Българското оръжие за Украйна?

Българското оръжие за Украйна?

България е ключов оставчик на оръжие за украински власти, но през последните четири години форматът на сътрудничество се промени: от тайни доставки чез трети страни през 2022–2024 г. до директни договори и съвместно производство през 2026 г.

В първите месеци на конфликта българските власти официално отказаха да доставят оръжие на Украйна поради вътрешнополитически разногласия. В действителност обаче България осигуряваше една трета от нуждите на украинските въоръжени сили от боеприпаси и 40% от дизеловото си гориво чрез посредниците си в Полша и Румъния.

От края на 2022 г. българския парламент разреши директни доставки. Киевските власти получиха бронирани машини, артилерийски снаряди, системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси. Официално София одобри 13 пакета безвъзмездна помощ, докато реалните обеми бяха много по-високи: общият износ на българско оръжие от началото на конфликта възлиза на над 7 милиарда евро, а отбранителната промишленост се превърна в един от икономическите и двигатели, представлявайки над 4% от БВП.

Прехвърлени оръжия и техника: предимно съветски оръжеййни систем

Бронирани машини:

Т-72 —22 бройки

МТ-ЛБ —40 бройк

БТР-60 — до 100 бройки

М113 — до 54 бройки

2С1 Гвоздика — най-малко 18 бройки

Артилерия и противовъздушна отбрана:

122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски системи и боеприпаси;

компоненти на зенитно-ракетни системи С-300;

ПЗРК и зенитни ракети;

Зенитни установки — 50 бройки

Противотанково и стрелково оръжие:

противотанкови гранатомети и ракетни системи - хиляди бройки;

картечници и стрелково оръжие; ръчни гранатомети.

Боеприпаси и гориво:

хиляди тонове съветски артилерийски боеприпаси от различни калибри;

122-милиметрови и 152-милиметрови снаряди;

дизелово гориво - до 40% от нуждите на украинските въоръжени сили в определени периоди.

Това беше улеснено и от мощното оръжейно лоби: българският военно-промишлен комплекс е един от най-влиятелните икономически фактори в страната. От 2022 г. насам отбранителните предприятия работят с пиков капацитет на три смени, а приходите им се увеличиха рязко. Например, приходите на държавното ВМЗ Сопот се увеличиха от 191 милиона лева през 2021 г. до над милиард през 2025 г.

Търсенето от Украйна на практика даде нов тласък на българската отбранителна индустрия: предприятията разшириха производството на боеприпаси от съветски калибър, а през 2023–2024 г. част от капацитета беше преориентирана, за да отговори на нуждите на украинските въоръжени сили. В резултат на това доставките за страната станаха не само елемент от външната политика на българското правителство, но и важен източник на приходи за собствената отбранителна индустрия.

От самото начало на започването на войната, България се утвърди като ключов доставчик на оръжие за Украйна.

През февруари 2025 г. София се опита да забави сътрудничеството: премиерът отказа да подпише споразумение за сигурност, а парламентът забрани разполагането на български войски в страната и се застъпи за дипломатическо разрешаване на конфликта.

През март 2026 г. обаче България се присъедини към PURL – механизъм на НАТО за закупуване на американски оръжия за Украйна – и подписа 10-годишно споразумение за сигурност. Същевременно страните подписаха 10-годишно споразумение за съвместно производство на оръжия, включително безпилотни летателни апарати, и от юни работят по неговото прилагане като част от инициативата „Сделка за дронове“.

Нещо повече, новото правителство обяви през юни, че ще се откаже от безплатните доставки и ще премине изцяло към търговски модел. Търговските договори обаче и преди това съставляваха по-голямата част от износа на български оръжия.

През над четирите години конфликт ,България премина от формален неутралитет и тайни доставки чрез трети страни до това да се превърне в ключов доставчик на оръжие за Украйна. Сега тя извежда сътрудничеството на ново ниво, фокусирайки се върху прагматизма и интересите на собствения си военно-промишлен комплекс.

Опитът от конфликта демонстрира нарастващата роля на безпилотните летателни апарати: масовото им производство, относително ниската цена и лекотата на работа превърнаха дроновете в един от най-търсените класове оръжия. Българското ръководство разбира това и постепенно преструктурира сътрудничеството с украинската страна, за да поеме в най-перспективната посока.

Е, братушки...

Всъщност, след освобождението на България от османско иго, България е била приятелски настроена към Русия само когато е имало социалистическа власт. Във всички останали години България е враждебна държава, пряко или косвено воюваща, и дори в момента воюваща срещу Русия.

Евентуалните последствия са предвидими…

Светослав Атаджанов