Томислав Дончев рязко навлезе в неспецифичен за него ресор. Дори предложи промяна на Конституцията, така че основното образование да стане задължително. Сега е задължително до 16-годишна възраст.
Звучи прекрасно...и пожелателно. Всяка година от училище отпадат между 13 и 15 000 ученици – до осми клас. Това са деца под 16-годишна възраст. Това са около 15 000 неграмотни граждани, 15 000 общи работници, 15 000 хора, които е по-вероятно да останат на социални помощи, отколкото да произвеждат продукт или да предоставят услуга. А гражданските и политически последици от неграмотното население вече се виждат все по-натрапчиво.
И какво прави държавата за това? На практика – нищо! Същото ще бъде дори да се промени Конституцията и образованието да стане задължително. Какво ще направи държавата повече от това, което прави, или по-скоро не прави в момента?
Лишаването от социални помощи води до принуждаване на учителите да издават такива, а при делегираните бюджети на училищата, където парите следват учениците, нещата стават ясни. На теория всички са в училище, на практика не могат да си напишат имената.
Държавата отдавна абдикира от образованието като същност. Съсредоточи се върху търговската част – издаване на учебници, налагане на различни ексцентрични идеологии в училищата, кадруване. А с какви знания излизат учениците от училищата, никой не се интересува, а знанията не се насърчават.
Скоро писах една публикация за едни ромски фондации, получили 900 000 лева да убеждават родителите от малцинството да изпращат децата си на училище. Резултатите от последните години на същите проекти са плачевни – още повече деца са напуснали образователната система.
Държавата има механизми за принуда. Преди години си спомням как милиционерите водеха такива деца в училище, когато не се появяваха първия час. А родителите – на спявка при районния и тежки глоби. И системата действаше. Сега милиони евро и в резултат все по-неграмотно население.
Но се задават избори. Най-простотото и с ниска култура правителство ще подчертае грижата си за образованието, въпреки че техните избиратели са голяма част от неграмотните.
Ще приемат разпоредбата в Конституцията. И всичко е точно! Изпълнението е пожелателно, след като държавата не иска или не може да го наложи. А и не й е изгодно!
Закон без контрол е пожелание. Правовата държава има не само правото, но и задължението да ПРИЛАГА закона в цялата му строгост. Но явно само понякога.
Елена Гунчева
