Баба Алино трябва да бъде съборена, но най-важното е случаят да не бъде заметен

Баба Алино трябва да бъде съборена, но най-важното е случаят да не бъде заметен

„Баба Алино“ вече не е просто поредният спор за незаконно строителство. Това е тест дали в България законът действително важи за всички – или важи само за онези, които нямат достатъчно пари, влияние и време да протакат.

И точно затова незаконното строителство там трябва да бъде премахнато.

Не утре. Не „когато приключат всички процедури“, които могат да се влачат с години. И най-вече – не трябва скандалът да бъде заметен под килима, докато общественият интерес се умори и всички забравят за него.

Последните събития показват защо тревогата е основателна. Въпреки предприетите действия, отново се появиха сигнали за довършителни работи, обитаеми сгради и използване на незаконен сондаж. Тоест, докато институциите пишат заповеди, жалби и протоколи, на терен животът продължава така, сякаш нищо не се е случило. �

Това е абсурдът.

Държавата казва „незаконно“, а незаконното продължава да се използва.

Общината казва „ще събаряме“, а багерите още не са превърнали незаконните сгради в купчина строителни отпадъци.

Прокуратурата разследва, съдът разглежда жалби, институциите проверяват документи – а междувременно бетонът си стои.

Така не се защитава законът. Така се печели време.

А времето в подобен случай работи само за този, който иска проблемът постепенно да бъде превърнат в свършен факт.

Особено тревожно е, че случаят вече не се свежда до обикновено нарушение на строителните правила. Прокуратурата съобщава за няколко досъдебни производства, включително за предполагаемо бездействие на длъжностни лица, документи, незаконна сеч и незаконен сондаж.

Това означава, че въпросът вече е много по-голям от това кой ще изгуби апартамент и кой ще трябва да събори къща.

Въпросът е:

Кой е позволил всичко това да се случи?

Кой е гледал?

Кой не е гледал?

Кой е подписвал?

Кой е мълчал?

Кой е трябвало да спре строителството, но не го е направил?

И ако някой е нарушил закона – защо обществото трябва да получи само няколко съборени сгради, а не отговори?

Това е голямата опасност.

Да се съборят няколко къщи, да се направят няколко шумни акции, да се покажат багерите пред камерите и след няколко месеца „Баба Алино“ да изчезне от новините.

Не!

Събарянето на незаконното е само едната половина на работата.

Другата е да се стигне до края на разследванията.

Да се установи кой носи отговорност.

Да се провери всеки документ.

Да се проследи всяко удостоверение.

Да се разбере как са се появили тези сгради.

Да се установи кой е разрешил, кой е пропуснал, кой е затворил очи и кой евентуално е помогнал.

И ако има виновни длъжностни лица или други лица – те трябва да отговарят по закон.

Защото иначе следващият инвеститор ще си направи простата сметка:

Строя незаконно. Продавам. Обжалвам. Протаквам. Чакам.

И накрая незаконното строителство се превръща в реалност, която институциите са принудени да приемат.

Това не бива да се случва.

Съдът действително спря предварителното изпълнение на заповедите за 12 сгради, но това не е решение, че всичко в „Баба Алино“ е законно. Става дума за предварителното изпълнение, докато съдебните спорове продължават. �

БГНЕС

И точно тук трябва да бъде пределно ясно:

съдебният процес трябва да бъде уважен, но общественият натиск не трябва да бъде прекратен.

Нито една институция не трябва да разчита, че хората ще забравят.

„Баба Алино“ трябва да остане под прожекторите.

Докато незаконните сгради, за които окончателно бъде установено, че подлежат на премахване, не бъдат премахнати.

Докато прокуратурата не приключи разследванията.

Докато не стане ясно има ли виновни чиновници.

Докато не се разбере как е възможно да се появи цял незаконен строителен масив, без държавата да го спре навреме.

Защото истинският скандал няма да бъде, ако багерите влязат в „Баба Алино“.

Истинският скандал ще бъде, ако багерите не влязат.

А още по-големият – ако след всички проверки, обиски, разследвания, заповеди и съдебни дела накрая някой просто каже:

„Хайде да не го раздухваме повече.“

Не.

Точно обратното.

Този случай трябва да бъде раздухан до самия край.

Защото „Баба Алино“ не е само въпрос на бетон.

Тя е въпрос дали в тази държава законът има покрив над себе си – или някой просто е построил още един.