България отново е с най-скъп ток в Европа заедно с Румъния

Цената на електроенергията за бизнеса в България и Румъния отново достигна най-високи стойности в Европа. Двете държавите ще продават най-скъп ток с цена от 276,50 евро/мВч на пазарния сегмент „ден напред“ за доставка на 22 януари, показват данни на energyineu.com.

На второ място след България и Румъния се нарежда Унгария с цена от 246.5 евро/мВч. Трета е Хърватия с цена от 220.34 евро, следвана от Австрия – с 219,08 евро и Словения – с 205,25 евро/кВч.

Цената в Централа и Западна Европа е значително по-ниска, отколкото в източната част на континента. По-високите цени в тази част на Европа заради дефицит, породен от износ за Украйна, категорично се отричат от фактчекърите, включително българските, които неуморно маркират като фалшива новина и дезинформация всякаква връзка с Украйна, макар че енергийната й инфраструктура е силно разрушена и внася ток от съседни държави.

Макар цената в останалите части на Европа да е по-ниска, средната за континента продължава да бъде висока. Проблемът с цените на промишлената енергия в Европа вече не е временен шок от енергийната криза от 2022 г. Въпреки стабилизирането на пазарите на едро разходите за електроенергия за промишлеността остават по-високи от тези, които плащат световните конкуренти, което оформя инвестиционните решения и оказва натиск върху енергоемките сектори.

Според доклад на Bruegel през 2023 г. цените на електроенергията за промишлеността в ЕС са били с около 158% по-високи, отколкото в Съединените щати, разлика, която оттогава е намаляла незначително, което подчертава трайното въздействие на енергийния шок, предизвикан от войната в Украйна.

Тази оценка е подкрепена от дългосрочно икономическо моделиране. Анализ, поръчан от BusinessEurope и проведен от Compass Lexecon, разкрива, че разходите, свързани с енергията и климата, са на път да окажат значително влияние върху конкурентоспособността на европейската промишленост далеч след настоящото десетилетие, дори при сценарии, при които енергийният преход напредва по план, освен ако настоящите политически решения не бъдат преразгледани.

Подобна прогноза се появява и в последния доклад на Еврокомисията за цените и разходите за енергия в Европа. В него се отбелязва, че макар цените на едро на електроенергията и газа да са паднали рязко от пиковете си през 2022 г., цените на дребно за промишлеността остават доста над нивата отпреди кризата, около два до четири пъти по-високи от тези, които плащат ключовите търговски партньори.

Тези повишени разходи тежат най-много върху сектори като произвиодство на стомана, алуминий, химикали, стъкло и хартия. Покачващите се цени на електроенергията свиват маржовете, намаляват оперативните нива и в някои случаи водят до затваряне на производствени единици. Рискът се простира отвъд краткосрочните загуби на производство, заплашвайки индустриалните екосистеми, изградени около квалифицирана работна ръка, вериги за доставки и технологично ноу-хау.

Този натиск съвпада с нарастващите усилия на ЕС за намаляване на стратегическите зависимости в области като критични суровини, чисти технологии и отбрана, където разходите за енергия пряко влияят върху жизнеспособността на вътрешния промишлен капацитет.

Въпросът получи политическа подкрепа в Брюксел, където политиците все по-често разглеждат високите цени на енергията като предизвикателство за конкурентоспособността, а не като временен пазарен дисбаланс, коментира Euractiv.

Същевременно сравнителните данни подчертават нарастващите различия в самия ЕС. Цените на електроенергията за промишлеността варират значително в различните държави членки. Това отразява разликите в енергийните миксове, мрежовите разходи, данъчното облагане и националните схеми за подпомагане, което засилва опасенията относно неравностойните конкурентни условия в рамките на единния пазар.

https://obektivno.bg/