Май месец по принцип е онзи романтичен период от годината, в който хората си представят как пият бира на терасата, комарите вече са започнали да водят активен социален живот, а климатикът работи само за престиж. Само че тази година май реши да се държи като объркан пенсионер – календарът му показва едно, а ставите му казват съвсем друго.
Навън е май. По документи. По усещане обаче е нещо между късен март и леко депресиран ноември. Сутрин ставаш, поглеждаш през прозореца и си казваш „Е, днес ще е топло“, след което отваряш вратата и те шамаросва вятър, който очевидно идва директно от Северния полюс с междинна спирка в хладилника ти.
И така се стига до абсурдни ситуации. Хора с къси гащи от кръста надолу и зимни якета от кръста нагоре. Климатикът, който по това време трябва да е в режим „почивка“, работи на „топло“, като се държи все едно сме в януари. Дебелите чорапи, които бяха официално пенсионирани преди месец, отново са на първа линия, а одеялото се завърна с триумф, сякаш никога не си е тръгвало.
Най-объркани са растенията. Доматите гледат навън и се чудят дали да растат или да пишат завещание. Цветята се опитват да цъфтят, но с такъв ентусиазъм, сякаш са на пробен период. Пчелите излизат, оглеждат се, казват „абе, нещо не е наред“ и се прибират обратно.
Хората също не знаят как да реагират. Един ден си с тениска, на следващия ден търсиш къде си сложил шапката. Вечер си казваш „няма да пускам климатика, май месец е“, и след 20 минути вече си го включил, завит като сарма, с горещ чай в ръка и лека екзистенциална криза.
Най-забавното е, че всички продължаваме да говорим за глобално затопляне, докато треперим. Седиш вкъщи, пуснал климатика на 28 градуса, и си мислиш „Абе, това затопляне май е на пауза“. Ако така продължава, ще трябва да преименуваме явлението на „глобално объркване“.
Разбира се, има и оптимисти. Те казват, че това е „освежаващо“. Същите тези хора вероятно ядат сладолед през януари и твърдят, че студът „закалява“. За останалите от нас обаче май месец трябва да означава едно – топло време, биричка и минимално количество дрехи, а не битка за оцеляване с дистанционното на климатика.
В крайна сметка, май тази година ни напомни нещо важно – календарът е просто хартия. Времето си прави каквото си иска. А ние? Ние просто стоим по средата, с дебели чорапи, пуснат климатик на топло и надеждата, че юни няма да реши да ни изненада със сняг.
Бай Иван
1 month before
Какво да правим, като това е поредното доказателство, че има глобално затопляне! Ако не ми вярвате , питайте Мърсула и онова хлапе Тумберг!
Коментирай