За насилието, лошите момчета, свитите емоции, нереализираните амбиции и липсата на справедливост

За насилието, лошите момчета, свитите емоции, нереализираните амбиции и липсата на справедливост

Темата за насилието не спира да бъде интерпретирана от всякакви хора по всякакви медии. Да, разбира се, че в едно общество тези теми трябва да бъдат разисквани. Насилието е нещо много по-глобално, отколкото си мислим. 

Но ще започна отначало. Насилието в демократичния свят е повсеместно и е винаги свързано с либералните закони, контрол над репресиращите органи, липсата на смъртна присъда и още много други постижения на демократичния свят. Да, истината е, че диктатурите свиват в голяма степен правата на гражданите, но и престъпността, в частност насилието. Нещо повече – неподписване на харти за права на човека, международни споразумения и прочее норми на демократичния свят дават възможност на съответните власти да упражнят много по-сериозен контрол над престъпността, което обаче е в противоречие на всички съвременни регулации, характерни за развитите страни. Оттам и в много голяма степен идва усещането за безнаказаност и прояви, за които възпиращ момент в закона просто няма. И тук ще поставя на въпрос нещо, което отдавна искам да коментирам – вярвате ли в превъзпитаващата функция на затворите? Аз лично – не, особено що се касае за тежки престъпления срещу личността. Да, възможно е някой хладнокръвен убиец в затвора да открие Бог и да се промени, но това ще е абсолютно частен случай за хора, хладнокръвно планирали и осъществили отнемането на живот. Именно затова и смятам, че основната функция на затвора не е превъзпитаването, а просто физическо предпазване на обществото от хора, които не зачитат основни норми, каквито са живота и личността на своите жертви. 

Защо насилника е насилник. Вече говорих за липсата на домашен авторитет и домашно възпитание. Тук ще изключа психопатите, за които просто трябва да има измислен медицински алгоритъм, който да ги разпознава. Но за другите, тези, в чиито семейства вечер родителите зяпат телефони, сериали или каквото и да е, черпейки се с нещо след тежкия изнурителен ден, в който са се борили да изкарат семейните пари. Няма време и сили за възпитание на децата, отглеждани от баби и дядовци или най-често – от социалните мрежи. Какво могат да научат тези деца от свободния достъп до неограничения виртуален свят. И какво има във виртуалния свят – само насилие. От анимационните детски филми, през сериозните игрални такива, музикалните клипове и весели домашни клипчета. Насилието е навсякъде. Мисля си, обаче, че на децата е отнета възможността да изкарат на воля детската енергия и игри, в които се изгражда нормалната за човешкия живот йерархия – кой е по-силния, кой е авторитета. В огромния двор в центъра на София, в който отраснах си имаше йерархия. Големите си бяха големи, с тях не се закачаш и знаеш, че те са по-силни. Съобразяваш се и се научаваш, че всичко си идва с времето, когато и ти станеш голям. Слушаш по-големите, защото те знаят повече. Четеш книги и оттам се учиш и на много други неща. Така е и с професията – нуждаеш се от време, за да „пораснеш“ и да стигнеш до момента, в който ти управляваш своята професия и своите доходи. 

Само че сега това не става. Децата не четат книги, не играят по дворовете и не беснеят до късно, накачени по дървета, играейки на фунийки или на каквото и да е там още. Не, те гледат телефони, лаптопи и компютри. Там, обаче, е доста различно от реалния живот. Там всеки може да стане силен, всеки може да бъда богат начаса и да направи това, което иска. Не даваме на децата да играят навън, защото е опасно. Всеки по-буен младеж бива „въвеждан“ във всякакви мерки, повечето неадекватни, защото далеч не всяко много палаво момче е бъдещ насилник. Нещо повече – най-тежките насилници са тези, с потиснатите емоции и чувства, които събират желание за изява, мъст и омраза към всеки, който не пасва на техните идеи за поведение. Някои от тях са образовани с дипломи, карат скъпи коли и имат добър стандарт на живот. 

Чух тези дни, че за всичко това е виновна чалга-културата. Айде де, да не прекаляваме. Да, този жанр музика лансира мачовщина и начин на живот, отговарящ на съвременните предпоставки за изкривена реалност. Необразовани, напомпани и нарисувани неандерталци на пръв поглед имат всичко – коли, пари, къщи, хубави момичета. Дали в реалността е така – далеч не, но много хора го искат. Но я си пуснете клипове от други музикални жанрове – например рап, хип-хоп – там какво е, да не снимат тези клипове по библиотеките. Същата пошлост. А ако преминем към рок-музиката – там пък направо си става страшно. Но никак няма да се съглася, че музиката, клиповете и околния свят са причината някои хора да разпознаят себе си в лирическия герой и да наказват, взимат и обсебват това, което им се иска. Не, вината е друга – това се случва при младежи, които нямат нищо от другата страна – неизградени семейни и човешки ценности, липса на усещане за самоконтрол, задръжки над поведението и откровена първичност в поведението. Ако тези неща не бяха налице, каквато и музика и виртуална реалност да им пускате – нямаше да стане. Затова и има много момчета и момичета, на които виртуалния свят и враждебната околна среда просто не оказват влияние, защото тези хора си имат своя, в която ценностите са други. 

Насилника иска това, което по-някаква причина няма или му се изплъзва. Иска контрол над живота си, който обаче не му се полага, защото не е направил и изживял необходимото, за да може да си го позволи. Затова и го прави чрез сила. 

Всичко това, обаче, е от страната на насилника. Ще кажа само две думи за тези, които са потърпевши. Част от тях са жертва на обстоятелствата. Но друга част са тези, които са се подлъгали по всичко това, което изброих и за самите насилници. Само вижте профилите на лошите – досега не съм чул две групи учени, лекари или учители да се сбият на бар, масово мероприятие, честване или кавото и да е. Знаете ли защо – защото тези хора работят за заплатите си и знаят, че за да харчат едни пари преди това трябва да ги изработят. Но има много хора, които ги искат на момента, взимат нечовешки кредити, които ще могат да изработят след години. И когато тези хора биват притиснати – те могат да бъдат както насилниците, така и жертвите. Вкарването във всякакви зависимости води до тежки последствия. Познавам десетки жени, които живеят при мъжете си просто защото смятат, че няма къде да отидат. За единия покрив над главата говорим, за несигурността, страха от неизвестното, липсата на самочуствие и какво ли не още. Това отваря широко вратите на хората, които искат да управляват живота на други хора. С цената на всичко

Ще завърша с призив към младите дами – момичета, не търсете сродни души сред лошите момчета. Идват години, в които ще съжалите, а понякога просто няма да можете да си тръгнете. Бъдете смели.

Андрей Чорбанов