 кг.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Твърдението, че има проблем по цялата верига за производство на месо, следователно България не би могла сама да задоволи нуждите си за изхранване на населението с месо, е по-скоро ВЯРНО, основано на статистически данни на местно и европейско ниво. Вероятно българските животновъди се нуждаят от повече стимули и от по-затегнат контрол, за да бъдат по-конкурентоспособни на пазара.