Цеца, българският трибагреник и страхът на една нация от собствената си история

Впрочем, ако сръбска или македонска певица се завие със сръбското или македонското знаме на концерт в България смятам, че публиката няма да изригне толкова агресивно и просташко, колкото титовците са избухнали срещу развялата българския флаг във Велес Цеца. Имам такова усещане, поне. 

Защото, колкото и да ни обвиняват, че сме народ от патрЕоти и "Ганьовци", обсебени от Македония, всъщност извън социалките българите са особено спокоен и приветстващ съседите си народ, като за Балканите. Няма я тази етническа истерия, типична за региона. Тук се пее сръбско и гръцко във всяка кръчма, турците са ни "комшу", а дори македонците прегръщаме като братя винаги, когато ги срещнем някъде из България. Нямахме кървавите войни от разпада на Югославия, не сме развили онази дива, племенна, етническа омраза, с която светът асоциира Балканите. 

И това всъщност е добре, не е повод за вайкане, че само тук не сме "истински националисти", че сме слаби или безгръбначни. За много други неща това е така, но не и по тази линия - по нея това според мен извира от увереност, а не слабост. Не се чувстваме застрашени от тях, не ни комплексират, затова не ги мразим толкова яростно. Да, беснеем, че ни крадат историята, и това е правилно. Но не ни плашат и заради това носим самочувствието, което ни позволява да им слушаме музиката и приветстваме туристите без злоба и жлъч. 

А демонстрацията на македонската публика във Велес е точно това - злоба и жлъч, породени от страх и комплекси, а не патриотизъм. Нас македонците нито ни плашат, нито комплексират, затова подобна агресия към тях и техния флаг тук, подозирам, просто няма как да се случи. И нека остане така.

Кристиан Щкварек