ЗА ДИПЛОМИТЕ- ЕДНА НЕНУЖНА ЗАБЛУДА.

Среден...пръст, за отличниците.

"Образованието не е нещо, което можеш да завършиш."

Айзък Азимов

Евгени Минчев

Нищо не съм завършил. Едва избутах училище. Обаче четях от страниците на улицата, участвах във всяка ситуация, поглъщах полезните и частици и смело се хранех с плодовете на случайното познание. Мисля, че последната ми диплома беше среден 3.10. Къде е дипломата ми ли- нямам никаква представа. Никой никога не ми я поиска, никога не е била разменна монета за да постигна или започна нещо. Днес всички се осланят на дипломата, като документ на тяхната значимост. Кичат се с това парче хартия, сякаш за да изтъкнат колко добре са се справили с живота, а животът всъщност дава своите дипломи доста по-късно и най-неочаквано.

Тази година правя 60. Не искам да знам къде е дипломата ми, защото разбрах че животът не функционира точно така. Животът иска да се вгледаш в него, да го осмислиш, да го подобриш, да го продължиш. Не иска да знаеш колко е 3,14. Ако знаеш, разбира се, е добре. Животът не иска от теб да знаеш къде се влива Дунав. Ако знаеш, не пречи. Животът иска да си откривател а знанията на предшествениците да са основа за вдъхновение и посока. Затова не трябва да зубрим а да четем и се осведомяваме. Диплома за това не се иска. Искате ли да ви принтирам една диплома, за да си я закачите на стената. Колко искате- Отличен 6? Само, че под всички останали предмети, по специалност Живот, ще трябва да ви напиша двойка.

Дипломата е една заблуда, най-вече за онези, които ви подтикват да я постигнете на всяка цена. Родители, общество, навици. Дипломата за показ е все едно да се кръстите пред една икона, без да вярвате. Дипломата е обикалянето на храма по Великден, без да имате вяра в Христос. Дипломата е малката лодка, с която искате да прекосите океаните, но тя ще ви остави насред тях, неспособен да плувате. Вдигнете очи на нивото на хоризонта и не ги отлепвайте от там. Отговорите са нито по-високо, нито по-долу. Когато дойде времето, нивото ще се извиси и ще прогледнете за други знания и посоки.

Не забравяйте да видите учител най- внезапно и на неочаквани места. Пътникът до вас в метрото, лелката зад зарзавата, плъзналото се покрай рамото ти момичешко око. Неведоми са пътищата Господни. Най- накрая- дипломата си ти. Тя се разгръща и допълва чрез страстта, постоянството, уважението към нещата наоколо. Тя е градина, в която може да засадиш своите цветя по избора на твоето израстване. И така- всяка година нови цветя, всяка секунда- нови семена. Не един голям и скучен кактус завинаги. За да натрупате знания и умения е достатъчно да имате добри хора около себе си. Да се вслушвате. Да изчаквате, за да научите нещо. Да питате. Да се движите и да попивате от всичко, което ви очаква навсякъде и всяка секунда.

Вместо четири години университет и няколко хиляди лева по- малко, втренчвайте се в живота, правете контакти, използвайте ги. Било ви неудобно, бил сте притеснителен- от какво да ви е неудобно. Реалният живот не познава и не преподава притеснение. То се внушава от внушаващите образование. Ако някой не иска да бъде „използван“ няма да го допусне. Така, че искайте и ще ви се даде.

Евгени Минчев