Време е да отключим добива на шистов газ и петрол

Само така ще можем да постигнем истинска енергийна независимост

Двете основни причини – екологична и лобистка – които доведоха до мораториума, вече ги няма

В поредица от статии в „Труд news” и в последващи разговори в други водещи медии аргументирах нуждата от премахване в спешен порядък на мораториума върху добива на шистов газ и петрол. Поздравявам министъра на енергетиката, че се е вслушал в тези аргументи и вече публично се появи информация за проведени от него срещи с представители на голяма австрийска петролна компания във връзка с потенциален добив от нашата акватория на Черно море. Това е една добра крачка, но е необходимо да се извървят още доста.

На първо място е необходимо Народното събрание да вземе решение за вдигане на мораториума върху проучването и добива. Няма да се уморя да повтарям, че в момента няма нито една причина за забраната на такъв добив на енергоносители чрез фракинг технология. Към момента на забраната на проучванията и добива аз също съм бил съгласен с екологичните аргументи по стопиране на този тип добив. Но тогава технологията беше доста различна и беше свързана с вкарване на сериозни химикали в шистовите скали. Днес ситуацията вече не е такава. При промяна на фактите е нормално да се промени и позицията. Към днешния ден технологията е коренно различна, разтворът, който се използва за хидравлично разбиване на шистовите скали е практически само вода. Това премахва всякакви екологични съображения срещу евентуален такъв добив. Още повече, че днес фракинг се използва дори и в Калифорния, която е една от най-рестриктивните юрисдикции по отношение на екологичните въпроси. Щом там може, значи екологично може навсякъде.

Отделно сега няма да го има и гигантския лобистки натиск, който „Газпром“ приложи през 2012 г. Тогава руските енергийни интереси бяха в пика си, руснаците бяха в много силна позиция и изсипаха огромни ресурси, за да привлекат говорители и публични застъпници за това спиране на шистовия газ. Това беше публична тайна още тогава, с годините стана съвсем ясно. Многомилионната лобистка кампания на руския газов монопол тогава сработи първо, заради големия ресурс, който изсипаха, и второ, заради екологичния проблем към онзи момент, който им даде аргумент за цялата кампания тогава. Днес Русия вече не играе в играта. След варварската агресия към Украйна Русия се превърна в парий в международната политика, а нейният газ и петрол придобиха същия токсичен характер, какъвто имат кървавите африкански диаманти. Днес Русия нито има ресурса, нито политическото влияние, нито е в силната историческа позиция да поставя условия и да тропа по масата. Това време отмина.

Следователно и двете основни причини – екологична и лобистка – които доведоха до мораториума, вече ги няма. Няма нито една причина в момента да продължим да отлагаме повдигането на тази тема. Технологията е изключително бърза, може от поръчката на оборудването до първия добит барел петрол или кубик газ да минат едва няколко броени месеца. Отделно добивът се извършва на толкова голяма дълбочина – обикновено между 2000 и 6000 метра под повърхността, че на практика няма никакъв проблем земята над кладенците да се използва и за земеделие, и за каквото друго се използва и в момента. Допълнително са тотален мит и анти-фракинг истериите, че технологията водела до земетресения. Няма нито един доказан пример за нещо подобно, а привежданите аргументи, че в Оклахома имало земетресения заради фракинга са чиста пропаганда, тъй като в Оклахома земетресения си имаше и преди.

На второ място, след като премахнем мораториума, е важно да влезем в разговори с всички големи западни петролни компании. Всички големи американски дружества в сектора имат богат опит и ноу-хау, могат за броени месеци да вкарат продукцията в експлоатация. Преди да махнем мораториума няма нито един сериозен инвеститор да започне да планира в действителност да навлезе в този пазар. Най-малкото е необходимо да има регулаторна яснота, че добивът на шистов газ и петрол са законово допустими, за да може въобще да отпочнат разговорите по темата. Едни Chevron да речем вече имаха опит с България и съм убеден, че биха подновили интереса си, ако ние им гарантираме, че няма да изпаднат в същата тъпа ситуация като миналия път. Това, при махане на мораториума, би било напълно преодолимо като евентуален повод за спънка с работата с тази или друга такава компания. Има множество фракинг дружества с огромен капацитет и потенциал, който могат да ни сложат на голямата енергийна карта на света. Защо да не ги търсим и да не обсъдим с тях какво и как може да се направи по темата?

Трето, необходимо е държавата да вземе стратегическо решение дали тя самата, дали ексклузивно или чрез публично-частно партньорство, да не влезе в добива на шистов газ и петрол. Както сами произвеждаме ток в АЕЦ, така и сами бихме могли да добиваме. Още повече, че фракингът е доста, доста, доста по-проста работа от ядрената енергетика. Значи капацитет имаме да произвеждаме ядрена енергия, а нямаме капацитет да добиваме газ и петрол ли? Абсурдно би било едно такова твърдение. БЕХ е огромна компания, Булгаргаз има дългогодишен опит и експертиза, какво ни пречи да ги въвлечем в процеса по добив? Тогава печалбите от тази дейност ще се изнесат директно до крайния потребител, който ще инкасира финансов резултат от това, че получава газ и петрол на себестойност. Страната ни може да организира тази дейност сама или в партньорство, но това е напълно възможно и изпълнимо. Нито има екологични пречки, нито лобистки пречки, нито каквото и да е било друго извън необходимостта от постигане на политическо съгласие.

Ветровете, които веят от Белия дом създават историческа възможност за България окончателно да скъса с енергийната си зависимост от Русия. И като за капак няма да я заменим тази зависимост от Москва със зависимост от друга страна. Чрез добив на шистов газ и петрол ще можем да постигнем истинска енергийна независимост. Бихме могли да осигурим собственото си потребление като получаваме газ и петрол на себестойност, както и дори бихме могли да изнасяме. Това ще напълни джобовете на българина от една страна, но и ще напълни бюджета на държавата от друга. Печели страната, печелят хората, печели бизнесът, печелят всички. Ще загубят само външните лобисти, които имат финансов интерес да ни държат в зависимост от себе си. Е, пита се в задачата, какво ни интересува тяхното мнение след като вече са политически и всякак ирелевантни?

Време е да отключим добива на шистов газ и петрол. Не можем да загубим от това, само можем да спечелим. Няма причина да не го направим.

Автор: Д-р Петър Кичашки

trud.bg