Помните ли онези години, когато Станислав Балабанов беше неизменният герой на всеки протест? Някои хора носеха знамена, други – плакати, а той – микрофон. Не просто микрофон, а цял символ на революция, народен гняв и телевизионно отразяване „на терен“, както сам обичаше да казва с глас, който се чуваше на три квартала натам.
Но времената се смениха. Хората пораснаха, политиката се завъртя няколко пъти около оста си, а „Има такъв народ“ успя да направи политически салто-мортале, което и акробати от „Цирк дьо Солей“ биха аплодирали. Само че, докато в цирка номерът приключва с поклон, тук приключи с „Извинявайте, бъркахме…“ – и странно тишина след това.
И ето днес – протестите се завръщат. Хората пак излизат по улиците. Пак скандират. Пак са ядосани. А Станислав Балабанов… къде е?
Ако го попитате, вероятно ще каже, че „работи в интерес на народа“. Народът обаче някак си не го вижда. Особено на протести. Там, дето някога беше първа линия, сега сякаш има невидима бариера „Само за зрители“.
Но ние, като добронамерени граждани, решихме да му помогнем. Затова днес отправяме едно приятелско, напълно колегиално и леко подигравателно напомняне:
Станиславе, вземи си микрофона и ела да отразиш протестите тази вечер, но за всеки случай си вземи и вазелин че протестиращите могат да решат да правят друго с репортерската ти пръчка
Знаем, че го пазиш. Сигурно е на специална поставка, огряна от лампа като реликва от минали славни дни. Може леко да е запрашен, но микрофонът е като велосипеда – веднъж се научиш, повече не забравяш.
Хората те чакат. Не че точно теб чакат… но щом толкова години твърдеше, че си „гласът на народа“, е добре поне една вечер да погледаш какво казва народът, от който уж произлизаш политически.
А и – да си признаем – би било забавно. Хуморът на историята често е по-силен от сатирично предаване в национален ефир. Някога протестиращите се тълпяха около микрофона ти. Днес… е, днес ситуацията е малко по-различна. Микрофонът може да не е най-търсеното нещо на площада, но със сигурност присъствието ти би предизвикало вълна от емоции – и то от онези, истинските.
Така че, Станиславе:
Събери смелост, грабни микрофона, ела при народа и виж какво е настроението тази вечер.
Публиката е там. Историята също. А ти винаги си обичал да бъдеш пред камера, нали?
Червената шапчица
6 months before
Лидерът на ГЕРБ събра журналистите и с безапелационен вид ги информира: „Свиках Съвета за съвместно управление и им казах, че изтегляме бюджета. След малко министър-председателят ще ви съобщи какво съм решил“. И наистина след малко „министър-председателят Желязков“ чинно предаде какво му е наредил мандатоносителят.
Коментирай