Ако гледате внимателно български филми, заснети между 1975 и до 1990 г., ще откриете, че ние сме си били готови за това, което ни връхлетя…

Ако гледате внимателно български филми, заснети между 1975 и до 1990 г., ще откриете, че ние сме си били готови за това, което ни връхлетя…

По един изключителен начин, чрез игра, реч и заснемане - показано ни е всичко, което в наши дни ни погубва.

След средата на седемдесетте цялото ни общество вече е било обхванато от своещина, поквара и все по-всеобхватен стремеж към още и още, и още.

И сещам се за думите на Буров:

“На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му.”

А ето и завета на Свети Иван Рилски:

“Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не са среброто и златото, но съвършеното нестяжание, отречението от своята воля и голямото смирение. Не ви говоря това като от свои си заповеди, но Христовите заповеди ви напомням. Защото Той говори на светите Си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си. Златото и среброто са голям враг на монаха и подобно на змия хапят оногова, който ги притежава.”

Човешки времена бяха, но отрекохме Бог. Дадохме се на призиви, в които открито не вярвахме… Въпрос на време беше да се срути наглед несъкрушимата ни страна и устройство. 

И… срути се. 

Сега ще ни върнат пак там, откъдето изпълзяхме, за да отворим алчни гърла и да тъпчем и тъпчем…

Тия дни Турция отчете първия си космонавт. Постигна това над 40 години след нас. Постигна го, но без да е подарък, а като вече една от най-сериозните военни и икономически сили в света. 

При нас не стана така. При нас нещата се случваха почти даром. А даром дошло ли е нещо - такова нещо не се цени. 

И се пропилява. Като печалба от тотото е. Без печалба от нищото, човек не показва какво грозно лице може да има…

Но, за добро е. 

Сега, с всичко, което преживяваме и още имаме да изпатим - ще си платим и ще си научим урока.

Христо Христов