Това журналистическо разследване за измамите с “неимуществени щети” по Гражданска отговорност доказва, че Бургаският окръжен съд и Бургаският апелативен съд, всъщност са „възнаградили” тези, които са изрекли лъжи, прикрили са истини, представили са „подбрани” документи, а някои от тях и с невярно съдържание.
България е държавата в ЕС с най-ниска цена на застраховката „Гражданска отговорност” – със средна стойност само 140 евро. В Европа тя е средно 250 евро. В същото време, в България е много висока щетимостта, защото има изключително много пътни произшествия. Страната е с най-много смъртни случаи на милион население – 96 души. За Европа тази цифра е доста по-ниска – 49 души. Освен това, в България се плащат едни от най-високите обезщетения за неимуществени вреди, наречени „болки и страдания” – средно по 60 330 евро на човек. А за Европа тази стойност е… от 5 000 до 25 000 евро на човек.
Предстои до края на годината, Комисията за финансов надзор и Гаранционният фонд да представят Методика, по която справедливо да се изчисляват неимуществените и имуществените вреди на пострадалите при смърт на пътя. А един обществен дебат за нея трябва да покаже опита на другите европейски държави в тази дейност.
Защото целта на новата методика е да се плащат справедливо обезщетенията на пострадалите. Да не се ощетяват застрахованите и застрахователите, а в същото време да печелят само няколко адвокатски кантори.
А фактите показват, че в България, заплащането на неимуществени вреди при смърт на пътя, се е превърнало… в бизнес!
Бизнес за милиони, който се храни от сълзите на хората.
И ако не се въведат по-скоро нови законови правила, то още повече ще разцъфтят порочните схеми и измами.
Този мащабен проблем от години ние наричаме разговорно – „източване” на застрахователните дружества.
Но той всъщност застрашава финансовата и социалната система в България.
Един такъв конкретен случай показва, че въпросната порочна схема е измамила грубо дори… съдилищата в България!
Освен ако съдилищата не са съучастници…
И моето журналистическо разследване доказва, че Бургаският окръжен съд и Бургаският апелативен съд, всъщност са… „възнаградили” тези, които са изрекли лъжи, прикрили са истини, представили са „подбрани” документи, а някои от тях и с невярно съдържание.
Законът описва подобни действия като престъпления.
Бургаският окръжен съд осъжда застрахователят да плати на малолетния Златко 100 000 лева за „ болки и страдания” и 122 229 лв. за имуществени вреди. А само след 6 месеца и Бургаският апелативен съд потвърждава тези 100 000 лв. и присъжда издръжка.
Каква е историята за детето Златко пред съда в Бургас?
На 24-ти септември 2015-та година рано сутринта става тежка катастрофа на пътя Бургас-Варна, на два километра след село Старо Оряхово. Водачът на автомобил с бургаска регистрация „Фолксваген Голф” е предприел неправилна маневра за изпреварване на друг автомобил. Колата се ударила челно в насрещно движещия се тежкотоварен камион.
В бургаския автомобил пътували четирима души. На задната седалка бил 19-годишният Митко. И четиримата загинали.
През 2016-та година, всички майки, бащи, съпруги и деца на загиналите в тази катастрофа, завели искове срещу застрахователя, при който автомобилът „Фолксваген Голф” имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Близкият кръг роднини на загиналите искали обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
А през следващата 2017-та година, заради този пътен инцидент, срещу застрахователя са заведени още две дела. От две бебета и от техните майки. Според документите, представени от адвокатите по тези дела, загиналият 19-годишен Митко бил баща на две момчета – на 5-месечния Златко и на неродения още по време на катастрофата Митко, с майка Мария. Другата майка е малолетно момиче – Софка. Тя е родила бебето Златко, ненавършила още 14 години!
Затова решавам да открия в Бургаския край това момиче Софка и детето и Златко.Той трябва да е вече на 4 годинки.
Най-напред отивам в село Мъглен, Община Айтос, където е постоянният адрес на законната представителка на Софка – майка и Димка и баба на Златко.
Но съседите в Мъглен ми казват, че те отдавна не живеят тук и ме пращат в друго село – Ръжица, Община Руен.
Аз решавам преди това да отида в бургаския квартал „Горно Езерово” и да потърся роднините на загиналия в катастрофата 19-годишен Митко.
Те могат да ми кажат най-добре, къде е малкият Златко?
Докато пътувам към „Горно Езерово” проучвам документите по казуса.
Заинтригува ме това, защото един бургаски адвокат е входирал исковата молба на бебето Златко, чрез малолетната си майка Софка, а тя чрез законната си представителка майка Димка, цели… 2 години след катастрофата?
Защо толкова късно е подадена тази молба в съда в Бургас, с която се иска обезщетение от 130 000 лева за неимуществени вреди и 122 229 лв. за имуществени вреди?
В исковата молба пише, че през периода месец май-месец август 2014-та година, Софка била живяла на семейни начала със същия Митко, загинал при катастрофата край Старо Оряхово. Тя била забременяла от него, но след намесата на полицейските органи и прокуратурата било прекратено съжителството между 13-годишното момиче и Митко. А Софка била родила малкия Златко на 30.04.2015 година. И в дубликата на Удостоверението за раждане пише, че майката е Софка, а бащата е Митко. И в исковата молба се сочи, че бащата Митко няколко пъти бил посетил дома на Софка в село Мъглен. И бил дал пари за неговата издръжка.
Но аз се зарових по-дълбоко в документите. И открих, че Районната прокуратура в Бургас е разследвала същия този Митко заради това, че е живял на съпружески начала с малолетно момиче, ненавършило 14 години.
Досъдебното производство е започнало по сигнал на социалните служби в град Руен, Област Бургас. Дирекция „Социално подпомагане” – Руен е установила, че 13-годишната Софка не ходи на училище. Социалните работници завели Софка на преглед при лекар-гинеколог през месец март 2015 година. И се установило, че Софка е бременна в 7-8 месец. И само след месец Софка родила бебето Златко – на 30.04.2015 година.
Полицията в град Руен провела разследване. В един официален документ е записано, че на сватба в село Ръжица, едно момче от кв. Горно Езерово в Бургас, предложило на малолетната Софка да отиде да живее при него. Софка не знаела името на момчето, но се съгласила. И през месец май била живяла при него и при родителите му, на които също не знаела имената. А майка и Димка я била прибрала в къщи през месец юни.
И бременността на Софка се установява едва в седмия месец!
И ражда бебето на 30.04.2015 година.
Тогава изчислих месеците и установих следното:
Ако Софка е забременяла през времето, когато е живяла на семейни начала с Митко – май-юни 2014 година, според документите на прокуратурата и е родила чак на 30.04.2015 година, то тогава излиза, че Софка е била бременна… цели 11 месеца!
Тази мистерия с бременността на Софка ме заинтригува още повече и аз открих още документи.
Открих първото Удостоверение за раждане на бебето Златко.
В него пише, че Златко има майка Софка, но баща му е… неизвестен!
Ето какво сочат фактите.
Митко е загинал в пътен инцидент почти 5 месеца след раждането на бебето Златко – на 24.09.2015 година.
Почти 2 години след неговата смърт, Бургаският окръжен съд, в свое решение от 11.05.2017 година, пише, че Митко е баща на бебето Златко и постановява да бъде издаден нов акт за раждане на детето, и че то приема името на баща си. Допреди това дело за бащинство, Златко е носел името на майка си.
Веднага след това Община Бургас издава ново Удостоверение за раждане на 2-годишния Златко и в него пише, че негов баща е Митко, загинал при катастрофата.
И само след два месеца е заведена от адвоката искова молба в съда, с която майка му Софка иска за бебето Златко от застрахователя над 250 000лв.
Бургаският окръжен съд гледа това дело в открито заседание на 15.11.2018 година. И само след 4 дни се произнася – застрахователят да плати на малолетния Златко 100 000 лева за неимуществени вреди и 122 229 лв. за имуществени вреди.
В ромския квартал в „Горно Езерово” в Бургас, търся къщата на майката на загиналия Митко. Откривам роднините му. Виждам братчето и сестричката му. Но роднините твърдят, че Митко нямал дете Златко от Софка. И че Митко имал само едно дете от жена си Мария, с която се оженили. И казват, че тази работа е само за пари.
А в решението на Бургаския окръжен съд пише, че застрахователят трябва да плати обезщетение на малкия Златко.
Само че аз вече знам, че няма как да се платят пари на малкия Златко.
Няма и как да се поиска такова обезщетение, защото… такъв Златко вече не съществува!
Няма го Златко!
Впрочем, детето го има, но то не съществува вече с това име и с това ЕГН. Защото, Златко е… осиновен! Това ми съобщи писмено Бургаският окръжен съд след мое запитване.
Оказа се, че в същия съд има друго дело – този път за осиновяване. И с решение на Бургаския окръжен съд, влязло в сила от 12.09.2018 година, детето Златко има пълно осиновяване. Социалният доклад пред съда в Бургас е изготвен от социалните служби в Бургас. И веднага Златко е заличен в Регистъра на населението с името си и с досегашното си ЕГН. Детето вече има други родители и друго ЕГН.
Въпросът е: как така, след като Златко е заличен през месец септември 2018 година, как така, само след 2 месеца, несъществуващият Златко застава пред Бургаския окръжен съд, за да иска обезщетение за болки и страдания, заради загинал човек, който вече не му се води баща?
Според закона, при пълно осиновяване се губят наследствените права.
Не стига това, ами и след още половин година, съвсем скоро, на 11.04.2019 година, със свое решение, Бургаският апелативен съд потвърждава тези 100 000 лева за болки и страдания на несъществуващия Златко!
И определя издръжка всеки месец за отглеждането му от майката Софка.
Театърът на абсурда не свършва дотук.
Отивам вече в село Ръжица, Община Руен. Не откривам на адреса Софка и малкия Златко. Една съседка ми казва, че Софка била на ромска сватба в съседно село. А къде е Златко? – питам.
И пореден шок!
От съседката научавам, че Софка била оставила бебето Златко в… Дом за деца!
Как тогава се завежда иск, с който се искат пари за отглеждане на детето от майка му, след като детето се отглежда от българската държава?! С парите на данъкоплатците!
Обикалям съседните села за да търся ромска сватба. Не откривам Софка, но откривам на една турска сватба кмета на село Ръжица – г-жа Айтен Али. С нейна помощ, след два дни вече правя интервю със Софка. Скоро тя ще навърши 18 години. Има друго дете от друг мъж, а живее при трети мъж. И си гледа второто дете.
Къде е детето ти Златко? – питам Софка.
Тогава научавам от нея, че тя веднага след раждането на бебето го е оставила за отглеждане в Дом за деца в град Бургас. Никога не се е грижила за Златко. Виждала го била в началото няколко пъти.После не била ходила при него в дома.
Софка извика, когато й съобщих, че Златко е осиновен.
Не била давала съгласието си за това. Била се съгласила детето и да е при приемни родители. Да се грижат за него. Не знаела, че Златко е осиновен.
Сред документите, които ми предостави Софка, аз откривам един социален доклад. В него пише, че непосредствено след раждането, тя е заявила пред екипа в родилното отделение, че не желае и че не е в състояние да се грижи за бебето. И то е настанено в дом за деца. От документите става ясно, че макар че през 2016 година, майка му да е завела дело за бащинство и обезщетение от загиналия в катастрофата Митко, детето е продължавало да пребивава в дома.
Точно този безспорен и изключително важен факт не е бил съобщен пред съда. В нито едно съдебно заседание.
А от друг документ – декларация за даване на съгласие/несъгласие, бабата на детето Димка е декларирала НЕсъгласие, детето да бъде настанено в семейството й. Това се потвърждава и от социалния доклад. Така детето е било вписано в регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване.
Ето как, този „ отказ” от детето от страна на най-близките му хора, е бил „използван” за постигане на финансови облаги.
И детето Златко е употребено успешно за целите на приключилите съдебни производства за обезщетение при смърт на пътя.
На един ищец-фантом, българският съд е присъдил обезщетение 100 хиляди лева за болки и страдания и издръжка за отглеждане всеки месец.
Само че, кой сега ще получи парите на Златко, след като такъв Златко не съществува в България?
Сигурно има кой.
Валя Ачиева
https://euractiv.bg
