Това, че законодателят е предвидил еднакво наказание за убийството и за подкупа, означава само едно – че той е отчел обществената опасност и счита, че особено тежкият случай на подкуп в особено големи размери е сравним с едно убийство, зам.-главният прокурор Иван Гешев пред БНТ преди време…
Учудването на публиката от тежестта на присъдата на Десислава Иванчева – 20 години лишаване от свобода, на първа инстанция – беше достатъчно сериозен, за да принуди заместника на Сотир Цацаров да защитава и обвинението, и съдебния състав срещу критиките в показна репресия.
Формално, Гешев е прав. Такъв е законът, по който работят съдът и прокуратурата.
Десислава Иванчева е подведена под отговорност по чл. 302а НК, който гласи:
- „За подкуп в особено големи размери (надхвърлящ 140 пъти минималната работна заплата за България, б.р.), представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 30 години, глоба до 30 000 лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 (забрана за заемане на държавна длъжност за определен срок, б.р.).
Съдия Иво Хинов е преценил, че наказанието за предполагаемото престъпление на Иванчева трябва да падне по средата на диапазона, разрешен от НК. Мотивите за това решение все още не са публикувани от съда.
Интересното, обаче, е друго: действащият НК предвижда до 30 години затвор само за още две престъпления.
- Акт на тероризъм, чрез който е причинена смърт, се наказвва с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, според тежестта на деянието. (чл. 108а НК).
- Убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, митнически или данъчен служител, лекар, учител и др. по повод изпълнение на службата му двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна(чл. 116, ал. 2).
И още нещо: до 30 години може да лежи осъденият на доживотен затвор, за когото съдът е разрешил замяна на наказанието и който вече е излежал първите 20 години от присъдата си. Присъда „доживот“ се предвижда при изключително тежки престъпления, вкл. държавна измяна, шпионаж, диверсия, вредителство, предумишлено убийство в рецидив, отвличане с проява на особено жестокост или с искане за подкуп, въоръжен грабеж в особено големи размери, изнудване, придружено с убийство и др.
Кой е решил да подравни „везните“ между подкупа в особено големи размери и тероризма?
Чл. 302а, по който съдят Иванчева, е приет през ноември 1986 г. от парламента на Народна Република България
(с изненадващо актуални мотиви, както ще стане ясно по-долу).
Поправян е само два пъти през годините, през 2002 и 2006 г., но само козметично, с допълнително въвеждане на парична глоба.
Повече от 30 години нито един състав на Народното събрание не си е позволил да снижи наказателната санкция за длъжностни лица, поискали или получили „подкуп в особено големи размери, представляващи особено тежък случай“. Тази въздържаност обаче е нарушена на 19 декември 2017 г., месеци преди ареста на Иванчева и повдигнатото обвинение.
Кабинетът на Бойко Борисов внася в парламента проект с общо 24 предложения за промяна на Наказателния кодекс, включително – прословутия чл.302а.
С него максималната присъда за тежки случаи на подкуп се диференцира в различни категории и се намалява значително.
Предложението е следното: Длъжностното лице, поискало или приело облага в особено големи размери, която не му се полага, за да извърши или не извърши действие по служа се наказва с „лишаване от свобода от 5 до 12 години, глоба до 25 000 лева и лишаване от права“ за заемане на други държавни постове за определен срок.
В тази хипотеза би попаднала Десислава Иванчева, ако делото й приключи с окончателна осъдителна присъда, което все още не е факт. Прокуратурата твърди, че като кмет на район „Младост“ тя е поискала около 500 000 евро подкуп, за да пусне строителните книжа на инвеститора Александър Ваклин.
Кабинетът е предложил още: Ако длъжностното лице е поискало/получило подкупа, за да наруши служебните си задължения – наказанието е от 5 до 15 години затвор, глоба до 30 000 лв. и конфискация на 1/2 от имуществото на виновния.
Наказание до 20 години лишаване от свобода (т.е. с 10 години по-малко от действащия към момента НК) се предвижда за подкуп, извършен от съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател, полицай. Същите наказания се прилагат и независимо от стойността на поискания/взетия подкуп, ако престъплението е извършено от лице, което действа по поръчение или изпълнение на решение на организирана групривка, или ако подкупът е извършен в условия на опасен рецидив.
Този проект на Министерски съвет е внесен в парламента през декември 2017 г. Два месеца по-рано, през октомври 2017 г. е публикуван за обществено обсъждане в Strategy.bg.
Няма как поправката да има пряка връзка с предстоящото разследване на КПКОНПИ и прокуратурата срещу ръководството на район „Младост“, което кулминира в ареста на Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров на 17 април 2018 г. До днес обаче проектът на МС все още не е гласуван от Народното събрание, защото „отлежава“ в Правната комисия по причини, които нямат нищо общо с делото „Иванчева“.
На практика, още преди 1,5 г. правителството на Борисов е заявило своята политическа позиция за нуждата от осъвременяване на наказанията за подкупа в особено големи размери. В мотивите му няма изрично обяснение за тази воля, но логиката в предложението е очевидна – в момента нито едно от сравнимите престъпления по тежест и обществена опасност не се наказва с до 30 години затвор.
Това е просто част от наследството на наказателната политика на НРБ за борба с „посегателствата срещу социалистическата собственост“, която се утежнява драстично през есента на 1986 г.
Причината: в началото на 80-те години кражбите, присвояванията и подкупите в държавни институции и предприятия се увеличават до такава степен, че принуждават Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП да поставят „с особена острота задачата за повишаване на ефективността на борбата с престъпленията и другите отрицателни явления“.
„
Материалните щети само на санкционираните престъпления против социалистическата собственост от 4,63 млн. лв. през 1980 г. са нараснали на 12,848 млн. лв., през 1985 г.
„Те сериозно засягат основния социалистически принцип на разпределение на материалните блага. Това оказва отриицателно въздействие върху обществото и ерозира нормите на социалистическия морал и начин на живот“, казва тогавашният правосъден министър Светла Даскалова от трибуната на 9 Народно събрание на 30 октомври 1986 г.
Депутатът Иван Димитров потвърждава: „Освен в сферата на социално-битовите и административноправните услуги, подкупът все по-често и в големи размери се проявява в дейността на някои длъжностни лица в административни и стопански учреждения… Независимо от своята строгост въвеждането на наказанието „лишаване от свобода до 30 години“ не е възмездие на извършеното престъпление, а необходима превантивно въздействуваща мярка за защита на обществените интереси“.
Затворът до 30 години се въвежда по три пункта в НК през 1986-а:
- кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в особено големи размери, представляваща особено тежък случай (чл. 196а НК)
- длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай (чл. 203 НК), и
- подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай – чл. 302а.
От тези три члена само последният е запазен в оригиналния си вид като строгост на наказанието. Тежките форми на кражба и длъжностно присвояване днес се наказват с от 10 до 20 години затвор.
Абсурдното е, че ако Десислава Иванчева беше присвоила целия бюджет на район „Младост“, ще получи по-ниско наказание, отколкото ако поиска крупен подкуп от външно лице.
В този смисъл, предложението на Министерски съвет за осъвременяване на чл. 302а е съвсем обяснимо.
Причината да не бъде прието до ден-днешен е, че tp е „невидима“ подробност в пакет със скандални предложения за промени в НК, които предвиждаха да се криминализира огромна част от търговската дейност, нямаща нищо общо с държавната корупция. Затвор при подкуп щеше да се предвижда не само за министри, депутати, магистрати, кметове и т.н., а и за счетоводители, касиери, директори на частни фирми, които не са обществени организации и разполагат само с парите на собствениците си.
Пламен Панайотов подиграваше предложенията, според които „ако дадете бакшиш на сервитьора, и двамата отивате в затвора“.
Забавеното изплащане на парично задължение между две частни фирми също щеше да води до наказателно преследване на длъжника, дори ако той може да си позволи лихвите и неустойките. Както посочва адвокат Валя Гигова в обсъждането пред Правната комисия – при това ниво на фирмената задлъжнялост в България, всеки втори български гражданин ще се превърне в обект на наказателно преследване.
Отрицателни становища са изпратени от адвокати, съдии, работодателски организации и др. Дори прокуратурата настоява за известни корекции в различни текстове.
Нито една институция или организация не оспорва идеята за промяна в чл. 302а. Само че проектозаконът на Министерски съвет си остава „на трупчета“ след първото четене на Правна комисия от март 2018 г.
По ирония, депутатите на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ държат в ръцете си бъдещата присъда на Десислава Иванчева, ако тя бъде окончателно призната за виновна по делото за подкуп.
За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Но ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца, се казва в НК.
Ако до последното произнасяне на ВКС по случая, чл. 302а бъде променен във вида, предложен неотдавна от Министерски съвет, наказанието „20 години лишаване от свобода“ няма как да бъде приложено. Максимумът би бил дванадесет години затвор, а реалната присъда – вероятно още по-ниска.
Това обстоятелство превръща делото „Иванчева“ в нещо повече от съдебен спор.
Казусът вече става въпрос на важно политическо решение, което – с действие или бездействие – ще трябва да се направи от мнозинството в Народното събрание. Правителството, както се вижда, е „подсказало“ принципната си воля.
Затова Иван Гешев е прав в известен смисъл – законодателят е този, който трябва да прецени дали умишленото убийство и тероризмът са също толкова общественоопасни като подкупът на длъжностно лице.
В противен случай, става дума за „симулация на наказателна политика“ (по определението на бившия главен прокурор Борис Велчев) – ненужно утежняване на наказателната репресия, която разчита на това, че общественото мнение може да приеме увеличаване на наказанията за израз на борба с корупцията.
https://news24sofia.eu/
