Българският потребител е като златна рибка в аквариум, собственост на трима големи играчи

Представете си, че отивате в ресторант и си поръчвате супа за 5 евро. Докато я хапвате, сервитьорът идва и ви казва “Виж сега, магданозът поскъпна на борсата в Ротердам, затова супата ти вече струва 7 евро. Продължавай да ядеш.“ Вие казвате: „Ама аз нямам 7 евро, искам да си тръгна!“. А той ви отговаря “Може, ама ще ми платиш 50 евро неустойка до края на годината, защото не си си доял поскъпналата супа.“

Звучи като абсурден скеч на „Монти Пайтън“, нали? Не, това е просто стандартният договор с мобилен оператор в България. Нашите телекоми откриха нов икономически закон. Когато инфлацията удари, те не затягат коланите. Те просто бъркат в твоя джоб. Едностранно. С клик на мишката и sms. Това не е пазарна икономика. Това е дигитално крепостничество. Олигополът не преговаря. Олигополът диктува.

А забелязали ли сте новата мода? „Честито! Подаряваме ви 3 месеца достъп до платформа за монголско гърлено пеене и облачно пространство за снимки на котки!“. Ти не си го искал. Ти не си го активирал. Но те го „подаряват“. А ако забравиш да го деактивираш в 03:14 ч. на 91-вия ден, този „подарък“ започва да ти изсмуква по 5.99 евро всеки месец.

Това не е услуга. Това е капан за сънища. Те разчитат на твоето ежедневие, на умората ти, на това, че нямаш време да четеш малкия шрифт в приложението им. Те не печелят от стойност, те печелят от твоето невнимание.

Българският потребител е като златна рибка в аквариум, собственост на трима големи играчи. Те решават колко ще е топла водата, колко храна ще ни хвърлят и колко често ще ни „таксуват“ за въздуха, който дишаме вътре.

Тука е така.

Любослав Костов