126 млн. евро годишно: защо Американската търговска камара се заинтересува от депозитната система в България

Американската търговска камара в България е поискала и провела среща с министъра на околната среда и водите по темата с управлението на отпадъците и предстоящото въвеждане на т.нар. депозитна система у нас– бизнес с опаковки за рециклиране, който се очаква да генерира 126 млн. евро печалба годишно, според разследване на Обективно.БГ.

До две години България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от  пластмасовите бутилки и метални кенчета. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Това означава, че след 2028 г., когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Не всеки потребител обаче ще върне празната опаковка, следователно няма да си потърси депозита. Тези невърнати опаковки ще генерират огромни суми, възлизащи на милиони евро годишно.

След въвеждането на депозитната система РЕТ бутилките и металните кенове ще бъдат връщани за рециклиране срещу възстановим депозит, снимка: Лидл

Зад привидно благородната екологична инициатива обаче се крият бизнес интереси и огромни печалби. Големият въпрос е кой ще бъде депозитният оператор, който ще ги събира и контролира – частни фирми, НПО-та или държавата. Внесеният в парламента законопроект, който предстои да бъде гласуван от следващия парламент след изборите, предвижда това да бъде българската държава. НПО и няколко браншови асоциации, включващи чуждестранни компании, включително американски, обаче поискаха незабавното му оттегляне.

Кой иска да управлява депозитната система

„Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов проведе среща с представители на Американската търговска камара в България (АТК), която се състоя по инициатива на организацията. В рамките на разговора бяха обсъдени актуални теми, свързани с управлението на отпадъците и въвеждането на национална депозитна система“, се казва в кратко прессъобщение, публикувано на сайта на министерството на околната среда и водите.

„Министър Попов отбеляза, че диалогът с бизнеса е от ключово значение за намиране на устойчиви и балансирани решения, като МОСВ ще продължи да провежда консултации с всички заинтересовани страни“, пишат от министерството, без да уточняват обаче кой бизнес и кои заинтересовани страни. От прессъобщението не става ясно и защо чужда бизнес организация се интересува от българските отпадъци и опаковки за рециклиране.

Проверка на Обективно.БГ откри, че след срещата с американците министърът е провел среща с представители на част от заинтересованите страни: Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки („Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др.) и Съюза на пивоварите („Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.) Тази сеща не е обявена публично на сайта на министерството. Същите две асоциация обаче започнаха медийна кампания срещу предложените промени в закона, които предвиждат депозитната система да е държавна, а не частна.

Те не искат депозитният оператор да е държавата, като посочват, че България трябва да следва примера на ЕС, където депозитният оператор е частен. Проверка на Обективно.БГ обаче показва, че например в Унгария депозитният оператор е държавен.

Докато представителите на големите мултинационални компании и търговските вериги искат частна депозитна система, представители на българския бизнес от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА), Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) поискаха парите от депозитите за опаковки на българските граждани да се събират от българската държава.

„Депозитната система е публичен ресурс, формиран от всички граждани. Тя не е частен бизнес, тя не е средство за печалба на индустрията и не трябва да бъде управлявана от компании, които се интересуват единствено от собствените си финансови интереси“, коментира Йоана Йончева – Фильова, председател на БОРА. Според нея „оставянето на системата в частни ръце означава, че средства от всички български граждани могат да се акумулират и използват по начин, който обслужва корпоративни интереси, а не обществото. Държавата може и трябва да гарантира, че системата служи на гражданите и околната среда. Без публичен контрол депозитната система е лесна мишена за частни интереси“.

Печалби

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас. При депозитна такса от 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 65% например (35% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 105 милиона евро.

Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране (около 16 млн. евро), както и ще прибира такса от задължената индустрия (около 5 млн. евро), според прогнозните данни за 2028 г. Това прави около 126 милиона евро годишно от невърнати депозити, от продажба на събраните бутилки и кенчета като суровини за рециклиране и от наказателната такса, която плащат производителите за това, че замърсяват.

https://obektivno.bg/