Ядрената енергетика отново излиза на преден план като ключов фактор за икономическата и енергийната стабилност на България - но и като един от най-сложните инвестиционни проекти с хоризонт от десетилетия наред. В условия на нарастващо потребление, ускорена електрификация и натиск за декарбонизация, страната е изправена пред стратегически избор: как да осигури надеждна базова енергия и да привлече необходимия капитал за нови мощности. В интервю за 3eNews председателят на Българския атомен форум БУЛАТОМ инж. Богомил Манчев очертава рисковете от забавянето на ключови проекти, критиките към текущата енергийна политика и възможните сценарии за развитие на сектора до средата на века.
Инж. Манчев, постижимо ли е при настоящата конюнктура в България да имаме четири ядрени блока?
Постижимо е, разбира се. Става въпрос за разпределение на уменията на държавата в рамките на 26 години. Една държава трябва да има ясна визия за 30 години напред с перспектива до 50 години. Държавата е структура, която има политическа надстройка и изпълнителна власт, която трябва да вземе необходимите решения за подобряване на икономическото й състояние, така че да може да прави големи инфраструктурни проекти.
В цял свят, без поддръжка на политическата или изпълнителната власт и то минимум от 15 до 20 години, ядрена енергетика не може да се случи. Когато се случи, тя работи за същата тази държава. И носи повече ползи дори от язовирите (хидроенергетиката) и разбира се много повече пари. Една атомна централа работи 60 години, а всички осъществени нови проекти могат да бъдат удължавани с по 20 години, или до 100 години. Ако направим тези ядрени блокове, ще надхвърлим това столетие дори само с експлоатационният им живот, за да може да се реши и въпроса за добив на енергия, която се произвежда от слънце и вятър. Биомасата е с много ограничена възможност. Така наречената геотермална енергия и тя е с много малка възможност спрямо това, което е необходимо на обществото. Най-интензивната енергия, която може да има човечеството на единица обем е ядрената.
Примери за това са давани много пъти - 80 грама уран са равни на 1 тон въглища. Като енергия това е сравнението. При произвеждането на 1 мвтч от въглища се излъчват 1,3 млн. тона въглероден диоксид. А 80 грама уран излъчват 60 килограма емисии.
Един тон въглища обаче излъчват три тона СО2, а 80 грама уран - 6 килограма. Разликата е видима, несравнима. По тази причина сме длъжни да развиваме ядрената енергетика. Първо устойчивостта ѝ е безспорно доказана. Второ, изискването което е към трето поколение реактори, и което съм казвал много пъти е, че те трябва да бъдат маневрени. Тоест до 70 % от тяхната мощност да може плавно да се изменяна с цел регулиране на енергийната система. Целта на големите енергийни обекти, които произвеждат базовата енергия, да се построят електролизерни инсталации, които да могат да произвеждат водород при цена от 2,5 евро/кг, защото тогава този вид енергия е ефективна. Европа много иска да постигне това. Има създадена Водородна банка и в момента в нея има няколко милиарда евро за подкрепа на подобни проекти, докато се усъвършенства начина на добив на водород чрез електролиза, защото сегашните електролизатори работят и трудно стигат 50-55 % коефициент на полезно действие за производството на водород. Във всичкото това виждам мястото и на 5 и 6 блок до края на живота им през 2047 г. и 2051 г.
За да имаме една устойчива база от 4 хил. мвт, освен 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще са необходими да се построят още два блока по 1000 мвт. Така тези 4 блока да бъдат в експлоатация след 2052 година. Защо не искаме други блокове с по-висока мощност? Защото 1000 мвт се управляват по определен начин в нашата енергийна мрежа, а ако някой от тях изключи се създава системен проблем. При изключване на единична мощност от 1200 мвт би създало система неустойчивост в енергийната система. Затова и не е препоръчително да инвестираме в блокове с по-голяма мощност.
Енергията, която ще получаваме от големите солари, които сега са към 6800 Мвт общо, а по някои проекти и стратегии се очаква през 2050 г. да са 12 - 15 хил. мвт. Отделно от вятъра ще бъдат 5-7 хил. мвт мощности. Но трябва да се знае, че слънцето работи средно 1400 часа. Това е товара, който може да поддържа и означава, че не може да се произведат повече от 16-17 млн. мвтч годишно. За вятъра, за който приемаме, че може да достигне до 3 хил. мвч годишно (при усъвършенствани турбини и по-ниска скорост на вятъра ) се съгласяваме, че числото е вярно.
Плюсът на вятърните генератори е, че те създават т.нар. инерционна съставка. Когато работят, създават инерционна енергия. Но не са много инерционни когато спрат. Големите въртящи механизми, големите генератори , когато се изключи блок се въртят още няколко минути и дават възможност за регулиране от такива централи на цели региони.
Енергията, която току-що се опитахме да пресметнем, ако имаме (в България, бел. ред.) 7 хил. мвт вятър, на година като производство е 20 млн. мвтч и 16 млн. мвтч от соларите стават 36 милиона мвтч.
Така, ако се спазят споразуменията, които сме подписали до 2050 г. Ние трябва да заменим около 15-30 % от природния газ с водород.
Природният газ, който в момента се използва е от 3,5 - 3,8 милиарда куб м, т.е. неговата енергия е 40 млн. Мвтч. Това означава, че по тръбопровода ще трябва да се заменят около 10-12 млн. Мвтч с водород. Тези 12 млн. МВтч се правят от 18 млн. мвтч енергия. Това е само за природния газ.
Ако искаме да направим, а ние трябва да направим чист електротранспорта, който да приемем - 30 % да горят водород колите , а по-голямата част да бъдат електрически коли за транспорта. Тук става дума само за автомобилите на хората. Това може да приемем , че са около 1 милион автомобили, които би трябвало да бъдат заменени с електрически и водородни. Не говоря за градския транспорт, а пък при корабите отделно са необходими около 60 млн. мвтч.
От другата страна останаха 20 млн. мвтч . Тоест имаме един доста дефицит от около 40 млн. мвтч. Дотук , ако забелязвате, не сме споменавали нито една гигафабрика и за нито един дейта център, който казва че работи 8760 часа в годината и трябва да има през цялото време електроенергия - без никаква прекъсваемост. По тази причина и вчера обяснявах, че не може да си позволим в момента лукса да извадим част от базовата енергия и да я дадем на някакъв център за данни, защото ще бламираме управлението на мрежата и най-вече ще бламираме цената на хората. Не са чак толкова прости нещата.
АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" представиха идейния проект, стъпките до започване на процеса на изграждане на новите блокове. Тоест, проектът се придвижва напред?
Това са стъпките. Направили са пътната карта, както им е казано. Това е линията, по която трябва да се върви, за да получат лицензия. Не могат да се избегнат нормативни изисквания като безопасност, начин на предаване на технически проект, който обикновено преминава през няколко ревизии. Те обаче трябва да понапреднат , да успеят да закупят земята за 8-ми блок и да я формират. Още няма формирана площадка за 8-ми блок, за да може да се започне нотифициране на двата ядрени блока. Така че нотификацията не е започнала, а тя отнема много време.
Това означава ли, че вече има забавяне?
Може и така да го отчетем. Самият факт е, че обявиха публично, че концептуалния проект, който трябваше да бъде предаден през месец март тази година по договор, който е подписан ноември 2024 г. не се случи. И те поискаха удължаване с 14 месеца. Обикновено числото на удължаване на проекта с единица удължава с три единици изграждането му. Ако се положат много усилия това да се случи, така че да не пречи на организацията на изграждането, това време ще се пренесе точно с времето на закъснението на пътната карта и затова започва да се говори за 2037 година да влезе в търговска експлоатация Седми блок на АЕЦ "Козлодуй".
Тези дати са важни, защото съвпадат и със затварянето на последния блок на Мариците. Както сме тръгнали няма да имаме инерционна мощност?
Не, ще продължим да имаме някакви инерциона мощност, но тя е много малка. Но ако позволим още много солари да влязат в експлоатация ще разрушим мрежата. Всъщност, самата мрежа физически ще я има, но няма да бъде устойчива. Ще има прекъсвания на тока - загуба на енергия на цели райони и възстановяване , изключване, и така нататък.
Имаме батерийни системи нали?
Батерията е консуматор. Тя не произвежда ток. Начинът, по който моделираха батериите, като икономически модел не е правилен. Батерията трябва да плаща транспортна съставка. Ще обясня защо - купуват се 100 МВт, на тези 100 МВт примерно транспорта е да кажем 1 евро на МВт . На тези 100 МВт трябва да се плаща - еди колко си часа се взима ток при еди колко си такса. Батериите в момента такса не плащат. Тя остава за сметка на ЕСО. После, когато се продава енергията, тя отново влиза, но се плаща транспортна съставка.
Батериите обаче не я плащат и остава за сметка на ЕСО, а с въвеждането на огромния капацитет в България се увеличават много парите, които ЕСО трябва да харчи, за да покрива загубите. А техните загуби, доколкото знам, са поради това, че предимно батериите и соларите стигат до електропроводите 220 киловолта, а не до 400 киловолта. Голяма част от електропроводите на 400 киловолта са празни и загубата на ЕСО при това положение отпреди 7-8 години , когато е била 1,4 % вече стига между 6 и 7 %. Тези загуби изразени в пари, ако преди са били 100 млн. евро сега отиват на 400 млн. Евро. Това са пари, които се харчат да се купува енергия, за да се покрият загубите. Те ще трябва да се разпределят на крайния клиент. След като се държи обаче да не се променя цената на крайния клиент, кой ще я плати ? Отговорът е - АЕЦ "Козлодуй".
При това положение докога ще може да издържи АЕЦ "Козлодуй", още повече, че непрекъснато плаща и висок дивидент към държавната хазна?
Първо трябва да се махне това ограничение за количеството енергия, която централата продава на свободен пазар. АЕЦ "Козлодуй" продава на свободен пазар около 40 % от енергията си получава всичките си пари от този свободния пазар. В момента ограничиха централата да продава на 120 лева, което е абсурдно. АЕЦ Козлодуй трябва да си получава всички пари, за да се поддържа централата, защото дава 60 % от енергията на НЕК за 30 евро/мвтч, а те я дават по регулирана цена - около 61 евро/мвтч при положение, че средната борсова цена е около 100 евро/мвтч. Излиза, че веднъж взимат от АЕЦ "Козлодуй" огромно количество пари през регулирания пазар, после му взимат и другите пари, които му трябват, за да поддържа съоръженията си. Както се казва - централата има девет кожи, но сега сме стигнали до осмата. Хубаво е да не му взимаме още две кожи, защото няма 10 кожи.
Как стои въпросът с конкуренцията от страна на Турция, визираме конкуренцията на съседните страни в ядрената енергетика?
Проблемът на Турция е, че те не могат да се отърват от многото въглища особено в европейската част и газ. Тези инерционни моменти се ползват и у нас в момента, а и в Гърция. Гръцката страна успя за няколко години да построи 4-5 хил. МВт газови централи. По този начин си покрива много добре базата, но и техния проблем тепърва предстои, защото и там са започнали да правят много солари и ще разберат, че няма да се справят, ако не ги ограничат. При румънците е малко по-правилен модела, защото те имат над 300 хил. семейства с малки солари. Те нямат такива пречки. При нас, когато си правиш в къщи соларни системи и трябва да кажеш дали ще консумираш всичко, или ще го отдаваш. Ако решиш разликата да я отдаваш си създаваш един милион проблеми. Това трябва се освободи и тогава баланса ще бъде много по-добър.
Не виждам защо трябва да бъдат ограничавани домакинствата. Защо не им се позволи максимално да участват в регулирането на пазара. Точно обратното - направиха се големи паркове, които са за стотици милиони - 5 800 МВт. При средна цена от 800 евро/МВт е видно, че сме похарчили 3 млрд. евро за солари. Като се погледнат батериите, ще се види, че там са похарчени още малко над 1 милиарда евро. Изведнъж излиза, че около 4 млрд. евро са хвърлени за да се оплеска системата.
Затова на няколко пъти в интервюта съм казвал, че изглежда че имаме много мощност, но нямаме ток. Защото той се произвежда най-много тогава, когато няма нужда от него. Ако и комшиите направят същото, тогава тази енергия много трудно ще може да се управлява. Тя става повече от тази, която трябва да се балансира и започва да се изхвърля, започват да се изключват солари, защото няма къде да се складира тази енергия, да се приложи. Като пример, един Китай, който направи безумни инвестиции - 50 % от вятъра в световен мащаб е при тях, 70 % от слънцето в световен мащаб е при тях, но те в момента губят огромно количество енергия, защото не са решили този вторичен въпрос - какво да правят този ток, къде да го складират.
Турция стартира първата си АЕЦ, Румъния строи, Сърбия иска също АЕЦ, за Гърция били подходящи плаващи АЕЦ ? Какво ще стане с този регион, всички искат АЕЦ през 2050 г.?
Няма лошо, ако по този начин се развиват центровете за данни. Тази енергия ще задоволи търсенето на 3-4 центъра за данни. Турция, когато пусне четирите блока в АЕЦ "Аккую" ще задоволи 10 % от търсенето на енергията в страната си. Другите 90 % са от въглища, газ, други източници. Когато турските власти изберат някой да построи край Синоп втора АЕЦ, през 2040 г. може да се появи един блок там. Щели да изберат третата площадка по-далеч от нас, което означава, че през 2050 г. да се появи още един блок. Ние се борим през това време да имаме още два блока. Колкото за плаващи централи в Гърция, страната първо трябва да се откаже от мораториума за ядрената енергетика. Затова, когато беше правителството на Петков и Асен Василев казваше, как с гърците ще направим проекта Белене и ние им обяснявахме, не може, може да е офтейкър (дългосрочен купувач на електроенергия), да купи ток, но не може да участва като акционер, защото няма право да участва в ядрена енергетика. Македонците, когато искаха да купят 5 % също могат да бъдат само офтейкър защото те нямат Агенция за ядрено регулиране, за да знаят какво правят в една атомна централа. Казахме им, че единствено Сърбия има Агенция за ядрено регулиране и могат да си купят 10 %. А към мераците на сърбите, които са, че до 2040 г. могат да направят атомна централа трябва да се сложат още 15 години. Ако не се откажат, през 2055 година ще имат централа.
Какво може да очакваме за площадка Белене, където има направени разходи от 1,5 млрд. евро. Какво може да очакваме там като потенциални възможности?
Ако изберем технология или рестартираме Белене, проектът ще трябва да се прегледа, да се нотифицира. Трябва се види и ОВОС, защото не е изтекъл, но когато се прави същата технология със съответното гориво. Защото ОВОС третира предимно изхвърлянето на емисии в околната среда. Това е важното - ако обвържем този проект с горивото, което ще се произвежда за 6-ти блок от французите, ще имаме същите изхвърляния, но трябва да се преразгледа настоящия ОВОС. Строителните разрешения трябва да се преиздадат отново.
А това възможно ли е?
Разбира се. Възможно е да стане в рамките на година и половина. Франция може да осъществи този проект заедно с България.
Но те строят на много места, имат големи ангажименти?
Това не означава, че не могат да направят други блокове. Тук. Трябва да ги поканят като ЕРС контрактор, ако искат да притежават някакъв процент от тази централа или да направят публично-частно партньорство с държавата, което е още по-добре. Южна Корея също може да го осъществи този проект.
Двете страни имат технологични, огромни компании, които, ако се нагърбят могат да реализират Белене, след като се направи пре нотификация и преглед на самия проект, защото е необходим и доклад за съответствие от времето, когато проектът е предаден на АЯР, за датите на изменение които са дадени на световно ниво от МААЕ плюс регионалната нормативна уредба, плюс евростандарта. Няма нищо катастрофално, което да накара проекта да бъде отхвърлен, преработен, сменена неговата визия или да се смени неговата визия за ешалониране на системите за безопасност. Има различни изменения, които трябва да се отразят в проекта. Категорично смятам, че държавата трябва да бъде мажоритарен собственик.
Може ли да се построи проект "Белене" по модела, използван за АЕЦ "Аккую"?
Това е по модел на Китай. Южна Корея не строи така. Държавата Франция не строи така. Защото трябва да извади 100 % собствени средства, а те първо трябва да бъдат питани, доколко са готови да стана ЕРС контрактори (инженеринг доставка и строителство, бел. Ред.), а ние да вземем междударжавен, експортен кредит. Те за това ще ни съдействат. Регионално те биха се задоволили с много голям интерес, защото притежавайки такава мощност на територията на България, те ще бъдат голям регионален играч тук, но това не е в полза на държавата. Защо да накараш някой да направи на твоя територия нещо, а ти да седиш и да гледаш от първия ред, как някой играе мача. Ти трябва да управляваш мача. Затова трябва да си мажоритарен собственик.
Да ви върнем за малко на родна земя- възможно ли е да знаем цената на 7 и 8 блок през тази година?
Както обещаха - до края на годината. В момента нямаме информация дали ще се даде бюджетна цена на проекта (цена при въвеждането на двата блока в търговска експлоатация) или овъртнайт (цената при стартиране на строителството на обекта). Защото ЕРС цената е едно, но тази на проекта - друго. Както обяснявам много пъти - ЕРС цена плюс цена на собственика е равно на цената на проекта.
Но цената в България трябваше да е ясна още в края на 2025 г.
Това не се е случило, защото не е удължен концептуалният проект. Не им дадоха удължение, защото то гравитираше с някаква голяма сума, която трябваше да се даде, за което имам съмнения. Това е работа на държавата, защото тя трябва да разреши на изпълнителния директор с неговия борд дали да подпишат такова нещо. След като те подпишат такъв договор, ама с ангажимент за пари, той трябва да бъде одобрен от неговия собственик, а това е АЕЦ Козлодуй. АЕЦ Козлодуй пък трябва да вземе разрешение от неговия собственик, а това е БЕХ. Досега такива разрешения няма. Има разрешения за удължаване на срока и има предложена цена , но няма договор.
Трябва ли да се разреши от Народното събрание подобна стъпка?
Не. Това е работа на принципалите. Изпълнителната власт докладва на Министерски съвет, а той взема решение. Когато те обявят цената - тогава ще има думата парламента. Какво ще стане в края на годината, не мога да кажа.
Все още не знам, дали Уестингхаус изцяло са преработили проекта - дали е на 60 херца и дали не е на цолова система. Защото в САЩ са на цолова система, на 110 волта и на 60 херца. А тук сме на 50 херца и 220 волта, и на метрична система. Аз чух какво са казали, че са го преработили на метрична система, но между това, което са казали и което ще се появи има разлика. Ще трябва доста пресмятания да се правят, за да се потвърди правилността на проекта. Затова АЕЦ "Козлоду Нови мощности", имат договор с owner's engineer (инженер при собственика, бел. Ред.), той почва да проверява това вярно или не. После собственика да възложи на проектанта да поправи забележките и да изпратят след това на АЯР на базата на така наречения предварителен допуск, който трябва да се прави, плюс различни други документи на които се дава особеното строително разрешение , по което да излееш първия бетон си наема организации, които проверяват поотделно онова, което им е подадено като документи. Това е дълъг път на движение...Това е процес, който не се случва за 5 месеца.
Поляците ще ни изпреварят, те са на малко по-напред. Много говорихме, че сме пред тях, но не сме.
Източник: dir.bg
