Не мисля, че Коледа ни прави по-добри. По-смирени и по-уплашени, да, но по-добри – не. Щото каква е тая добрата за три дни? Срок на годност ли има и защо не работи през лятото? С резервация чрез booking maybe?
Не знам, но мисля, че при всеки един от нас има един момент, който обаче настъпва в различна възраст. Моментът, в който денят достигне своя апогей и започне да намалява. Моментът, в който ние започваме да остаряваме. Безвъзвратно. При някои от нас това се случва на 50, при други на 70, а при трети, за съжаление, някой път дори на 20.
По същото това време се случва и още нещо странно – започваме да мечтаем повече по миналото, а не за бъдещето. Настъпва мигът, в който ни става много по-уютно в спомените от отминалите дни, отколкото в надеждата за предстоящите такива.
За съжаление, чак тогава разпознаваш суетата. И често те хваща срам. От самия себе си дори. Някъде тогава с пълна сигурност осъзнаваш, че не ти си открил тайните коридори на живота, както и че тази сграда е прекалено голяма, а твоите сили твърде скромни, за да я опознаят цялата.
Сещам се за думите на един приятел, казани от баща му:
Пътят е дълъг, моето момче. В началото е широк, после пък постепенно става все по-тесен, а в края на пътека, там в дъното на битието, където хоризонтът се слива с неизбежното, именно там ще видиш едни обувки. Стари, захабени и изтрити. Това са моите обувки, мое скъпо момче.
При всички положения обаче, според мен важното е да си ходил. За да стигнеш до старите обувки. И да оставиш своите до тях. Не за друго, а най-малкото за да има причина. После още някой да ходи. И да има какво да открие. Макар и да е вече отдавна открито.
Васил Петев
afera.bg
