Как общините “усвояват” евросредства – милиони за въздух и снимки с лентички

В последните петнайсет години България усвои милиарди левове по европейски програми. Всяка община – дори най-малката, дори тази с хиляда жители и половин училище – има поне няколко проекта, за които гордо се реже лента. Снимки, табели, прессъобщения.

Но ако се върнем след две-три години, често се оказва, че резултатът е почти нулев. Паркът пак е занемарен, сградата пак се руши, а обещаните „работни места“ са изчезнали, както са се появили – на хартия.

„Усвояването“ – най-българската дума след „проект“

В България фразата „усвояване на евросредства“ отдавна се е превърнала в национален спорт. На запад думата „усвояване“ означава развитие, реализация, иновация. У нас обаче тя често звучи като „изхарчване“, „прихващане“ и „отчитане“.

В малките градове и села това е още по-видимо. Кметовете се хвалят, че „успешно са приключили проект“ – но никой не пита колко реално е струвало, кой го е направил и дали има смисъл.

Пример от реалността: площад за 2 милиона

В едно добруджанско градче преди пет години бе изграден нов площад. Табелата гордо обявяваше: „Проект, финансиран от ЕС по Оперативна програма Регионално развитие – 2 340 000 лв.“

Днес фонтанът не работи, настилката е напукана, а пейките липсват. Никой не поддържа мястото, защото общината „нямала средства за поддръжка“.

С други думи – направихме площада, снимахме го, отчeтохме го, после го оставихме на произвола.

Хитрите схеми на местно ниво

Местните власти се научиха да „гимнастират“ европейските изисквания така, че да печелят от всичко. Проектът за ремонт на читалище минава през фирмата на братовчеда на кмета. Консултантът е стар приятел. Документите са идеални – снимки, протоколи, отчети.

Реалността – читалището е боядисано само отпред, а вътре таванът пада.

В друга община, по проект за „енергийна ефективност на уличното осветление“, заменили лампите с LED, но без гаранция. След година половината не светят. Въпреки това проектът е „успешно приключен“.

Европейските пари като алиби за липса на държавна политика

Еврофондовете бяха създадени, за да помагат на по-слабите региони да наваксат изоставането си. В България обаче те станаха заместител на реалното управление.

Вместо държавата да изработи ясна политика за регионално развитие, тя остави общините сами да „ловят“ проекти. Който има по-добър консултант – печели. Който има приятел в министерството – още повече.

Така се роди парадокс: десетки общини получават финансиране за ремонти на площади, алеи и сгради, но нито една не инвестира в производство, бизнес или реална икономика. Пари има, развитие – не.

Бетонът като мерило за успех

В българското съзнание „развитие“ означава „строителство“. Ако не се излива бетон, значи нищо не се случва.

Затова и най-популярните проекти са свързани със строежи – спортни зали, „многофункционални центрове“, нови тротоари.

Много от тези обекти след това пустеят. В едно родопско село бе изграден спортен комплекс с фитнес зала и басейн. Сега басейнът е празен, фитнесът е заключен, а токът е прекъснат. Но проектът е отчетен – с аплодисменти и благодарствени плакети.

„Красива България“, но само на табелите

Почти всяко населено място днес има поне една метална табела с логото на Европейския съюз и надпис „финансирано с подкрепата на ЕС“. Те са навсякъде – по мостове, по сгради, дори по автобусни спирки.

Ироничното е, че често това са единствените „работещи“ резултати – табелите издържат по-дълго от самия проект.

Една шеговита, но тъжна реплика, която се чува в селата, гласи: „Ако махнат европейските табели, ще остане само разруха.“

Къде е контролът?

Европейската комисия формално изисква отчетност, но разчита на националните институции да я осъществяват. А у нас контролът е като мъгла – присъства в документите, но невидим на терен.

Агенциите проверяват по документи, а не по място. И дори когато се открият нередности, наказания почти няма. Обикновено се казва: „Няма доказателства за умисъл.“

Резултатът – системата насърчава безнаказаността.

Пропуснатите възможности

Истинската стойност на евросредствата не е в лъскавите фасади, а в промяната на живота на хората. Но в България рядко се мисли така.

Ако парите бяха насочени към производство, иновации и обучение, днес можехме да имаме десетки нови предприятия, стотици подготвени кадри, устойчиви региони.

Вместо това имаме ремонтирани кметства и озеленени площади – без хора, които да ходят там.

Искрата на промяната

Все пак има и добри примери. Малки общини като Белене, Стралджа и Луковит показаха, че с честно управление и реална визия може да се постигне нещо. Там проектите не просто се „усвояват“ – те създават работни места, подобряват инфраструктурата и задържат младите.

Разликата е проста: когато кметът гледа на парите като на отговорност, а не като на плячка.

Българският урок

Истинската европейска интеграция не се измерва по броя на усвоените милиони, а по това как хората живеят след това.

България има шанс да се промени – но само ако спре да гледа на Европа като на касичка и започне да я възприема като партньор.

Иначе ще продължим да строим площади без хора, сгради без живот и табели без смисъл.

Л.С.