За политическата класа

Прекарах два дни във Варна, където художникът Стоимен Стоилов отбеляза своята 80-годишнина.

За мащаба на неговия талант няма да говоря, нито за личните му качества. Респектираща фигура, световен артист, който заслужава всичките си награди и почести.

Имах възможност да наблюдавам и да общувам с един световен политик - канцлерът Волфганг Шусел. Политик с мащаб, изиграл ключова роля за Европа, приятел на България, уважаван от опонентите си и до днес в Австрия.

Разговаряме за политическите процеси в Европа и света, за изборите, за политическата класа. Частен разговор.

Впечатлен съм от културата (лична и политическа!), от аналитичния му ум, класата, която този 79-годишен мъж носи.

Наблюдавам как се отнася към съпругата си, познати и непознати, внимателно се заслушвам в думите му, езикът, интонацията.

Убеждавам се, че политическата класа е определяща развитието на една държава, чертае перспективите й, приоритетите й…

Срещата ми с канцлера Шусел съвпада с изборите в България, където политическата класа се движи между гела и анцуга. Дори скъпият костюм на българския политик не може да скрие празнотата, пустотата, политическото късогледство.

Наблюдавам един австрийски канцлер ( пенсионер) как общува със света ( не говоря за броя чужди езици, които говори свободно!).

Свободен човек.

По време на вечерята помоли за скицник и моливи. Рисува, учи се от майстора проф. Стоилов.

Любопитен, културен, визионер.

На този фон се сещам от какво - какво трябваше да избираме в неделя.

Докога?

Георги Тошев