БЪЛГАРИНЪТ, КОЙТО СПРЯ ВЛАКОВЕТЕ НА ХИТЛЕР

Ако отидете в Милано, отделете час-два и се разходете в „Градината на праведниците“ на хълма Монтестела. Там, сред паметните плочи на хора, спасявали евреи по време на Холокоста, ще откриете и едно българско име – Димитър Пешев. Човекът, който през 1943 година спасява почти 50 000 български евреи от депортация в нацистките концлагери. 

Димитър Пешев е роден през 1894 година в Кюстендил. Записва да учи право в Софийския университет, но избухва Първата световна война и като много студенти по това време Пешев прекъсва следването си, за да отиде доброволец на фронта. 

След войната работи като съдия, прокурор и адвокат. Бил изключително ерудиран, почтен и достоен мъж. Качествата му са забелязани от властта и той е поканен да стане министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов (1935-1936). По-късно става подпредседател на Народното събрание.

1943 се превръща в най-важната година за Димитър Пешев. По това време се подготвя депортацията на близо 50 000 български евреи към лагерите на смъртта. На 17 март 1943 Пешев пише протестно писмо против депортацията до министър-председателя Богдан Филов. 

В писмото пише: „По наше дълбоко убеждение напълно излишно е да се прибегва до нови изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне на главата на България“.

Писмото е подкрепено от 43 български депутати и в крайна сметка цар Борис III отказва да подпише депортацията. Така България става единствената държава в Европа, която в най-мрачните години на хитлеристкия режим успява да спаси своите евреи.

Каква смелост трябва да е притежавал този човек, за да се изправи срещу зловещата машина на Третия Райх? 

Каква сила го е накарала да поеме риска да се изправи срещу Хитлер, за да защити 50 000 невинни души?

Въпреки подвига си след деветосептемврийския преврат Димитър Пешев е изправен пред Народния съд по обвинение за – забележете! – „фашистка дейност и антисемитизъм“. Иззето е цялото му имущество, лишен е от граждански права и осъден на 15 години затвор. След 13 месеца е освободен от затвора, заради застъпничеството на български евреи, близки до комунистическата власт. Но животът му е съсипан. Пешев няма право да работи, отнето му е жилището. Живее при сестра си, а държавата Израел му отпуска месечна пенсия в размер на 50 долара.

Димитър Пешев си отива от този свят през 1973 унизен и смазан. Комунистическата власт по всякакъв начин се опитва да омаловажи делото му и да пропагандира наглата лъжа, че Тодор Живков бил спасил българските евреи. Правят се и филми на тази тема, в които правешкият диктатор е представен като смел борец за граждански права.

Но както се пее в онази прочута песен на Емил Димитров: „ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш, идваш при нас…“

След падането на комунистическия режим през 1989 година, Димитър Пешев посмъртно получава признание. Обявен е за почетен гражданин на Израел и в негова памет е посадено дърво в „Гората на праведниците“ в Израел. 

През 2018 година в Киев е кръстен площад на негово име. 

Издигнат му е паметник в градинката до храма „Свети Георги“ в София, а родната му къща в Кюстендил е превърната в музей. 

Италианският писател Габриеле Нисим му посвещава книга, озаглавена „Човекът, който спря Хитлер. Историята на Димитър Пешев, който спаси евреите на цяла една нация“.

Веднъж Яков Джераси ми разказа вълнуващата история на генерала от израелската армия Габи Ешкенази, чийто дядо е родом от Пловдив. Джераси докарал въпросния генерал в България, завел го в Пловдив и когато Габи Ешкенази видял името на дядо си, изписано на паметна плоча до Синагогата, този суров офицер се разплакал. 

Затова днес, ако в Израел кажете, че сте от България, ви посрещат с обич и благодарност. Защото евреите помнят българина, който ги спаси от смъртта. 

(от книгата "Моите вдъхновители")

Иво Сиромахов