Хората на портала са добри - посрещат ни любезно, вършат си работата: разкъсват найлона на пакетираните книги и внимателно ги отварят една по една.
Нормално е, какви ли не начини има да вкараш вътре дрога или телефон, или хладно оръжие…
Така сме чували.
За първи път влизаме в затвора в Белене - не знаехме, че се намира на остров Персин.
Да, някогашният трудов концлагер е бил на Персин, помня разкази на дядо ми от първо лице, но за днешния затвор не знаехме.
Дотам стигаме със затворнически бус-конвой, с който карат затворниците. Можем да се возим отпред, но избираме да седнем зад решетките, на мястото на арестантите.
Забавно ни е, понеже не сме арестанти. Усмихвам се, като се сещам как една соросоидка беше питала за мен в Истанбулската битка: Ама Урумов още ли не е арестуван?!
Имам и скрийншот, както и да е.
Това са глупости в сравнение с мисията, с която влизаме вътре.
Влизаме с дарение от книги “Али Безсмъртния”.
На вътрешния пост ни изненадват приятно: още преди 4 години четох тази книга, споделя един от старшините, момчетата ми я препоръчаха, много е интересна и бързо я прочетох.
Щастливи сме - сбъдната молитва са тези думи: молитвата ни “Али Безсмъртния” да влезе отвъд бариерите, при затворените души и да разкъса веригите…
Малка класна стая за двайсетина души - толкова ни очакват вътре: точно 22 души. Приятна атмосфера, няма я дистанцията на големите зали.
Преобладаващо млади хора.
Най-възрастният стои отпред - остават му само седем дни и излиза навън.
Най-младият е на 20 години, има да лежи още три години. Не трябва да питаш кой за какво е тук, а те не трябва да казват.
Христос свали от раменете ми цяла раница с грехове, тежка раница, смазваше ме тая тежест - казва Али и гледа момчетата в стаята право в очите.
Всеки от вас има такава раница на гърба си и всеки грях и престъпление го хвърляте вътре в нея, и все по-тежко ви става, знам много добре.
Но щом за мен има надежда, щом за мен има спасение, с три присъди и 15 години затвор - значи за всеки от вас има надежда и спасение.
Кой от вас иска да се помоли с молитва за покаяние и да помоли Христос за прошка и да приеме Христос - пита Али.
Една трета от момчетата вдигат ръце и повече от половината изговарят молитва към Христос за прошка и за помощ. Имаме подкрепа в това посещение, пастор Павел от Русе води молитвата…
“Ето, Аз стоя на вратата и чукам, ако ми отвориш ще вляза и ще вечерям с тебе…”
Тази нощ някои от тези затворени души ще имат Божествена компания в невидимите измерения на своите сърца.
И както с една изповед започва изумителната духовна трансформация на Али, така с една изповед ще започне промяна за някое от тези момчета.
Няма решетки, които да спрат Христовата любов.
Добро дело беше сторено днес.
Благодарни сме за подкрепата ви, приятели!
И славата е цялата Божия.
Цялата.
Александър Урумов
