ЗАЩО ЗАБРАВИХМЕ НАШЕТО?

Братя и сестри, скъпи сънародници,

Помните ли времето, когато България хранеше не само своите деца, но и света? Когато земята ни раждаше изобилие, когато всеки плод, всеки зеленчук, всяко зрънце жито беше от нашите ниви, от нашите ръце? Когато във всяка българска къща миришеше на истински хляб, месо, мляко, масло - българско, чисто, родно?

Нима сме забравили как по полята на нашата благословена земя се редяха градини с домати, пипер, праскови и череши, които стигаха до пазарите на Европа? Нима не помним стадата овце, крави, коне, които пълнеха планинските пасища? България беше земя на изобилието, страна, която изнасяше своето богатство, а не го внасяше от други.

Къде отиде всичко това? Къде са нивите, къде са стадата, къде са градините? Къде е онзи истински български вкус, който помним от детството си? Къде е млякото, което миришеше на свежи билки, къде е месото, което беше чисто, без химикали и добавки? Къде са онези истински зеленчуци, които ухаеха на слънце и земя, а не на химия и пластмаса?

Днес купуваме чуждо, непознато, бездушно. Днес на нашата трапеза слагаме нещо, което идва от далечни страни, обработено, пълно с изкуствени вещества, без душа, без вкус. Защо???? Защо предадохме труда на нашите бащи и деди? Защо позволихме родната земя да пустее, а чуждата да ни храни?

Нима не осъзнаваме, че с всеки купен чужд продукт убиваме нашето? Че с всяка чужда ябълка, която вземем, една българска остава неизядена? Че с всяко чуждо парче сирене затваряме вратата на нашите ферми? Че с всеки вносен хляб унищожаваме житото на България?

Братя и сестри, време е да се събудим! Време е да си върнем България такава, каквато беше - жива, плодородна, пълна с живот. Ние не сме бедна земя, ние сме забравена земя. Ние не сме лишени от възможности, ние сами се отказахме от тях.

Но още не е късно! Още можем да спасим родното, още можем да вдигнем отново нивите, да съживим градините, да върнем стадата в нашите поля. Всичко е в нашите ръце. Всеки от нас може да направи промяната - с избора си, с решението си, с любовта си към родното.

Купувайте българското!

Подкрепяйте родните фермери, родните производители! Нека върнем България на България! Нека не оставяме нашите деца да растат в страна, която не произвежда, а само купува. Нека не позволим да бъдем народ без земя, без храна, без бъдеще.

Вярвам, че можем. Вярвам, че Бог няма да остави България, ако и ние не я оставим.

Бог да ни даде разум! Бог да благослови българската земя и българския труд!

свещеник Васил Василев от град Шумен