“Ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите. Спорно е колко е морално те да бъдат гласове и лица”. Това заяви пред подкаста “Контракоментар” на Асен Генов настоящият председател на Съвета за електронни медии Соня Момчилова. Какво обаче означава това и защо шефката на медийния регулатор у нас го вижда като “обслужване на чужди интереси” и “пречка”?
Какво казва Соня Момчилова?
Витиевата беше мисълта на шефката на СЕМ в “Контракоментар”. Причината - множеството уточняващи въпроси от страна на Асен Генов, на които Соня Момчилова не успя да отговори.
“Лоялната и многобройна аудитория на Петър Волгин би възразила срещу премахването на предаването му от ефира на БНР. Има и друг тип водещи и ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите. Спорно е колко е морялно те да бъдат гласове и лица”, отсече Момчилова.
Казано иначе - шефката на СЕМ не смята за редно журналисти да съвместяват своята работа в медиите и в неправителствения сектор.
Изключва ли това правни експерти като например тези в Програма “Достъп до информация” на адв. Александър Кашъмов? Да. Според Момчилова това дори би било полезно. Не стана обаче ясно в такъв случаи кои са НПО-тата, които са трън в очите на Момчилова.
“Не е забранено, но не смятам че е нормално. Това се отразява на обективността, създава се автоматизъм в говоренето, поведението, изразяването на позиции. Съобразява се с интересите на такива неправителствени организации и пречи”, отсече Момчилова.
Това означава ли, че определена комбинация от НПО-та и журналистическия сектор е вредна? Вероятно тъкмо това има предвид Момчилова, но отказа да говори конкретно.
В хода на разговора стана ясно и, че председателката на СЕМ не иска да забрани на всички журналисти у нас да работят паралелно и в неправителствения сектор като експерти, а само онези, които работят в обществените медии - БНР и БНТ.
Какво означава тази идея в правен аспект? ФрогНюз се свърза с адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”.
Адв. Кашъмов, какво означава тази идея в чисто юридически план и какви рискове крие?
Това, което подлежи на регулация, на забрани и някакви по-взискателни оценки, е публичната сфера, не частната. В публичната сфера влизат държавните служители, министрите, народните представители. Там има мегдан за такива правила - така наречените “съвместимости” и така наречения “конфликт на интереси”. При журналистите може да се появяват някакви опции, но със сигурност това, че някой журналист е член на управителния съвет на някаква неправителствена организация, не е проблем. БНР и БНТ като обществени медии не попадат в този публичен сектор. В него влизат органите на власт. Категорично подобно виждане не може да се сподели.
Как го квалифицирате тогава?
Въздържам се от известно време да я квалифицирам, за да не произвеждам повече скандали. Това за мен е човек, който е извън времето и пространството. Като председател на СЕМ тя оспори съществуването на Комисията за журналистическа етика, която съществува от 2005 г. Достатъчно е да кажа, че самата саморегулация - Фондация за националната журналистическа етика, където ние работим доброволно и безплатно, е неправителствена организация. Там има журналисти. В Комисията по журналистическа етика има журналисти. Какви са изводите?
Подобни поставяния на въпроса журналистите какво може и не може да правят са от времето на Волен Сидеров и “Атака”, РЗС и Яне Янев, които искаха журналистите да подават декларации за конфликти, доходи… Това е неадекватна позиция, която не отчита реалната стойност на публичността и за мен по странен начин върви в синхрон с Кремълската пропаганда.
Виждате ли тази идея като ехо на законопроекта за чуждестранните агенти ва “Възраждане”?
Точно това казвам. Едно време имаше такова предложение на “Атака”, след това на РЗС. Предложение на тези идеи се явяват предложенията на “Възраждане”. Членството в такива организации е въпрос на основно конституционно право, наречено “свобода на сдружаване” - всеки гражданин може да участва в такива организации и това може да бъде ограничавано само по изключение - за хора, които заемат висши длъжност.
В ден днешен дори на съдиите е позволено да се сдружават. Нали си представяте - върховни съдии имат право да участват в НПО-то, но според госпожа Момчилова журналисти, които вчера може да са започнали работа, нямат. Това е пълен абсурд, липса на симетрия, липса на каквото и да е съобразяване с принципите на правото.
Какъв сигнал се изпраща от върха на СЕМ до медиите?
На мен ми се струва, че от известно време насам от върха на СЕМ се изпращат неясни и неразгадаеми сигнали. Никога не разбирам какво се говори от там в последните години. Този регулатор не е на мястото си - той внася повече неяснота, отколкото обратното.
Джесика Вълчева
опак човек
преди 10 месеца
НПОтата са вредни за държавата, техните членове НЕ трябва да манипулират хората от обществените медии, защото са лакеи на чужди интереси!!!
Коментирай