Hяма дим без пушек

Вчера исках да ви пиша за един приятел на премиера Борисов, който неприятно го изненадал: “Един от най-добрите ми приятели да напише заглавие: “Убиха генерала. Защо не му благодариха?” За какво, ревеше като шедландско пони Борисов на неделната пресконференция, да му благодаря, нищо не е различно от вчера. Щабът работи на пълни обороти.“

„Един от най-добрите ми приятели“! Брех, майка му стара! Тоя има и приятели! Всъщност, възможно е.

Задиг притежаваше голямо богатство, следователно и приятели…“

Като добавиш и голямата власт, свитата от големи приятели се явява съвсем естествено.

Та този добър приятел не получи гласност. Никой не му обърна внимание. А трябваше.

Дълго мислих кой ще да е този добър приятел, който явно е журналист, щом пише заглавия. И след цял ден мислене и ровене из мрежата най-накрая вчера го открих. Но се заплеснах в други работи и не стигнах да ви пиша за него.

И знаете ли кой се оказа? Баничарката! Мадам В. Малария Велева! Сигурно щях по-рано да се сетя, но понеже съм гнуслив и не ходя на такива места като нейната страница във Фейсбук. Именно там на 2 май Мадам написала: „Убиха“ ген. Мутафчийски и не му дадоха дори последна дума“.

А след брифинга на Борисов в неделя Мадам си призна, че нея е имал предвид: „Тази сутрин премиерът ме поправи: Генералът не е “убит”! Даже е ядосан от тази интерпретация. Двамата са приятели от 20 години. Щабът продължава да работи. На Мутафчийски няма защо да му се благодари, нито да се сбогуваме с него…“

Поправил я! Според мен я наруга, като слугиня я наруга.

По-интересното е, че Велева никак не възрази на това, че Борисов я определи като голям негов приятел!

И така, Малария Велева се оказа един от най-добрите приятели на премиера Борисов! И това приятелство беше двустранно освидетелствано. Това е важно, защото за Борисов не е рядкост да каже за някой, че му е приятел. Например „моят приятел“ Саркози, Макрон, Руте, Курц…

Да не ги изреждам, че са цяла Европа и немалка част от Азия… Послъгва и на литър и на килограм! И за Мутафчийски, дето били уж приятели от 20 г. Но при Малария Велева няма насилване на обстоятелствата. Приятели са и това приятелство премина през немалко изпитания.

Полани в един SMS до Борисов Любица Кулезич написа: „Интересно ми е, скъпи Бойко, дали забелязваш как твои довереници – твоите предпочитани довереници – от вида “Ники Бареков” или “Мадам В.” преобръщат палачинката на скорост?… Ех, Бойко, най-опасното нещо за управника са помиярите. Ще имаш още шанс да го видиш. Но ще го разбереш ли?”

Тези истински истини Кулезич изказва, след като споделя с Борисов: „Знаеш ли защо те подкрепям аз, която те прие трудно? Уверявам те, не за келепир. А защото всичко и всеки друг в момента е гибел и катастрофа.“ И Борисов ѝ отговаря: „Мисля те.”,”Обичам те!”

Помияри, сър!

Както обича да казва д-р Филипов, падналият няма приятели… журналисти! Борисов тепърва ще го установи на собствения си… такова. Но междувременно може да си припомни какво накара Доган, който дълги години смяташе Велева за един от най-добрите си приятели, да я нарече Мадам В. Даже повече от приятел. Осман Октай разправяше, че е виждал Валерия „да се разхожда по пеньоар и пантофи в неговия апартамент“.

Като казах пантофи, та се сетих какво клеветеше Явор Дачков: “Можеш да си поръчаш едно интервю “по пантофи”, да си платиш 7000 лв. и ще излезеш… по каквото искаш.”

Та за близката връзка от втори вид с Доган… Когато се „самоуби“ Ахмед Емин агата повика Велева и ѝ даде ексклузивно интервю. Посрещна я по анцуг, като свой човек. И тогава Мадам видя „много метал“ в очите на Сокола, толкова метал досега не била виждала, въпреки че много пъти била гледала…
После отношенията се сговнявиха. Извинете за израза, но по-точен не успях да намеря. Доган написа онова писмо, в което нарече Велева Мадам В. И разказа как искала да стане „таен“ ПР на ДПС. Но той отказал. И това му беше грешката.

Такива „журналисти“ и „анализатори“ като Велева обърнаха професията на публичен дом. Които ни четат редовно знаят, че ние пишем думата „аналлизатор” с две „л”. За всеки случай. По-точно за такива случаи.

И затова много се дразним, когато незапознати с журналистическата…, щях да кажа кухня, но то си е клозет направо, наричат Мадам журналистка. Мадам, която припка с още топлата баница към Банкя да честити на Борисов победата… И какво да очакваме от такава „журналистка“?

Наричат журналистите кучетата на обществото. Но случаят препраща към друго: Кучето – най-добрият приятел на човека.

Все псуваме политиците, но ще ви кажа, че има и друга истина. Ако прокуратурата не подгъзваше на политиците и олигарсите, ако медиите не бяха толкова продажни, политиците също щяха да са други. А пък, ако ние не бяхме такива… каквито сме, можеше дори и държава да имаме.

Както и да е. Искам да кажа, че не е виновен който яде баницата, а който му я носи!

Трябваше веднага да се сетя кой визира Борисов. А аз турих Нидялко под подозрение.

Както обича да казва самата Велева, „няма дим без пушек“! На 13 юни 2016 г. Борисов получи две психопоеми и една мазна словесна баница. Както знаете, на 13 юни 1959 г., само една година преди откриването на противозачатъчните хапчета, е роден Бойко Борисов. Психопоемите бяха бездарни и не са интересни. Баницата обаче си струваше, защото беше излязла изпод перото на Малария Велева: „Амбициозен, енергичен, диалогичен, Борисов е единственият политик, който има успешен пряк контакт с хората. Упрекваха го, че е популист, че управлява от телевизора, че езикът му е простонароден – истината е, че той умее да владее общественото съзнание, както никой друг… роден политик… изключителна памет, умее да отсява зърното от плявата. Вдъхновява се от историята. Спортът го е научил на желязна дисциплина, а пребиваването в МВР – на чувство за справедливост… Борисов има изострено чувство за държавност и обострен политически нюх…”

Според мен има и обострен гастрит, но се пази в тайна.

Като си създадеш веднъж име, каквото Малария Велева си е създала, можеш да си пишеш каквото си искаш, няма от какво да се страхуваш. Пачавра леке не хваща!

Три пъти съм казвал онова за свирката и гълтането. Два от тях по повод Малария Велева. Това е положението.

Снимка Хр. Кмарницки

Мога дълго да ви разказвам за журналистиката на Малария Велева. Например мога да ви разкажа за един блестящ сърцераздирателен репортаж от посещението на Доган в Централния софийски затвор и специално в килия 17 А, където бил лежал навремето. Блестящ като за Велева, де…

Мога да ви напомня за едни две вестникарски страници, посветени на Цветан Василев, в момента на портретирането все още шеф на КТБ и издател на „Преса“. Ама такъв буламач рядко се среща – описала го беше от работническия му произход  до неповторимия му крем карамел… А репортажът ѝ  „Да погледнеш в очите на папата…“ сякаш беше излязъл изпод перото на Димо Казака от „Селкор“. Как се взирала в очите на папата и там греела „искрица от български спомени…“ Които идвали от това, че като малък бил ял българско кисело мляко!

Същият привкус имаше и обръщението ѝ към Борисов по повод Истанбулската конвенция. Може да се каже, че с тези силни, неудържими думи Велева отложи ратификацията ѝ:

За първи път Църквата повежда Народа си.

Срещу Властта!

Защо допуснахте това, г-н Борисов?

Защо допуснахте да Ви отнемат Народа?

Вие, който направихте най-много за българските храмове, който дадохте толкова пари за икони, за камбанарии, който винаги сте се уповавал на Началника Горе!

Защо му обърнахте гръб?

Защо обърнахте гръб на Църквата, която винаги е била с Вас?…“

Като прочел това прочувствено слово, Борисов се просълзил и наредил  да се отложи ратификацията.

Казвал ли съм ви защо я наричам Малария? Защото ми е неудобно да ѝ кажа оная другата дума. От вас ми е неудобно. Пък и много я мразя. В казармата старшината все така ми викаше: „Филипов, знаеш ли каква си диария…“ Ох, не исках да я казвам…

Това е школата на Тошо Тошев в публицистиката. Прочетете книгите му и ще се убедите от кой се е учила Мадам да пише. По-страшното е, че израсна едно цяло поколение, което с основание вижда в поведението на Малария Велева и слугинажа от първия ред единствената формулата за успех в професията. И реалността го потвърждава ежедневно.

И сте  прави, когато пишете по форумите за продажната българска журналистика. Но недейте казва, че „всички до един са такива”. Положението не е чак толкова отчайващо. Казвал съм и друг път, възможно е все пак тук-таме са останали някои, които поради некадърност, лош характер, погрешно възпитание, илюзии, артисали от първите години на демокрацията, не са успели да се продадат. Не, че това променя цялостната картина, де… Но все пак на многото, които издигат капища на властта има и малко, които се опитват да ги събарят.

Има и едно голямо количество журналисти, които са обратимо продажни. Ако се промени средата, те също ще се държат като почтени хора, но в момента това би ги обрекло на безработица и зазъбица. В мръсни ръце попаднаха медиите и няма изгледи това скоро да се промени. Затова ще си позволя в заключение да преправя малко Чърчил и да кажа, че в журналистиката е допустимо понякога да се полза и малко отровен газ… Иприт.

Тони Филипов, д-р

https://www.reduta.bg/

loading...