Don’t touch Our Gladstone!*

1.

Напред към неолита! Това е повикът на расисткия майдан, който тресе САЩ и Западна Европа, руши паметници, зачерква Великите географски открития и „поправя“ историята, като граби, пали и вилнее.

„Black Lives Matter“ (движението BLM, „Черните животи имат значение“) е израз на съвършената демокрация, а всеобщият принцип на човешките права „All Lives Matter“ (ALM, „Всички животи имат значение“) е расова дискриминация. Докато погребват Флойд в златния ковчег на лицемерието, активисти на BLM наричат Мартин Лутър Кинг фашист заради убеждението му, че животът на всички има значение.

Вандали от BLM обезглавяват Колумб, сквернят Вашингтон и Джеферсън, Сервантес и Ганди, Чърчил и Теди Рузвелт, скоро ще докопат Линкълн и Константин Велики. Бивш пастор от BLM призовава изображенията на „белия Христос, европейската му майка и техните бели приятели“ да бъдат унищожени, защото „пропагандират бялото надмощие“; в „Тайната вечеря“ на Леонардо заменят Иисус с образа на чернокож гей и се жалват, че европейската култура е създадена от бели философи, поети, писатели, художници и композитори и следователно е расистка; опитват се да докажат, че Бетовен е черен, а що не и Верди, Моцарт и Пучини.

Във Великобритания BLM разпространяват карта с „расистки паметници“, нарочени за събаряне и сред тях – четири паметника на Уилям Гладстон. За мое велико изумление зад тази „инициатива“ стои коалицията „Стоп Тръмп“! Нерде Тръмп, нерде Гладстон!

Прочее, някога демократите в САЩ създават белия Ку-Клукс-Клан (ККК), за да свалят републиканците (конкретно – президента  Линкълн!). Днес демократите инспирират черен ККК със същата цел – да свалят републиканците. И това безумие ще продължи до президентските избори в САЩ през ноември. Ако някой е решил да си троши държавата – негов проблем. Но се чудя – абе, няма ли някой грижовен руски дипломат да занесе на майданстващите малко пирожки!

2.

Разправата с Гладстон започна с решението (неизвестно чие) една от сградите на университета в Ливърпул да не носи името на Гладстон. По този повод на 25 юни 2020 г. написах писмо до г-жа Хопкинс, посланик на Обединеното кралство в София. До момента нямам отговор. Надявам се, че не нарушавам дипломатическия протокол, като огласявам това писмо:

До 

Н.Пр. Емма Хопкинс

Посланик на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

София

Ваше Превъзходителство!

Най-напред ми позволете да изразя своите почитания към Обединеното кралство, към Нейно Величество и към Вас лично.

С изненада и огорчение научих, че има решение да бъде преименувана една от сградите на Университета в Ливърпул, която носи името на Уилям Гладстон. Решение, мотивирано от една-единствена реч на 23-годишния Гладстон, току-що станал член на Парламента.

Покушението върху името, личността и делото на Уилям Гладстон е стъписващо и дълбоко несправедливо за българското общество. В българската историческа памет могъщата фигура на „Великия старец“ се ползва напълно заслужено с почит и признателност.

Уилям Гладстон издигна решителен глас в защита на поробените българи, които през април 1876 година въстанаха срещу 5-вековното турско робство, срещу 5 века унижения, кръв, смърт и гибел.

В своите брошури – „Българските ужаси и Източният въпрос“ и „Уроци по клане“ – Гладстон изобличи престъпната политика на Високата порта и осъди зверската разправа с въстаналите българи; осъди масовите кланета на беззащитни жени, деца и старци; осъди неописуемите, варварски гаври, издевателства и жестокости на турския поробител, който в онези страховити дни погуби живота на десетки хиляди българи, опожари над 300 селища, поруга десетки православни храмове.

Благодарение на Уилям Гладстон, на неговата „българска агитация“ цяла Великобритания се вдигна в защита на българския народ. Гладстон преобърна британската политика по отношение на Османската империя. Неговото име стои редом с имената на такива знаменити защитници на българската кауза като Юго, Гарибалди, Толстой, Достоевски.

И няма нищо удивително в това, че през 1879 г. Българското Народно събрание определи Гладстон като „главен деец на нашето Освобождение наред с Царя-Освободител“. В признателната българска памет руският император Александър II е Освободителят на България, Уилям Гладстон е Благодетелят на България. Такива благороднически титли може да даде само народът.

Не без подкрепата на Гладстон в първата българска Конституция е записано: „Всеки роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“. До края на своя величествен живот Гладстон винаги е защитавал българската кауза.

Да, бруталното убийство на Джордж Флойд предизвика вълна от гняв и възмущение в САЩ и Европа. Това престъпление не може да бъде оправдано по никакъв начин и то трябва да бъде най-строго осъдено. Така, както за робството, за расизма няма оправдание. В същото време будят тревога агресията, насилието, вандализмът, оскверняването и разрушаването на паметници, цензурирането на световно признати художествени произведения, заличаването на историята.

Историята е такава, каквато е. Тя трябва да бъде изучавана, анализирана и осмисляна, но не може да бъде пренаписвана, нито подменяна, нито зачерквана. Войната с историята и срещу историята е безплодна политика, която подменя истинските проблеми, поражда омрази и страхове, демагогия и лицемерие. И една дълбоко фалшива „политкоректност“.

Животът на всеки човек има значение. Без разлика на раса, пол, етнос, вяра, материално положение и политически убеждения. Това е основополагащ принцип на хуманизма, на цялата многовековна битка в защита на човека и неговите права – граждански, политически, трудови, образователни, социални, вероизповедни. И този принцип е закрепен във всички харти и декларации!

Ваше Превъзходителство!

Много пъти съм посещавала Великобритания. За мен това винаги е била една свободна страна. Но днес изличават името на Уилям Гладстон в един университет. Утре някой ще оскверни паметник на Гладстон. Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон (надявам се това да не стане!), ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон!

Да, Гладстон е забележителен британски държавник! И да, Гладстон е български герой!

С уважение:

Велислава Дърева – публицист

25 юни 2020 г.

София

3.

Да приравняваш Гладстон с Едуард Колстън, Робърт Милиган и Сесил Роудс е пълна неграмотност и невежество.

Уилям Гладстон е четири пъти премиер: въвежда тайното гласуване; вдига жизнения стандарт на работническата класа и разширява нейното участие в политическия живот; за работниците той е „Народния Уил“; защитава правата на арендаторите; легализира синдикатите; въвежда всеобщо образование до 12-годишна възраст и приемни изпити в Оксфорд и Кембридж и анулира привилегиите на елита; завещава на поколенията библиотека със 150 000 тома; намалява данъците до невъобразимата ставка от 1,6% и оставя на правителството на Дизраели излишък от 12 млн. паунда (след Дизраели държавата е с 6 млн. паунда дефицит!); намалява разходите за армията; премахва митата върху хартията и това дава тласък на книгоиздаването и пресата; противопоставя се на колонизирането на Африка и на британската империалистическа политика.

Гладстон е хуманист; един от бащите на съвременната концепция за правата на човека; защитава угнетените, където и да се намират те; неговите основни принципи са: „Всички нации са равни“ и „Това, което е морално грешно, не може да бъде политически вярно“.

Да, в плантацията на бащата му в Западните Индии (Карибите) работят роби. Но и в предизборната кампания, и в дебютната си реч от 1833 г. младият депутат заявява: „Робството е зло, деморализиращо състояние, от което трябва да се избавим с максимална скорост“. През 1850 г. Гладстон нарича робството „най-гнусното престъпление, което помрачава човешката история“.

За Бога, това не се ли учи в английските училища?

4.

Ако Гладстон беше любител на робството, щеше ли да защити поробените българи? Или щеше да следва вековната политика на Британската империя в подкрепа на Високата порта?! Можеше да си стои в имението, да пише за Омир и да сече големи дървета – неговото любимо занимание. Вместо това 77-годишният Гладстон обикаля страната, говори пред многохилядни митинги, неговите гневни памфлети срещу турските зверства през 1876 г. надхвърлят 250 000 тираж.

Ето думите на Гладстон:

„Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид… Любимият метод на турците е да описват безчинствата в България като „скорошните събития“, „случките“, „това, което се случи“, „смущенията“, „тъжен епизод“… Аз не съм открил нито един документ от Портата, който да признава, че мохамеданите в България са извършили каквито и да било престъпления. Според Портата няма други виновни, освен българските християни. А свирепствата, с които турците заляха България, от тях, от турците, въобще не са извършвани…

Техните заптиета и мюдюри, бимбашии и юзбашии, каймаками и паши, всички те, с всичките си партакеши, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това блажено избавление е единственото възможно възмездие за паметта на мъртъвците, които с грамади покриват нещастната земя; за тази поругана чистота, женска, девическа и детска; за цивилизацията, която е била изложена на такова насилие и позор; за чувството за нравственост на цялото човечество…“

В отговор турската преса измисля, че Гладстон не е никакъв Гладстон, а българинът Гроздан, избягал от Турция заради серия криминални престъпления. Консервативната преса в Лондон „намира“ ту български корени в биографията на Гладстон, ту руски; приписва му руска любовница, обявява го за „руски агент“ и „пъклен национален предател“, който „забравил, че е англичанин, сякаш е роден в някое балканско село“.

Дизраели нарича кланетата в България „празни приказки по кафенетата“ и се възхищава от турците, които „приключват отношенията с жертвите си по много експедитивен начин“; нарича памфлета „Българските ужаси“ – „отмъстителен и зле написан“, а самия Гладстон – „архизлодей,  безпринципен маниак, съчетание от завист, злоба и лицемерие“.

Гладстон е стожер на морала и хуманизма, а Дизраели ще остане в историята със своя сардоничен цинизъм. И Дизраели има много паметници, но нито един от тях не е в списъка на BLM. Напротив! Точно край паметник на Дизраели, под неговата закрила сякаш, BLM митингува и издига „антирасистки“ лозунги! Браво!

Във Великобритания има едни предълги списъци (нещо като проскрипции) на известни фамилии, които са се облагодетелствали от робството. Сред тях – Дейвид Камерън, Греъм Грийн и Джордж Оруел. Откога чакам да забранят Оруел с тия негови непристойни писания! Ами да!

5.

Томас Едисон записва Уилям Гладстон на фонограф. Чух този глас. Могъщ! Музикален! Мелодичен! Всяка дума е музикална фраза, мелодия. Представям си как е звучал този величествен глас в парламента.

Гласът на Гладстон! На Нашия Гладстон! На Благодетеля на България!

Повтарям: Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон, ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон! Да, Гладстон е забележителен британски държавник! И да, Гладстон е български герой!

* Don’t touch Our Gladstone! – Не пипайте Нашия Гладстон!

автор: Велислава Дърева

http://duma.bg

loading...