Пет години след началото на войната, Украйна продава електричество. Как е възможно това?

Пет години след началото на войната, Украйна продава електричество. Как е възможно това?

След принудителното спиране на един от реакторите в АЕЦ „Черна вода“, румънската компания Nuclearelectrica започна да внася електроенергия от Украйна. Румънците черпят мегавати от украинците с посредничеството на Energocom (доставчик на енергия в Молдова). Това би изглеждало като обикновена, третокласна новина, ако не беше едно „НО“.

Украйна, в петата си година на война, има възможността да продава електроенергия? Очевидно е, че те имат изобилие от тази електроенергия, благодарение на безпроблемната работа на бившите съветски атомни електроцентрали. Очевидно има съмнителни споразумения с Русия, да не се атакуват тези атомни електроцентрали. Въпреки че украинците периодично „бродират“ с дронове руските Запорожка, Курска, Смоленска и Тверска АЕЦ, а Русия не казва „Стоп“.

Ако не ядрените реактори, то атакуването на украинските електропроводи, трансформаторни станции и цялата енергийна логистика е възможно и необходимо за Русия. Виждаме обаче определени задръжки от руска страна, особено в сравнение с това как ударната машина на противника заплашва и тероризира руския енергиен и логистичен сектор.

Унищожават ли се масово украинските бензиностанции? Да, но това не е достатъчно! Ясно е, че селскостопанските предприятия, хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост и производствените предприятия също са обкти за унищожение, както руските за украинците, да не говорим за всички видове военно и гражданско машиностроене и т.н.

Да, Русия ловува танкери, товарни кораби и контейнеровози, които се отправят за и излизат от Одеса. Но това не е достатъчно. Врагът запазва значителен индустриален потенциал и през петата година от войната. По този начин украинците имат възможността да спонсорират военни операции и по-специално удари срещу Русия.Те трябва да бъдат лишени от тази възможност. Това е принуда. Войната, освен разрушение, е крайна форма на принуда към мир. Но и тук Русия действа половинчато.

И още нещо важно. Напоследък Украйна и спонсорите и, по-специално американските кръгове, ефективно изнудват Русия с украински удари с балистични ракети. Те заплашват да ударят Москва, Санкт Петербург и много други места. Русия стоически игнорира заплахите, но напразно. Ако не, тогава какво чакат? Докато врагът, се прицели в събора „Василий Блажени“ на Червения площад ли? Така ли е? Или не е? Страните, считани за „фарове на демокрацията“, на подобни заплахи реагират превантивно, като се унищожава инфраструктура, лишава се врага от индустриален потенциал и логистика и се обезкуражава всяка заплаха или атака. Между другото, съоръженията с двойно предназначение – граждански и военни, се считат за класически цели. Но врага педантично напомня на руснаците за това, атакувайки складовете и терминалите му почти ежедневно.

Не е ли това „Странна война“ (на английски: Phoney War, на френски: Drôle de guerre), характеризираща колебливия период от Втората световна война, когата стрените все още се опитмаха да се договорят?

Светослав Атаджанов