Мила Керанова чува за първи път името на поета Гео Милев от писателя Людмил Стоянов. То й направило силно впечатление, но не е чувала нищо за творчеството му.
Една година по-късно, през един декемврийски ден на 1917 г., на ул. „Дондуков“ и „Леге“ младата жена среща Николай Лилиев с Гео Милев. Спрели се, но бъдещият автор на поемата „Септември“ не бил разговорлив. Носел превръзка на окото, вече бил ранен. Двамата мъже изпратили девойката до дома й.
Скоро след тази среща сестрата на Мила Керанова, Ана, която е завършила немска филология в Германия, търсела консултации от някого, който познава в тънкости немската литература. Мила се досетила кой може да помогне. Намерила Николай Лилиев и Людмил Стоянов, които я свързали с Гео Милев. Тя го поканила в дома си, за да помогне на сестра й. В един момент. тримата започнали да декламират стихотворения, запели песни. Тогава Мила Керанова видяла поета в истинската му светлина – интересен, културен, знаещ човек. Предстояло му лечение в чужбина, но той сякаш външно не отдавал особено значение на този факт. Само един месец след това тя свързва съдбата си с него. През февруари 1917 заминава с бъдещия си съпруг за Берлин, където му предстоят цели 11 операции. Липсват части от черепа му, колкото е възможно, трябва да се възстанови. Нужно е лекарите да му поставят изкуствено око.
Мила Керанова е родена в Брезник на 23 март 1891 г. Родът й е от старозагорското село Галван. Фамилията идва от дядо Керан, който бил свещеник.
Старецът имал много деца и бил голям родолюбец. За него разказвали, че живял до 150 години. Преди смъртта си заръчал най- големият син от неговите потомци винаги да бъде свещеник, за да запази рода и българщината. Корените на майка й Петя са от Македония, но е родена в Шумен. Учи в Одеса акушерство и масаж. Тя е обаятелна личност – пее стари градски песни и руски романски. Бащата на Мила е адвокат, съдия, човек с тънко чувство за хумор.
Бъдещата съпруга на Гео Милев учи във Варненската. гимназия, но последната година завършва Първа девическа гимназия в София. Записва се в Софийския университет и посещава театрална трупа. Често репетициите ставали в дома на Мила, а там отскачал и Чудомир със свой приятел от Художествената академия. Чудомир бил отчаяно влюбен в Мила, но пътищата им се разминали.
По същото време, през 1908 – 1909 г., се създава за първи път оперна трупа в столицата, където тя постъпва като хористка. Препоръчана е от Петър Райчев, който й е приятел от Варна. Младата жена пее заедно с бъдещата писателка Елисавета Багряна.
Продължава образованието си в Сорбоната в Париж, но там е само една година. Във френската столица общува с нежния лирик Николай Лилиев, с писателя Константин Константинов и оперната певица Констанца Кирова.
Щом се завръща в България, продължава да следва в университета и участва в театрални трупи. По онова време от Народния театър се отцепва кръг от добри артисти и основават Нов народен театър. Мила е сред тях. Групата прави турнета из провинцията.
Тя е блестяща на сцената и става все по-уверена. Тогава Народният театър обявява конкурс за стажант-актриси. Гео Милев настоява Мила да се яви на него. Поетът я подготвя и младата актриса се явява в диалог с големия актьор Иван Димов. Успешно издържа конкурса. Скоро я назначават на работа.
През това време Гео Милев работи върху постановката „Електра“ от Хофманстал. Но в театъра се появил руският режисьор Осипов, той тъкмо бил дошъл в България. Възложили му задача да провери как работи Гео Милев с актьорите. Това силно огорчило поета и той обиден напуснал театъра. Помолил съпругата си да напусне също в знак на солидарност. Така приключила и нейната кариера като актриса в Народния театър.
Двамата сключват брак през пролетта на 1919 г. и живеят в квартирата на нейните родители на ул. „Самуил“ 14. През следващата зима се преместват на ул. „Ломска“ 26 в столицата.
На 5 февруари се ражда дъщеря им Леда. Бащата на момиченцето стои неотлъчно до леглото на жена си и й пее весели песни. Четиринадесет месеца по-късно на света се появява и второто им дете Бистра.
Семейството живее на различни адреси в столицата заради по-ниския наем. Един от тях е на ул. „Мария Луиза“ 23. Сградата се намира срещу джамията, а входът е срещу странична врата на халите. В нея живеят още няколко семейства.
Гео Милев и Мила, както и двете им дъщери обитават стая, разделена на две с параван, който е изрисуван от него с кубистични фигури. В предната част на помещението върху обикновена маса работи поетът. Върху нея е написал много свои произведения, както и известната си поема „Септември“. На тази маса той рисува на малките Леда и Бистра смешни човечета, чете им стихотворения, които е написал за списание „Детска радост“. Останалата част на жилището се използва за спалня, дневна, за игра на децата. Семейството използва обща кухня с другите наематели.
Рано сутрин Гео Милев водел двете си дъщери в Американската детска градина. Там е учителка сестра му Пенка Касабова.
Грижовният татко събличал палтенцата им. По обяд отивал да ги вземе. Настоявал децата му да знаят от ранна възраст западни езици, да бъдат космополитни фигури.
Тъкмо в квартирата на ул. „Мария Луиза“ 23 арестуват поета. На 15 май 1925 г. малката Леда играе във вестибюла заедно с други комшийски деца. Тогава се появява цивилен агент. Попитал хлапетата в този дом ли живее Гео Милев. Леда с гордост бърза да отговори, че той е неин баща и веднага ще го извика. Баща й излиза заедно с агента.
Никой в семейството не предполагал, че той никога повече няма да се върне.
Преди това е осъден на година затвор и гаранция от 20 000 лв. за поемата си „Септември“. Тогава Гео Милев казал: „Една година не е страшно, аз и в затвора ще мога да работя“. Неочаквано на другия ден след делото го извикват за въпросната „малка справка“ в Дирекцията на полицията.
След изчезването му съпругата му Мила Керанова веднага извиква брат му Борис, за да търси връзки, трябва да се направи нещо. Тя вече е чула под сурдинка за изчезванията и убийствата на други хора в София. Научила за това, майката на Гео Милев Анастасия също идва от Стара Загора в София. Всички трескаво обикалят разни места, за да го търсят. Отговарят им, че никой нищо не знае по случая, щели ди проверят. Тръгват слухове, че е видян в Сливенския затвор, друг път уж се обадил от Плевенския. Мила пътува със свекърва си, но никъде не го откриват. Дядо Мильо Касабов, бащата на поета, пише писмо на царя. Отговорът се бави. Накрая получава кратки редове, че синът му е „безследно изчезнал“.
Мила пази момиченцата Леда и Бистра от ужасния факт, че баща им е изчезнал. Те обаче чувстват тревогата и напрежението у дома. Надеждата да бъде намерен Гео Милев постепенно угасва. Съпругата му бавно и мъчително осъзнава, че вече е вдовица. Облича се в черно. След 6 години брак, Мила остава сама с двете си деца и с достойнство приема трудностите. Тя не позволява да й подхвърлят за втори брак, който ще осигури отглеждането на децата. Чувства за свой дълг да остане вярна пред паметта на съпруга си.
Болката изгаря душата й, но трябва да отгледа момичетата си и да ги изучи. След изчезването на Гео Милев, тя живее с децата на ул. „Леге“ при семейството на Ламар, което е под наем.
Писателят и съпругата му Веса отстъпват една от стаите за почернената му
съпруга и двете момиченца. Понякога те ходят през ваканциите в Стара Загора при баба си Анастасия и дядо си Мильо Касабов, родителите на баща им. Помагат в къщата, метат по двора, въртят се из кухнята. „Голяма майка“, както наричат баба си, ги учи да плетат и бродират. В отглеждането на децата помагат и приятелите на гео Милев, както и сестра му Пенка Касабова – първата българска детска учителка у нас с висше образование по предучилищно възпитание.
Беднотията преследва семейството, но Мила Керанова не се предава. В най-тежките моменти обичала да казва: „Ще се оправим, Господ се грижи за птичките небесни“. Тя разчита на малката наследствена военноинвалидна пенсия. И на една шевна машина, която непрекъснато залага. Когато получи пенсията, откупува машината, а после я залага отново.
Вдовицата на Гео Милев никога не е имала постоянна работа. Преподава уроци по български и френски език, превежда. Издава книгите на съпруга си, които след изчезването му, са почти забравени.
Дребните хонорари от творбите му, които получава, не правят по-добър бюджета на семейството. Главна опора на Мила и децата е майка й Петя, която децата наричат „маминка“.
Тя е акушерка, масажистка и има не големи доходи от професията си. Двете жени плетат рокли на една кука, които тогава са на мода, за да ги продават.
Сутрин Мила изпраща Леда и Бистра да купят един хляб, четвърт захар и четвърт сирене. Двете си имат песничка за тези покупки. Това е закуската и вечерята на цялата фамилия – чай с хляб и сирене. На обяд хапват постничко. На почит е фасулът, но закуската и вечерята са винаги чай и сирене.
„Мляко рядко купувахме – но слава богу, че сиренето е полезно, така че израснахме здрави. Рядко се пържеха кюфтета или се вареше джолан. Понякога се купуваше мармалад от шипки, което беше лукс, но най-големият лукс бе да се купи шоколадена халва. Това ставаше само в празнични случаи“, спомня си Леда Милева след години.
Със сестра си Бистра никога не са посещавали сладкарница и ресторант, но редовно ходят на кино. Двете играят на дама пред къщата, рисуват на плочите с тебешир. До трето отделение момиченцата имат само една парцалена кукла, ушита от майка им, наричат я Дидка и много я обичат. След завръщането на леля им Пенка от Америка тя им донася първата истинска кукла – момченце, децата я наричат Мильо. Имат и топка, това са единствените им играчки в детството.
„С много лишения и усилия Мила Керанова успява да отгледа и изучи двете си дъщери. Тя достойно изпива горчивата чаша, която й поднася животът. Никога не поглежда друг мъж. Умира на 74 години през 1969 г. До края на дните си носи в сърцето си обичта и спомена за Гео Милев с удивителна вярност, достойна за описание в литературна творба.
Източник: Уикенд
