Грешки със сметките за ток са възможни само в единични случаи, а грешката на България е, че няма такса електромер, която може да е 5 евро. Това заяви председателят на Надзорния съвет на ЕРМ "Запад" в предаването "Говори сега" по БНТ.
Сметките за електроенергия отново предизвикаха напрежение, след като редица домакинства отчетоха по-високи суми през зимните месеци. Председателят на Надзорния съвет на ЕРМ Запад Асен Христов е категоричен - системно надписване няма, а основната причина е рязко нарасналата консумация.
Христов признава в интервю за БНТ, че темата за сметките за ток често се превръща в политическо оръжие в предизборни периоди. Но според него проблемът не е в надписване, а в структурни процеси - растящо потребление, ограничени базови мощности и липса на достатъчно дългосрочна стратегия.
„Може да е имало в някоя сметка някъде нещо вследствие на някой електромер. Лично аз не знам такова. Но цялата тази истерия, дето отново се тръгва със сметките за ток, тя не съществува“, заявява той.
Христов дава конкретни числа. Спрямо ноември потреблението през декември е нараснало с около 30%. Причината - много топъл ноември и много по-студен декември. Спрямо декември януари е с около 11% по-висока консумация, а към момента февруари върви с още 4-5% нагоре спрямо януари.
„Българинът все повече се отоплява на ток. Почти всичко е на ток - климатици, радиатори, термопомпи. Това, че ще намаляваме мощностите, че няма нужда от много ток - не е вярно. Токът е навсякъде“, казва той.
Според него домакинство, което се отоплява на електричество, може да достигне 10-15 пъти по-висока консумация в сравнение с периоди без електрическо отопление. Именно това води до по-високите фактури.
Често хората твърдят, че януарската сметка „винаги идва по-висока“ и че се прави изравняване. Христов е категоричен: „Януари месец няма такова нещо като изравняване. Всичко се отчита на 30 или 31 дни.“
Той обяснява, че празничният период също влияе. Почивните дни между Коледа и Нова година са различни всяка година. Някои хора стоят повече вкъщи, други пътуват, трети приемат гости. Това директно влияе върху консумацията.
По отношение на възможни грешки Христов признава, че електромерът е уред и „той също може да се развали“. Но става дума за изключително малък процент.
По думите му тази година сигналите за неизправни електромери са с около 30% по-малко от предишни години, а максимум 1% от всички жалби имат основание. Тези жалби пък са под половин процент от всички електромери. „Сметките за ток не могат да се надписват. Разликата между надписване и техническа грешка е огромна“, подчертава той.
В България обаче има по-всеобхватен проблем - растящото потребление и намаляващите базови мощности. „Това е първата година, когато над 10% от тока през януари си го внасяме“, казва Христов.
Според него в конкретния случай не става дума за по-евтин внос, а за реален недостиг. „В случая се внася ток, защото ток няма. Не достига“, посочи Христов.
Той очертава картината - страната разполага с два ядрени блока по около 1000 мегавата, въглищни централи, фотоволтаици и малко вятър. Но базовите мощности намаляват. „Имаме 6000 мегавата фотоволтаици. Прекрасно. Само че те работят през деня. Това е проблемът“, казва той.
По думите му батериите не могат да заместят производството. „Батерията не произвежда. Батерията балансира - когато има излишък, зарежда, когато има недостиг, освобождава. Не може да замести базова мощност.“
Христов предупреждава, че затварянето на въглищни централи без изграждане на нови базови мощности създава сериозен риск. „Представете си нощ, вали сняг, няма слънце, няма вятър. Ще внасяме“, казва той.
Според него страната трябва да мисли стратегически - за нови ядрени блокове, газови централи и дългосрочен енергиен микс.
Той коментира и темата за газа, като подчертава, че един договор не се гледа само икономически, а и стратегически. По думите му България има достъп до газ, но няма изградени работещи газови централи, които да заменят част от въглищните мощности. „Не сме построили нито една газова централа. А това може да е част от решението“, казва той.
По темата за енергийните общности (в които домакинства в един квартал или малка част от населено място могат да произвеждат ток от ВЕИ и да го продават на ЕРП-тата) Христов поставя въпрос за приложимостта им в големите градове. „В Германия 57% от хората живеят в къщи. Там може да има смисъл. А каква енергийна общност ще направите в София?“, попита той риторично.
Според него много по-сериозният проблем са мрежите. Инвестициите в тях се включват в цената на тока и се разпределят през консумацията. 90% от консумацията е в големите градове, а инфраструктурата трябва да се поддържа и в слабо населени райони.
В този контекст Христов предлага въвеждане на фиксирана месечна такса електромер от около 5 евро. „В Германия е около 25 евро, в Сицилия - 35. Ако имаме такава такса, ще можем да гарантираме повече инвестиции“, казва той.
Ст.Либертов
3 months before
Ало, нахал, знаеш ли какво означава прекомерната наглост, съчетана с неграмотност?! Ше я научиш, когато се ограмотиш. Никаква рязка консумация на елток няма, в сравнение с предходния месец. Това може да се докаже твърде лесно. Има надписване, уйдурми и тарикатлък от страна на монополните обирджии, наречени раз-пределителни дружества. Ще ви съдим и в Страсбург, а лично тебе - Наглеца ще те осъдим за разпространяване на клевети и прикриване на очевадни факти, което е измама, равна на подправяне на официален документ! 11% повишена консумация не означава 100 и повече процента увеличение на сметките! Ти нормален ли си или се правиш на луд, за да излъжеш дебилите, населяващи тази нещастна територия?!
Коментирай