Днес намерих тези 50 лева в жабката на колата. Явно съм ги оставил още миналата година като някаква резерва и съм забравил за тях.
Погледнах ги и си спомних за времето, когато участвах в референдума за запазване на българския лев. Левът вече го няма. Замени го еврото, за което толкова много ни убеждаваха, че ще донесе по-сигурно и по-светло бъдеще.
Аз това по-светло бъдеще днес не го усещам.
И най-силно ме удари едно съвсем просто усещане – днес 50 евро се стопяват в ежедневните разходи почти така, както допреди време се стопяваха 50 лева. Не казвам, че 50 лева и 50 евро имат една и съща номинална стойност. Говоря за усещането на обикновения човек – какво остава в джоба му и какво може да си позволи с парите си.
И точно там е големият въпрос: какво стана с покупателната ни способност?
Вярвам, че ще се справим. Българският народ многократно е доказвал, че може да преминава през кризи, лишения и тежки времена и отново да се изправя.
Но това не означава, че трябва да мълчим за решенията, които смятаме за грешни.
България влезе в еврозоната неподготвена. За мен това беше решение, взето без достатъчно защити за доходите и покупателната способност на българските граждани.
Тези 50 лева вече са само спомен от една валута. Но са и напомняне, че зад големите политически решения винаги стои ежедневието на обикновения човек.
А него не можеш да убедиш с обещания. Той гледа какво има в портфейла си и какво може да купи с него
